Новото нормално: Все по-високи температури и рекорди

2023 г. - най-топлата година в света от 1850 г.

“2023 г. беше най-топлата година в света от 1850 г. насам, откакто се правят системни метеорологични наблюдения. Като средната глобална температура беше 14,98°C, което е с 0,17°C повече от предишната най-висока годишна стойност през 2016 г. Миналата година е била по-топла с 0,60°C от средната за периода 1991 – 2020 г. и с 1,48°C от прединдустриалното ниво от 1850 – 1900 г.”, обясни Симеон Матев и представи какви бяха рекордите по света.

Още: По-топла зима, по-малко травми?

Снимка: iStock

Освен най-топла година, в световен мащаб през 2023 г. бяха подобрени и редица други рекорди. Всеки месец – от юни до декември, е бил рекордно топъл – с по-голямо температурно отклонение от всеки един съответен месец, в която и да е предходна година. Юли и август пък бяха най-топлите два месеца като абсолютна температура в историята.

“Лятото беше най-топлият сезон измерван някога”, каза Симеон Матев.

Още: Официално: 2023-а е най-топлата година в историята на Земята

2023 г. е първата година, през която всеки един ден е с над 1 °C температурно отклонение от нормата спрямо прединдустриалното ниво от 1850 – 1900 г. Близо 50% от дните са били с повече от 1,5°C по-топли от нивото от 1850 – 1900 г. А 2 дни през ноември са били с повече от 2°C по-топли, което се случва за пръв път в историята. 2023 г. подобри националните рекорди в 77 държави из целия свят, като това са райони, където живеят 2,3 милиарда души. Част от държавите, в които бяха отчетени нови рекордни годишни стойности са Китай, Бразилия, Япония, Мексико, Австрия, Германия, Холандия, Швейцария, Украйна, както и в Гърция, Сърбия и България.

2023 г. беше втората най-топла за Европа

Въпреки, че не беше най-топлата година за стария континент, 2023 г. се отчете с редица други рекорди. Например всички месеци от годината бяха със средни температури около и над нормата, като месец май беше единственият месец под нормата. А септември е най-топлият в историята, с 0,5°C по-топъл от предходния рекордьор през 2020 г. Зимата беше втората най-топла в историята. А през лятото имаше няколко горещи вълни с множество счупени дневни температурни рекорди и дълги безвалежни периоди, довели в някои страни до тежки суши и пожари. Есента е втората най-топла, само с 0,03°C по-хладна от есента на 2020 г. Обилни и интензивни валежи предизвикаха значителни наводнения на целия континент.

2023 г. беше и най-топлата година в метеоисторията на България

Още: Определиха най-опасните метеорологични явления през 2023 година

Важно е да се отбележи че от 2011 г. насам не е имало година, която е с температури под нормите. А само за последните 30 години средната температура в страната ни се е повишила с 0,8 до 1 °С. 

Най-голямо затопляне се наблюдаваше в Централен Предбалкан, в централните части на Дунавската равнина, в много райони на Североизточна България, като Лудогорието и части от Черноморското ни крайбрежие.

През 2023 г. бяха поставени и няколко сезонни рекорди, като зимата и есента са най-топлите до момента в историята ни, а лятото е третото най-топло с няколко горещи вълни и рекордно топъл дълъг период в края на юли. “Годината беше белязана и с много екстремни явления, включително интензивни валежи и наводнения, като през юни, септември и ноември бяха най-масовите и с големи щети”, обясни д-р Матев.

Какви са причините за рекордите през 2023 г.

Още: Здраве, психика, екотревога и климатични промени - как последните ни влияят психосоматично

Една от основните причини за рекордите е предизвиканите от човека климатични промени. През 2023 г. атмосферните концентрации на въглероден диоксид и метан продължиха да се покачват, като достигнаха рекордни нива от най-малко 800 000 години. В допълнение на антропогенния натиск, имаше и редица естествени фактори, които изиграха важна роля, като един от тях беше феноменът Ел Ниньо, чиито признаци се появиха през пролетта на 2023 г. Друг важен фактор беше рекордно високата температура на океанската вода, която имаше исторически най-високи стойности от април до декември. Изригването на вулкана Хунга Тонга, едно от най-мощните вулканични изригвания, също допринесе за затоплянето, поради повишената концентрация на водна пара.

