Сигурното е, че винаги се оказваме в типа взаимоотношения, които са важни за нас в този момент от живота и за уроците, които трябва да научим с цел нашия духовен напредък и еволюция на планетата Земя.
Има дни, когато границата между реалността и въображението е толкова тънка, че почти се разтваря, когато душата шепне за какво наистина копнее и външният свят изглежда омекотен, като сън, който се изплъзва в будния живот.
Усещаш ли го - тази фина промяна във въздуха? Сякаш самият живот ти шепне: Сега е моментът за най-важното.
Този понеделник носи рядко и свещено качество, покана да се върнете у дома, при себе си, да дишате по-дълбоко и да се свържете отново с това, което се чувства истинско и важно.
От време на време животът те потупва по рамото с чувство, което не можеш да назовеш съвсем точно. Графикът все още бръмчи, но старите рутини са като обувки, които изведнъж не ти стават.
Познато ли ви е онова чувство, когато денят започва с такава нежност, че целият свят сякаш е обгърнат в мека тишина?
Улиците са все още сънливи, въздухът носи тихо обещание и въпреки това нещо вътре в теб вече усеща, че красотата е близо.
Познавате ли онези моменти, когато животът внезапно пробива на повърхността? Когато спокойният поток на светските приказки избледнява и нещо сурово започва да се раздвижва?
Познато ли ви е онова рядко чувство, когато се събудите и без никаква ясна причина усетите, че нещо е различно?
Това не е прилив на вълнение или драмата на внезапната промяна.
Когато се събудиш тази сутрин, можеш да го усетиш – нещо се чувства различно.
Денят е мек в себе си, сякаш ти е дадено тихо ново начало, нежно нулиране.
Знаете ли онези петъци, които се усещат като нежен шедьовър, нарисуван по небето?
Те започват нежно, като тишината на зората, преди първата светлина да се разлее над хоризонта.
Има определени четвъртъци, които настъпват не с шум, а с тих, почти свещен ритъм.
Те се усещат като нежен тласък от вселената, леко потупване по рамото, което ти напомня да спреш, да дишаш и да се ослушаш.
Не ставаш нещастен просто ей така, това е кулминацията на безброй ежедневни избори - тези 8 решения, които вземаш всеки ден, бавно те превръщат в дежурен мрънкалo.
Понеделник като този се усеща различно. Сякаш се събуждаш от дълъг, объркващ сън и най-накрая дишаш ясно отново.
Във въздуха се носи рядка енергия, която едновременно създава усещане за край и начало – сякаш се сбогуваш с хаоса от последните седмици, докато едновременно с това навлизаш в нещо свежо, по-леко и изпълнено с яснота.
Някои хора се справят с живота като всички останали, пътуват до работа, говорят си празни приказки, повтарят си нещата – но въпреки това тихо носят напрежение, което променя стаите, решенията и съдбите.
Познавате ли онези моменти, когато животът внезапно пробива на повърхността? Когато спокойният поток на светските приказки избледнява и нещо сурово започва да се раздвижва?
Знаете ли онези петъци, които се усещат като нежен шедьовър, нарисуван по небето?
Те започват нежно, като тишината на зората, преди първата светлина да се разлее над хоризонта.
Познато ли ви е онова чувство, когато денят започва с такава нежност, че целият свят сякаш е обгърнат в мека тишина?
Улиците са все още сънливи, въздухът носи тихо обещание и въпреки това нещо вътре в теб вече усеща, че красотата е близо.
Познато ли ви е онова рядко чувство, когато се събудите и без никаква ясна причина усетите, че нещо е различно?
Това не е прилив на вълнение или драмата на внезапната промяна.
Понеделник като този се усеща различно. Сякаш се събуждаш от дълъг, объркващ сън и най-накрая дишаш ясно отново.
Във въздуха се носи рядка енергия, която едновременно създава усещане за край и начало – сякаш се сбогуваш с хаоса от последните седмици, докато едновременно с това навлизаш в нещо свежо, по-леко и изпълнено с яснота.
Има определени четвъртъци, които настъпват не с шум, а с тих, почти свещен ритъм.
Те се усещат като нежен тласък от вселената, леко потупване по рамото, което ти напомня да спреш, да дишаш и да се ослушаш.
Има дни, когато границата между реалността и въображението е толкова тънка, че почти се разтваря, когато душата шепне за какво наистина копнее и външният свят изглежда омекотен, като сън, който се изплъзва в будния живот.
Когато се събудиш тази сутрин, можеш да го усетиш – нещо се чувства различно.
Денят е мек в себе си, сякаш ти е дадено тихо ново начало, нежно нулиране.
Усещаш ли го - тази фина промяна във въздуха? Сякаш самият живот ти шепне: Сега е моментът за най-важното.
