Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Денисовата пещера е пълна с ДНК на древни хора

29 декември 2021, 07:15 часа • 38616 прочитания

В почвени проби от алтайската Денисова пещера учените са открили микроскопични частици, необичайно богати на древна ДНК. Тяхното откриване е помогнало на учените да свържат изкопаемата ДНК с останките на неандерталците, открити в тази пещера, съобщава ТАСС. Описанието на изследването е публикувано в научното списание PNАS.

"Древната ДНК, която по-рано извлякохме от почвата на Денисовата пещера, е концентрирана във вътрешността на микроскопични частици и не е равномерно разпределена по почвата. Това разкри произхода на тази древна ДНК и посочи при какви условия най-често се съхранява", казва Вера Алдеас от Университета на Алгарве във Фаро (Португалия).

Откриването на неизвестен досега вид Homo sapiens - т.нар. денисовци - беше обявено от антрополозите преди десет години. Археолозите, работещи в Денисовата пещера в Алтай, са открили останките им от средата на 80-те години на миналия век, но чак много по-късно учените разбрали, че това е нов вид. Това се е случило благодарение на факта, че изследователите са успели да извлекат и проучат фрагменти от генома на денисовците, запазени в зъби и кокалчета на пръсти.

Първоначално откривателите на денисовците смятали, че древните жители на Алтай са роднини на неандерталците, живели в Денисовата пещера преди около 50 хиляди години. Впоследствие станало ясно, че денисовците са се появили много по-рано и са отделен подвид хора, а следи от тяхната ДНК са се съхранили в геномите на съвременните полинезийци, индианците от Южна Америка и редица народи от Югоизточна Азия.

Преди четири години учени под ръководството на Матиас Майер са открили в грунта на Денисовата пещера фрагменти от ДНК на неандерталци. Тяхното изследване помогнало на учените да докажат, че Homo neanderthalensis са я заселили по-късно от денисовците. Алдеас, Майер и техните колеги са изследвали много задълбочено пробите от пещерната почва в надеждата да разберат как в нея са попаднали фрагменти от геномите на различни неандерталци и кроманьонци.

Палеогенетиците изучили също и образци от седименти от няколко десетки други пещери и стоянки на древни хора, събрани от техни колеги през последните години в различни региони на Евразия.

Учените сравнили колко фрагменти от ДНК на неандерталци и кроманьонци, както и фрагменти от генома на различни животни има в тези почвени проби. Оказало се, че изкопаемата ДНК на древни хора и бозайници е концентрирана в отделни микроскопични частици на почвата, а не е равномерно разпределена по цялата ѝ дебелина, както очаквали палеогенетиците.

Изследователите установили също, че тези проби са пряко свързани с обитателите на Денисовата пещера и онези стоянки на древни хора, откъдето били извлечени почвените проби. По-специално Алдеас и нейните колеги успели да свържат ДНК фрагменти от почвата на Денисовата пещера с фрагмент от неандерталска кост, намерен близо до мястото на вземане на проби от почвата.

Както предполагат учените, откритите от тях частици с висок процент ДНК са микроскопични фрагменти от кости на древни хора и животни, както и на техни фосилизирани изпражнения. Това откритие значително опростява търсенето и идентифицирането на изкопаема ДНК в почвата на пещерите, а също така позволява на учените да използват тези остатъци, за да определят пола, външния вид и други характеристики на древните обитатели на тези места.

В допълнение към това учените са открили, че концентрираният характер на отлаганията на изкопаема ДНК в почвата позволява да се търсят следи от нея дори в онези проби, които са били съхранявани в складовете на музеи и институти в продължение на няколко десетилетия. В близко бъдеще Майер и колегите му планират да анализират голям брой подобни почвени проби, които значително ще обогатят разбирането на антрополозите и палеогенетиците за популациите на древните хора, надяват се учените.

 

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес