Атентатът срещу Папата и мистерията с "българската следа"

Куршумите, изстреляни от 23-годишния турчин Мехмет Али Агджа, раняват Йоан Павел Втори тежко. Той е откаран в римска клиника, където е опериран в продължение на пет часа. Един от куршумите е преминал само на сантиметри от аортата. "Още по пътя към клиниката той прости на атентатора", разказва по-късно Дживиш. До края на живота си Папата вярва, че само по чудо е останал жив. 

Извършителят Мехмет Али Агджа прекарва 19 години в италиански затвор, след което властите го предават на Турция през 2000 година. След освобождаването му през 2010 той издава книга, дава редица противоречиви интервюта за атентата през 1981 година. 63-годишният днес Агджа живее изолирано в Истанбул и рядко се явява пред медиите.

"Българската следа" - вечната мистерия

Но кой все пак стои в дъното на атентата? Малко повече от година след изстрелите на площад "Свети Петър", започва да се говори за "българската следа". През септември 1982 американската авторка Клеър Стърлинг публикува статия в "Рийдърс Дайджест", в която обвинява българските тайни служби като поръчители на атентата срещу Папата.

Така се ражда "българската следа" (итал. La pista russo-bulgara). На 25.11.1982 италианските власти арестуват в Рим българския гражданин Сергей Антонов, който работи там като представител на авиокомпания "Балкан". Преди това Агджа е споменал неговото име като поръчител и човек за връзка от страна на българските тайни служби. В централата на БКП и ДС изпадат в паника.

Разсекретените днес архиви показват, че в София никой дотогава не е проявявал голям интерес към темата за атентата срещу Папата, както и че ДС е знаела изненадващо малко за деянията на Агджа, макар и да го е следяла по време на неговите престои в България. И все пак: в архивите в София не е открита нито една улика за наличие на пряк контакт между българските тайни служби и Мехмет Али Агджа. Нито в архивите на Москва. Даже когато сътрудникът на архивния отдел на КГБ Василий Митрохин през 1992 година бяга на Запад, британските тайни служби не откриват в пренесените от него документи никакви доказателства за участието на Москва в атентата през 1981 година.

Тайните служби на Източна Европа започват активна дейност на пропагандния фронт. Българската ДС, източногерманската Щази и съветската КГБ са водени от убеждението, че "българската следа" е "антибългарска кампания" на ЦРУ, насочена в крайна сметка и срещу СССР.

Шефът на ЦРУ Уилиям Кейси (1981-87) е отявлен привърженик на "българската следа". Вътрешно разследване на ЦРУ разкрива обаче факта, че Стърлинг и съавторът на нейната книга Пол Хенци са използвали информации, които самото ЦРУ е лансирало преди това в турския печат. Известно е, че Хенци е бил ръководител на ЦРУ в Анкара. Така излиза, че Кейси, а заедно с него и голяма част от световната общественост, стават жертва на пуснатите от самия него дезинформации. Анализатори на ЦРУ така и не успяват да открият никакво доказателство за наличие на контакти между Агджа и СССР.

Пропагандните битки по въпроса приключват през март 1986. След като Агджа за пореден път се заплита във всевъзможни противоречия и не успява да идентифицира дори жилището на Антонов в Рим, макар да твърди, че го е посещавал многократно, българинът Сергей Антонов е оправдан по липса на доказателства и пуснат на свобода. Чак до смъртта си през 2007 Антонов отказва да говори за атентата срещу Папата.

Папата и пътят на Полша към свободата 

Атентатът срещу Йоан Павел Втори, който е поляк, играе ключова роля и за развитието на революционната ситуация в самата Полша. При избирането му през 1978 той се превръща в символ на стремежа към свобода. След стачките от 1980, комунистическата власт в Полша е принудена да допусне създаването на синдиката "Солидарност", който се превръща в масово движение срещу диктатурата. Духовен наставник на това движение е именно Йоан Павел Втори.

Затова е огромна и радостта, че след атентата Папата оцеялва. Ватиканът, както и мощната полска католическа църква подкрепят опозицията в страната. Този факт също оказва немалка роля за събитията от 1989 година, довели в крайна сметка до падането на Берлинската стена и на комунистическите режими в Източна Европа.

Източник: Дойче веле