България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
17 юни 1913 г.: България атакува сръбски и гръцки позиции в Македония
На този ден през 1913 г. България атакува сръбски и гръцки позиции в Македония и това на практика слага началото на Междусъюзническата война, която оставя дълбока следа в историческата ни памет. Само година по-рано в името на освобождението на балканските народи от османска власт е създаден съюз, който работи ефективно в тази насока. Но водена от идеята за национално обединение, България предприема военни действия срещу своите бивши съюзници. Войната завършва с истинска катастрофа за страната ни.
Прочетете също: 16 юни: Тодор Каблешков се самоубива. Избухва Междусъюзническата война
Съюзниците България, Сърбия и Гърция не могат да се споразумеят за подялбата на Македония и това още повече разпалва напрежението между тях. На 17 юни то ескалира с решението на българската армия да нападне сръбски и гръцки позиции в Македония. Това поставя началото на тежък военен конфликт, продължил 6 седмици. Страната ни се оказва в тежка излолация с решението си да се изправи срещу Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя.
С подписания на 28 юли Букурещки мирен договор се слага край на войната, от която България губи значителна част от своята територия - Южна Добруджа и големи части от Македония. С края на Междусъюзническата война се слага край и на надеждите за национално обединение, а България преживява изключително тежък период, останал в историята като Първата национална катастрофа.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
17 юни 1876 г.: Заловени са Ботевите четници
На този ден през 1876 г. са заловени останалите Ботеви четници - Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров-Димитрото. След като на 1 юни 1876 г. Ботевата чета се изтегля към връх Вола, тя се насочва към върховете Камарата, Купена, Околчица. Четниците се сражавят цял ден, обкръжени от три страни. След тежкия ден щабът се събира, за да обсъди по-нататъшните действия.
На 28 май 1876 г. Христо Ботев потегля от Гюргево заедно с част от четниците - всички те се качват на кораба "Радецки". От пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет се качват и останалите четници.
След като слизат на българския бряг, четниците полагат клетва пред знамето, което е ушито специално за тях от Петрана Обретенова. След това те се отправят към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница като през целия път са преследвани от черкези, башибозуци и редовна османска войска. При планинския рид Милин камък на 30 май четата води цял ден неравна битка с врага. По време на сражението загиват 30 души - Никола Симов е сред тях. На 2 юни след целодневни сражения загива и Христо Ботев. След гибелта му неговата чета се разделя на 3 части. Начело на едната е Никола Войновски и заедно с четниците той се придвижва на изток в Стара планина. Георги Апостолов и Димитър Икономов, които водят останалите 2 части, на 3 юни се сражават във Врачанския балкан. След тежките боеве четниците се разпръскват на по-малки групички.
След разпръскването си четниците са подложени на постоянни преследвания. За около месец турците избиват по-голямата част от тях. Тези, които са заловени, са осъдени на извънредни процеси в София и Русе. Малцина са тези, които успяват да избягат в Сърбия и Румъния.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
