Никой не се появява в живота ни случайно. Всички се срещаме с някаква цел. Така че, когато се окажете в ситуация, в която съдите себе си или обвинявате другите „за цялата вреда, която са ви причинили“, спрете за момент и си задайте следния въпрос: Какво трябва да науча от тази среща?
Слънцето изгрява и залязва всеки ден. Вълните идват и си отиват, приливите и отливите се променят. И така се случва и с нашия собствен живот: той се променя, мести се от едно място на друго; някои хора идват, а други си отиват от живота ни.
Нашият ум се променя, структурата на нашите вярвания (което не винаги е толкова лошо нещо), това, което харесваме и това, което не харесваме, е подложено на промяна.
Поняга се чудим дали всичко това има смисъл. Чудим се дали е трябвало да направим това или онова, дали сме взели правилното решение, ако не бяхме срещнали „онзи“ човек, нещата щяха да са различни сега... ако, ако и ако не бяхме и ако бяхме, просто това или онова. Очевидно не е толкова лесно да приемем живота такъв, какъвто е.
Ние непрекъснато се опитваме да избягваме грешки , да правим всичко възможно и да бъдем добри родители, любовници, съпрузи, синове и дъщери. Но не винаги успяваме във всички тези неща. Това, което следва в този текст, са интроспекции по темата за четирите закона на духовността, произхождащи от Индия. Това са принципи, които ни помагат да се чувстваме малко по-малко притиснати в собствената си кожа и ни изваждат от отношението „бутаме-дърпаме“ и ни връщат обратно към собствения ни център.
Първи закон – Човекът, който се появява, е истинският човек.
Кой не се е питал поне веднъж в живота си: „Как попаднах в тази връзка? Какво, за бога, правя с този човек, какво иска той или тя от мен? Как можах да бъда толкова глупав отново?“
Честно казано, никой не идва в живота ни случайно. Всички се срещаме с цел; да преживеем нещо, да научим урок, да се свържем, да се почувстваме живи.
И точно както сламките плуват по повърхността на реката, така и ние се срещаме, плаваме заедно известно време и (винаги) накрая се разделяме. Природата на този свят е такава, че е омагьосан от илюзия и преходност.
Тaка че, когато се окажете в ситуация, в която съдите себе си или обвинявате другите „за цялата вреда, която са ви причинили“, спрете за момент и си задайте следния въпрос: Какво трябва да науча от тази среща?
Втори закон – Това, което се случва, е единственото нещо, което е могло да се случи
Още: Изберете цвят лале, за да разберете какъв е характерът ви
Понякога наистина се измъчваме с: „Само да бях направил това и онова, само да бях разбрал, само да бях видял какво всъщност се случва“ и т.н., и т.н.
Наистина, нищо, което ни се е случило в живота, не би могло да бъде различно. Дори и най-малкият детайл се случва точно както трябва, за да можем да си научим урока и да продължим напред.
Животът е хубав. Животът е перфектен. И е такъв, какъвто е, с причина. Тази истина е известна на всички, особено на тези, които са преминали през сериозни физически трудности и са ги преживели. Не пожелавам тумор на никоя част от тялото си, нито препоръчвам този път като начин за пробуждане и осъзнаване, но след операцията на мозъка никога не бях същият човек.
Не бих искал да го имам отново, но то промени живота ми напълно и ме насочи по път, който прави живота достоен за живеене.
Още: „Винаги връщай услугата!“ – 10 важни урока за живота от Япония
Третият закон – Винаги, когато нещо започне, е подходящият момент за него
Нищо не се случва по-рано или по-късно, отколкото би трябвало. И кога „би трябвало да се случи“? Точно тогава сме готови. Когато сме готови нещо да се случи, то се случва. Точка.
Цялото това нетърпение, независимо дали трябва да е сега или по-късно, създава много вътрешно напрежение, вътрешно разкъсване и със сигурност онези нискостепенни възпалителни процеси в тялото, които продължават с години. Обсебваме се от това какво ще кажат другите, ако не направим нещо в момент, когато всички останали го правят, независимо дали става въпрос за раждане на деца, за отиване в колеж, за женитба или за създаване на доходоносна кариера.
Понякога ни е ясно, че нещата трябва да се променят, но не винаги виждаме как, кога, къде. Разбирането и състраданието към себе си са от голямо значение. Знаем, че нещата трябва да бъдат различни, но нямаме сили да продължим напред. И знаете ли какво? Почти винаги е по-трудно да бъдем с познатото или непознатото и с неспособността си да се движим, отколкото да продължим напред.
Трябва да преживееш всичко, което предстои преди да се преместиш, всичките си несигурности, безсилие и чувство за безполезност, чувството, че не заслужаваш по-добро, че не знаеш как, чувството за неадекватност и т.н. Списъкът е дълъг. Но не се притеснявай. Нещата ще се случат, когато им дойде времето и всичко може да се окаже много по-добре, отколкото някога си могъл да си представиш. Изчакай своя момент. И той ще дойде. Няма статукво във Вселената и най-вероятно ти не си изключение от този закон.
Още: Не дръжте гнева си в себе си: 3 урока от психиатър, които ще ви събудят от зимен сън
Четвърти закон – Когато нещо свърши, то е свършило
Много от нас изпитват затруднения с този принцип. Да се откажем, да загубим нещо или някого, да скърбим и след това да продължим напред в живота... Рано или късно всички ще трябва да се изправим пред по-голям или по-малък край в живота си. Денят има своя край, както и нощта; дъждът, както и слънцето, имат своя край. Животът свършва, но свършва и болката, която е резултат от загубата.
Всичко има начало и край и по някаква странна и нелогична причина (от тази човешка гледна точка) светът е устроен да работи по този начин. Дълбоките взаимоотношения също имат край, животът на едно място свършва, за да започне на друго. Въпросът е във времето. Когато свърши, е време и той да свърши. Нито по-рано, нито по-късно. Просто е толкова... трудно за приемане.
