В глобален план бе регистриран най-горещият месец май. Средната световна температура Низа последните 12 месеца (юни 2023 г. – май 2024 г.) е най-високата в инструменталната метеорологична история, с 0,75°C над средната за периода 1991 – 2020 г. и 1,63°C над средната за прединдустриалния период 1850 – 1900 г. Месец май е бил най-топлият май в Обединеното Кралство, Мексико и Латинска Америка.
Проблемът с бедността и климатичните промени е особено актуален за България. Населението на България, и най-вече хората с нисък социално-икономически статус, са сред най-уязвимите групи в ЕС по отношение на промените в климата.
Често в обществото се говори за интеграция и равноправие, но въпреки това връзката между видовете инвалидност и изменението на климата остава скрита както в политическата, така и в изследователската сфера.
Април 2024 г. чупи глобалните температурни рекорди за 11-ти пореден месец. Април предложи големи контрасти – от подобрени студени рекорди в Швеция, до нови топли рекорди в Израел.
От началото на 90-те години, т.нар. суровини от критично значение станаха основна и на този етап все още незаменима суровина в производствения процес на много индустриални сектори и на технологиите, от които зависи зеления преход.
Децентрализираното производство на електроенергия е във фокуса на обсъжданията за развитие на сектора за възобновяеми източници на енергия (ВЕИ) в Европа.
В глобален план средната температура на въздуха през март е била с 0,73 °C по-висока спрямо средната за периода 1991 – 2020 г. и с 0,92 °C по-висока от средната за предишния климатологичен период 1981 – 2010 г., според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S).
Без калций почвата и растенията не биха могли да съществуват толкова хармонично. Използването на калций в селското стопанство може да донесе редица ползи и за климата.
1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя си от фермата до трапезата ни. Това разхищение има не само огромно отрицателно въздействие върху глобалната икономика и наличността на храни, но също така и върху околната среда и климата.
Днес, 20 март 2024 г. е пролетното равноденствие. С него настъпва и астрономическата пролет. Но какво всъщност представляват сезоните, каква е тяхната роля и как им влияят климатичните промени?
Очакваните температурни аномалии и през февруари се потвърдиха. Каква е равносметката от втория месец на новата година вижте в анализа на Симеон Матев за Климатека.
“За момента България разполага с достатъчно пресноводни ресурси, но разчита почти изцяло на 25% от пресноводните си ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение на територията на страната, докато другите 75% се дават от река Дунав и имат по същество транзитен характер.
“Тепературните рекорди през 2023 г. бяха безпрецедентни по света и в България”, каза климатологът д-р Симеон Матев, който представи пред журналисти презентация на тема: “Защо 2023 г. беше най-топлата година в света и България”.
Често в обществото се говори за интеграция и равноправие, но въпреки това връзката между видовете инвалидност и изменението на климата остава скрита както в политическата, така и в изследователската сфера.
Проблемът с бедността и климатичните промени е особено актуален за България. Населението на България, и най-вече хората с нисък социално-икономически статус, са сред най-уязвимите групи в ЕС по отношение на промените в климата.
Децентрализираното производство на електроенергия е във фокуса на обсъжданията за развитие на сектора за възобновяеми източници на енергия (ВЕИ) в Европа.
В глобален план средната температура на въздуха през март е била с 0,73 °C по-висока спрямо средната за периода 1991 – 2020 г. и с 0,92 °C по-висока от средната за предишния климатологичен период 1981 – 2010 г., според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S).
Без калций почвата и растенията не биха могли да съществуват толкова хармонично. Използването на калций в селското стопанство може да донесе редица ползи и за климата.
1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя си от фермата до трапезата ни. Това разхищение има не само огромно отрицателно въздействие върху глобалната икономика и наличността на храни, но също така и върху околната среда и климата.
Днес, 20 март 2024 г. е пролетното равноденствие. С него настъпва и астрономическата пролет. Но какво всъщност представляват сезоните, каква е тяхната роля и как им влияят климатичните промени?
Април 2024 г. чупи глобалните температурни рекорди за 11-ти пореден месец. Април предложи големи контрасти – от подобрени студени рекорди в Швеция, до нови топли рекорди в Израел.
“За момента България разполага с достатъчно пресноводни ресурси, но разчита почти изцяло на 25% от пресноводните си ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение на територията на страната, докато другите 75% се дават от река Дунав и имат по същество транзитен характер.
“Тепературните рекорди през 2023 г. бяха безпрецедентни по света и в България”, каза климатологът д-р Симеон Матев, който представи пред журналисти презентация на тема: “Защо 2023 г. беше най-топлата година в света и България”.
Очакваните температурни аномалии и през февруари се потвърдиха. Каква е равносметката от втория месец на новата година вижте в анализа на Симеон Матев за Климатека.
От началото на 90-те години, т.нар. суровини от критично значение станаха основна и на този етап все още незаменима суровина в производствения процес на много индустриални сектори и на технологиите, от които зависи зеления преход.
В глобален план бе регистриран най-горещият месец май. Средната световна температура Низа последните 12 месеца (юни 2023 г. – май 2024 г.) е най-високата в инструменталната метеорологична история, с 0,75°C над средната за периода 1991 – 2020 г. и 1,63°C над средната за прединдустриалния период 1850 – 1900 г. Месец май е бил най-топлият май в Обединеното Кралство, Мексико и Латинска Америка.