Има дни, които носят различна вибрация, моменти, когато въздухът е зареден с нещо, което не можеш съвсем да обясниш, но дълбоко в себе си знаеш, че е важно.
Познато ви е чувството, нали? Когато всичко в живота ви изглежда подредено, логично и внимателно обмислено, но нещо вътре в вас сякаш е леко не на място.
Всеки път, когато искате да изчистите нежелани спомени и състояния от живота си, ритуалът с горяща купа предлага свещен и мощен начин за освобождаване от негативността.
Познато ли ви е онова тихо, почти магическо чувство, когато отворите очи сутрин и светът просто ви се струва по-лек?
Сякаш тежестта се е изместила, сякаш самият живот се навежда към теб с нежен шепот: „Днес не е нужно да се напъваш.
Напоследък все повече хора пишат и говорят за закона на привличането. И как можем да привлечем всичко, което искаме, в живота си, защото ние сме творци, тези, които творят със собствената си воля.
Човек, който критикува, всъщност е човек, който се нуждае от помощ, за да разреши собствените си вътрешни конфликти, и тъй като не е в състояние да го направи, се фокусира върху другите.
Знаете ли онези понеделници, които не се усещат тежки или непоносими, а вместо това идват като тих шепот?
Видът сутрин, която се усеща не толкова като бреме, колкото като тиха покана да започнем отново.
Няма съмнение, че хората са привлечени един към друг, но какво го причинява? Случайната среща между двама души просто случайна ли е или е предопределена?
Сигурното е, че винаги се оказваме в типа взаимоотношения, които са важни за нас в този момент от живота и за уроците, които трябва да научим с цел нашия духовен напредък и еволюция на планетата Земя.
Има дни, когато границата между реалността и въображението е толкова тънка, че почти се разтваря, когато душата шепне за какво наистина копнее и външният свят изглежда омекотен, като сън, който се изплъзва в будния живот.
Усещаш ли го - тази фина промяна във въздуха? Сякаш самият живот ти шепне: Сега е моментът за най-важното.
Този понеделник носи рядко и свещено качество, покана да се върнете у дома, при себе си, да дишате по-дълбоко и да се свържете отново с това, което се чувства истинско и важно.
От време на време животът те потупва по рамото с чувство, което не можеш да назовеш съвсем точно. Графикът все още бръмчи, но старите рутини са като обувки, които изведнъж не ти стават.
Познато ли ви е онова чувство, когато денят започва с такава нежност, че целият свят сякаш е обгърнат в мека тишина?
Улиците са все още сънливи, въздухът носи тихо обещание и въпреки това нещо вътре в теб вече усеща, че красотата е близо.
Познавате ли онези моменти, когато животът внезапно пробива на повърхността? Когато спокойният поток на светските приказки избледнява и нещо сурово започва да се раздвижва?
Познато ли ви е онова рядко чувство, когато се събудите и без никаква ясна причина усетите, че нещо е различно?
Това не е прилив на вълнение или драмата на внезапната промяна.
Познавате ли онези моменти, когато животът внезапно пробива на повърхността? Когато спокойният поток на светските приказки избледнява и нещо сурово започва да се раздвижва?
Познато ли ви е онова чувство, когато денят започва с такава нежност, че целият свят сякаш е обгърнат в мека тишина?
Улиците са все още сънливи, въздухът носи тихо обещание и въпреки това нещо вътре в теб вече усеща, че красотата е близо.
Познато ли ви е онова рядко чувство, когато се събудите и без никаква ясна причина усетите, че нещо е различно?
Това не е прилив на вълнение или драмата на внезапната промяна.
Има дни, когато границата между реалността и въображението е толкова тънка, че почти се разтваря, когато душата шепне за какво наистина копнее и външният свят изглежда омекотен, като сън, който се изплъзва в будния живот.
Знаете ли онези понеделници, които не се усещат тежки или непоносими, а вместо това идват като тих шепот?
Видът сутрин, която се усеща не толкова като бреме, колкото като тиха покана да започнем отново.
Познато ви е чувството, нали? Когато всичко в живота ви изглежда подредено, логично и внимателно обмислено, но нещо вътре в вас сякаш е леко не на място.
Усещаш ли го - тази фина промяна във въздуха? Сякаш самият живот ти шепне: Сега е моментът за най-важното.
Този понеделник носи рядко и свещено качество, покана да се върнете у дома, при себе си, да дишате по-дълбоко и да се свържете отново с това, което се чувства истинско и важно.
Познато ли ви е онова тихо, почти магическо чувство, когато отворите очи сутрин и светът просто ви се струва по-лек?
Сякаш тежестта се е изместила, сякаш самият живот се навежда към теб с нежен шепот: „Днес не е нужно да се напъваш.
Има дни, които носят различна вибрация, моменти, когато въздухът е зареден с нещо, което не можеш съвсем да обясниш, но дълбоко в себе си знаеш, че е важно.
Всеки път, когато искате да изчистите нежелани спомени и състояния от живота си, ритуалът с горяща купа предлага свещен и мощен начин за освобождаване от негативността.
От време на време животът те потупва по рамото с чувство, което не можеш да назовеш съвсем точно. Графикът все още бръмчи, но старите рутини са като обувки, които изведнъж не ти стават.
Няма съмнение, че хората са привлечени един към друг, но какво го причинява? Случайната среща между двама души просто случайна ли е или е предопределена?
Сигурното е, че винаги се оказваме в типа взаимоотношения, които са важни за нас в този момент от живота и за уроците, които трябва да научим с цел нашия духовен напредък и еволюция на планетата Земя.
Човек, който критикува, всъщност е човек, който се нуждае от помощ, за да разреши собствените си вътрешни конфликти, и тъй като не е в състояние да го направи, се фокусира върху другите.
Напоследък все повече хора пишат и говорят за закона на привличането. И как можем да привлечем всичко, което искаме, в живота си, защото ние сме творци, тези, които творят със собствената си воля.