Дървото на живота често е по-скоро като лоза, която се извива, с пипала, прегръщащи се за кратко, преди да достигнат до небето или да изсъхнат в нищото.
Детски зъб на възраст най-малко 130 000 години, намерен в пещера в Лаос, може да помогне на учените да открият повече информация за ранен братовчед на човешкия род, се казва в проучване, публикувано в Nature Communications, пише БГНЕС.
В почвени проби от алтайската Денисова пещера учените са открили микроскопични частици, необичайно богати на древна ДНК. Тяхното откриване е помогнало на учените да свържат изкопаемата ДНК с останките на неандерталците, открити в тази пещера, съобщава ТАСС.
Предците на човека са имали много повече ДНК. За два милиона години, изминали след излизането от Африка, хората са загубили около 27,96 млн. уникални ДНК базови двойки, твърдят авторите на статия в сп.
В почвени проби от алтайската Денисова пещера учените са открили микроскопични частици, необичайно богати на древна ДНК. Тяхното откриване е помогнало на учените да свържат изкопаемата ДНК с останките на неандерталците, открити в тази пещера, съобщава ТАСС.
Предците на човека са имали много повече ДНК. За два милиона години, изминали след излизането от Африка, хората са загубили около 27,96 млн. уникални ДНК базови двойки, твърдят авторите на статия в сп.
Детски зъб на възраст най-малко 130 000 години, намерен в пещера в Лаос, може да помогне на учените да открият повече информация за ранен братовчед на човешкия род, се казва в проучване, публикувано в Nature Communications, пише БГНЕС.
Дървото на живота често е по-скоро като лоза, която се извива, с пипала, прегръщащи се за кратко, преди да достигнат до небето или да изсъхнат в нищото.
Дълго време никой не можеше да потвърди хипотезата за пряката връзка между „Човека дракон“ (Homo longi) и Денисовия човек.
Дървото на живота често е по-скоро като лоза, която се извива, с пипала, прегръщащи се за кратко, преди да достигнат до небето или да изсъхнат в нищото.
Детски зъб на възраст най-малко 130 000 години, намерен в пещера в Лаос, може да помогне на учените да открият повече информация за ранен братовчед на човешкия род, се казва в проучване, публикувано в Nature Communications, пише БГНЕС.
В почвени проби от алтайската Денисова пещера учените са открили микроскопични частици, необичайно богати на древна ДНК. Тяхното откриване е помогнало на учените да свържат изкопаемата ДНК с останките на неандерталците, открити в тази пещера, съобщава ТАСС.
Висулки от зъби на лисици и бизони, пръстени от бивни на мамут и мрамор са открили археолозите при разкопки на Денисовата пещера в Алтай.
Немски учени успяха да разшифроват ДНК, извлечена от фосили на възраст 300–400 хиляди години – най-древната ядрена ДНК на човешки предци.
Предците на човека са имали много повече ДНК. За два милиона години, изминали след излизането от Африка, хората са загубили около 27,96 млн. уникални ДНК базови двойки, твърдят авторите на статия в сп.