Какви са последствията?

Последствията от затоплящия се климат имат редица проявление от различен характер. Екстремните горещини засегнаха много части на света. Горските пожари в Хавай, Канада и Европа доведоха до загуба на животи, унищожаване на домове и мащабно замърсяване на въздуха. Наводнения, свързани с екстремни валежи от средиземноморския циклон Даниел, засегнаха Гърция, България, Турция и Либия.

Още: Визия за Зелена София - възможно ли е столицата да подобри екологичните си показатели

Снимка: Getty images

Антарктическият морски лед достигна рекордно ниски нива през 8 месеца от 2023 г.

През февруари беше отчетена най-ниската месечна и дневна стойност откакто се правят наблюдения. А нивото на световния океан продължава да се покачва, като през последните 3 десетилетия се наблюдава значително ускоряване на повишението.

Симеон Матев уточни, че по-високите температури имат и редица неблагоприятни ефекти върху здравето на хората. Според Световната здравна организация климатичните промени увеличават смъртните случаи, като малка част от проявленията върху здравето са топлинен стрес, увреждане на белите дробове от димa от горски пожари, както и бум на комарите, пренасящи болести.

Още: Зелена и здравословна столица: Връзката между архитектура и екология в развитието на София

Според доклад на Climate Central, 90% от световното население (7,3 млрд. души) са преживели поне 10 дни с температури, силно повлияни от изменението на климата, климатичните промени са направили тези температури поне 3 пъти по-вероятни. А 73% от световното население е изпитало тези температури в продължение на повече от 1 месец. A всеки четвърти човек по света е преживял екстремни горещини, които са продължили поне 5 дни, като изменението на климата е направило тези многодневни горещини поне 2 пъти по-вероятни.

Затоплящият се климат крие и редица социално-икономически въздействия и предизвикателства. Част от тях са несигурност в земеделския сектор, който е подложен на засушавания, интензивни валежи, градушки, промяна в температурните условия. Друг важен аспект е уязвимостта на водните ресурси, поради риска от по-чести и по-продължителни засушавания, по-трудно прогнозиране на водния баланс, ограничение в използването на ВЕЦ и др. От друга страна, има рискове и за енергийния сектор, поради невъзможността за точно прогнозиране на потреблението на електроенергия. И не на последно място са и предизвикателствата в туристическия бранш, поради несигурност в планирането на туристически дейности.

Какви са очакванията за 2024 г. и занапред?

“Феноменът Ел Ниньо ще продължи най-вероятно до средата на 2024 г., но влиянието му ще се усеща няколко месеца след това. Прогнозната средна глобална температура за 2024 г. е 1,34 – 1,58 °C над средната за прединдустриалния период, което показва, че можем да станем свидетели на нови температурни рекорди и през новата година. Очаква се това да е 11-та поредна година, с температури от поне 1 °C над прединдустриалните нива”, обясни д-р Матев. Очакванията са, че екстремните явления и събития ще бъдат още повече на брой и с по-голям териториален обхват.

Още: Октомври 2023 г. - петият пореден рекордно топъл месец (ГРАФИКИ)

По думите на д-р Симеон Матев човешкото влияние има голям принос както за климатичните промени, така и в частност за тази най-топла година в света и в България, в която бяха подобрени много температурни рекорди. Вече сме свидетели как екстремните явления стават все по-интензивни и по-чести, а човешките жертви и икономическите щети се увеличават. “Тази рекордна година е ярък пример за условията, които скоро могат да станат типични за един по-топъл свят. Именно затова са необходими адекватни мерки за справяне и адаптация с климатичните промени и техните проявления, както в световен план, така и на национално ниво”, каза още той.

Ще изчезнат ли последните два микроледника в България?