Този понеделник носи рядко и свещено качество, покана да се върнете у дома, при себе си, да дишате по-дълбоко и да се свържете отново с това, което се чувства истинско и важно.
От време на време животът те потупва по рамото с чувство, което не можеш да назовеш съвсем точно. Графикът все още бръмчи, но старите рутини са като обувки, които изведнъж не ти стават.
Някои хора се справят с живота като всички останали, пътуват до работа, говорят си празни приказки, повтарят си нещата – но въпреки това тихо носят напрежение, което променя стаите, решенията и съдбите.
Сигурното е, че винаги се оказваме в типа взаимоотношения, които са важни за нас в този момент от живота и за уроците, които трябва да научим с цел нашия духовен напредък и еволюция на планетата Земя.
Не ставаш нещастен просто ей така, това е кулминацията на безброй ежедневни избори - тези 8 решения, които вземаш всеки ден, бавно те превръщат в дежурен мрънкалo.
Сигурното е, че винаги се оказваме в типа взаимоотношения, които са важни за нас в този момент от живота и за уроците, които трябва да научим с цел нашия духовен напредък и еволюция на планетата Земя.
Има дни, когато границата между реалността и въображението е толкова тънка, че почти се разтваря, когато душата шепне за какво наистина копнее и външният свят изглежда омекотен, като сън, който се изплъзва в будния живот.
За да се съобразим със Законите на Вселената, трябва да преодолеем 7-те кардинални недостатъка или, както са по-известни, смъртните гряха.
Усещаш ли го - тази фина промяна във въздуха? Сякаш самият живот ти шепне: Сега е моментът за най-важното. Този понеделник носи рядко и свещено качество, покана да се върнете у дома, при себе си, да дишате по-дълбоко и да се свържете отново с това, което се чувства истинско и важно.
В неделя небето се раздвижва от огнената интензивност на Първата четвърт на Луната в Стрелец и всеки зодиакален знак ще усети нейното привличане.
От време на време животът те потупва по рамото с чувство, което не можеш да назовеш съвсем точно. Графикът все още бръмчи, но старите рутини са като обувки, които изведнъж не ти стават.
Познато ли ви е онова чувство, когато денят започва с такава нежност, че целият свят сякаш е обгърнат в мека тишина? Улиците са все още сънливи, въздухът носи тихо обещание и въпреки това нещо вътре в теб вече усеща, че красотата е близо.
Познавате ли онези моменти, когато животът внезапно пробива на повърхността? Когато спокойният поток на светските приказки избледнява и нещо сурово започва да се раздвижва?
Знаете ли какво се случва, когато един ден не идва с грандиозни обещания или мащабна драма, а просто се разгръща в своето тихо присъствие?
Познато ли ви е онова рядко чувство, когато се събудите и без никаква ясна причина усетите, че нещо е различно? Това не е прилив на вълнение или драмата на внезапната промяна.
Знаете ли кое е наистина красивото в края на лятото? Не е тъгата от сбогуванията или леката меланхолия, която се задържа в последните топли вечери.
Когато се събудиш тази сутрин, можеш да го усетиш – нещо се чувства различно. Денят е мек в себе си, сякаш ти е дадено тихо ново начало, нежно нулиране.
Знаете ли онези петъци, които се усещат като нежен шедьовър, нарисуван по небето? Те започват нежно, като тишината на зората, преди първата светлина да се разлее над хоризонта.
Според народните вярвания не бива да пренебрегвате това послание - ето какво означава, когато богомолка влезе в къщата ви.
Изпитвали ли сте някога мир в компанията на бяла котка? Бялата котка, със своята семпла грация, носи богатство от духовно значение.
Има определени четвъртъци, които настъпват не с шум, а с тих, почти свещен ритъм. Те се усещат като нежен тласък от вселената, леко потупване по рамото, което ти напомня да спреш, да дишаш и да се ослушаш.
Има дни, когато вселената се усеща близо, сякаш се навежда и тихо шепне: „Слушай внимателно.“ Днешният ден носи тази рядка енергия.
Не ставаш нещастен просто ей така, това е кулминацията на безброй ежедневни избори - тези 8 решения, които вземаш всеки ден, бавно те превръщат в дежурен мрънкалo.
Понеделник като този се усеща различно. Сякаш се събуждаш от дълъг, объркващ сън и най-накрая дишаш ясно отново. Във въздуха се носи рядка енергия, която едновременно създава усещане за край и начало – сякаш се сбогуваш с хаоса от последните седмици, докато едновременно с това навлизаш в нещо свежо, по-леко и изпълнено с яснота.
Някои хора се справят с живота като всички останали, пътуват до работа, говорят си празни приказки, повтарят си нещата – но въпреки това тихо носят напрежение, което променя стаите, решенията и съдбите.
