Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Дивите животни - екосистемни инженери в борбата срещу климатичните промени

08 юли 2024, 12:04 часа • 1996 прочитания

Освен че са застрашен вид, някои от дивите животни могат да бъдат инструмент за предотвратяването на щетите от промените в климата и играят важна роля срещу атмосферната концентрация на парникови газове. Това е важно за Европа, и особено за България. Едрите сухоземни бозайници влияят на естествените местообитания и влизат в ролята на регулатори: растителноядните – като пасат и създават богата на видове мозаечна екосистема, а хищниците – като балансират размножаването на тревопасните. Тарпанът, зубърът, бобърът, еленът, турът и куланът са добри примери за екосистемни инженери. Затова опазването им е от ключово значение. В България вече има успехи на връщане на изчезнали животни обратно в дивата природа – в Източните Родопи. По данни от 2023 г. там живеят 19 зубъра, 190 тарпана, 150 благородни елена и 500 лопатара, но 166 вида местообитания в страната са в опасност. Затова е необходима много работа за промяна на обществените нагласи. Това пише в своя статия за Климатека Павел Василев, завършил бакалавърска степен по екология и опазване на околната среда в Университета по приложни науки Цитау/Гьорлиц, Германия.

Класически примери

Климатичните промени застрашават както човека, така и някои животински видове. Някои биолози смятат, че 35% от растителните и животинските видове могат да изчезнат до 2050 г. Класически примери са кораловите и полярните екосистеми, които са силно засегнати от климатичните промени. Те и животинските видове, които ги обитават, могат да изчезнат поради окисляването на морската вода и топенето на полярните ледници.

Още: Какво време ни очаква през юли? (ВИДЕО)

Животните обаче не винаги са жертва – те могат да бъдат и инструмент за предотвратяването на щетите и намаляването на атмосферната концентрация на парникови газове.

Според разработка на 15 учени от 8 държави, публикувана преди година, животински видове подпомагат улавянето на въглерод, благодарение на начина си на живот. Според учените, определени видове биха могли да изиграят ключова роля за ограничаване на глобалното затопляне под 1,5 °C.

Едрите сухоземни бозайници

Едрите сухоземни бозайници влияят на естествените местообитания, които играят роля в регулацията на климатичните параметри. Тези животни също оказват влияние на живота и на много други по-малки видове, които могат да бъдат застрашени от промените в климата и затова тяхното опазване е ключово. Това е особено важно както за България, така и за цяла Европа. Дивата природа, на този гъсто населен континент, в някои отношения е най-ощетена в сравнение с други континенти.

Още: От Черно море до Средния запад в САЩ: Екстремните жеги заплашват реколтата

Големите сухоземни бозайници и техните местообитания са променени до голяма степен заради дейността на човека. Някои видове са напълно изчезнали, а други съществуват в много малка численост и техните популации са разпокъсани и рискът от загубата на генно разнообразие е значителен.

Една естествена динамика е изключително важна и непременно трябва и може да бъде създадена във всяко кътче на Европа, включително България. Това ще е важен инструмент срещу глобалното затопляне, който също така има голям потенциал за икономическо развитие.

България е важен играч и нейното видово разнообразие е особено богато и ценно, а голяма част от множеството местообитания имат голям потенциал за климата. А именно – необходими са големи бозайници. Те обаче са считани за враг на човека, защото се нуждаят от същите ресурси, от които и той самият. Тази нагласа е проблем, който трябва да бъде решен.

Как действат екосистемните инженери?

Още: Арнолд Шварценегер: Планетата ни е умиращ пациент - трябва да спрем кървенето! (ВИДЕО)

Терминът екосистемен инженер е честно използван в екологията. Това са организми, които променят, създават или поддържат едно местообитание.

Ключово поведение на животните е, че пасат. Без паша тревата изсъхва и става много податлива на пожари. Пожарите в Европа стават често явление, свързано с периоди с по-малко количество валежи – именно резултат на промените в климата. Горящите зелени площи допълнително засилват попадането на въглерод в атмосферата, а борбата с огъня е много труден процес, затова превенцията е важна. А тя става с помощта на тревопасни. Те са способни да изяждат сухата трева и да стимулират растежа на свежа растителност, която не гори лесно, тъй като е по-влажна.

Пашата също така влияе и на горите. Едрите тревопасни ядат кората на определени видове дървета и това може да доведе до тяхното умиране и до създаването на отворени площи. Когато изяждат младите дървета, също се получават поляни. Отворените площи с доминираща ниска растителност имат по-високо албедо, тоест по-висока способност да отразяват слънчева светлина от гъстите гори. Пашата променя видовия състав на дърветата и дава шанс на по-малко конкурентноспособни спрямо други дървесни видове да оцеляват.

Крайният резултат е една устойчива на промени, богата на видове екосистема, която представлява мозайка от здрава растителност с различна височина. Положителното влияние върху климата се изразява чрез сянката на дърветата, албедото на тревата, високо производство на кислород, поемането на въглероден диоксид.

Още: Учени: Замърсяването на въздуха е все по-смъртоносно

Тревопасните

Тревопасните също така рециклират въглерод и го правят по-лесно достъпен за почвената фауна чрез изпражненията си. Значителна част от този въглерод се преобразува в трудно разградим хумус в почвата. Това означава, че той е практически отстранен от атмосферата.

Важни примери за регулатори на растителността и климата са европейският див кон – тарпан и европейският бизон – зубър .

Тарпанът е предшественикът на домашния кон. Той оцелява като диво животно в Централна Европа до края на 18-и век и в Източна Европа до края на 19-и век. Човекът докарва този вид до изчезване, като унищожава или заема естествените му обитания и чрез неконтролирания лов. Официално видът се води изчезнал, но реално съществуват множество породи на домашния кон, които много наподобяват дивата форма по външен вид и поведение. Някои от тях са коник, ексмурско пони, хуцул, кон на Хек и дюлменско пони. Конят е непретенциозно животно, което може да се изхранва с нискокалорични треви. Добре е пригоден към равнини, степи, бедни и богати на хранителни вещества почви, но се справя добре и във влажни зони, гори и средните части на планините.

Още: Глобалното затопляне спомага за разпространението на болести

Зубърът е животно, което за малко да изчезне, като тарпана. Последните диви животни изчезват през 1919 г. в Централна Европа и през 1927 г. в Кавказ. За щастие, оцеляват популации в плен. Бизонът се изхранва както с трева, така и с дървесна растителност. Подходящите за него местообитания са средните части на планини, гори и места с плодородни почви. Също така добре се справя и в равнини и на места с неплодородни почви. Европейският бизон е най-голямото животно в Европа, достига тегло до 1 тон и височина до 2 метра. Значението му е сходно с това на слона в Африка и Азия – това са ефективни екологични инженери.

Други растителноядни, важни за поддържането на равнинните и хълмистите местности в Европа, са: благороден елен, елен лопатар, сърна, северен елен, лос, антилопа сайга, диво магаре – кулан, европейско диво говедо – тур, диво прасе и лалугер.

Влажните зони са ефективни уловители на въглероден диоксид и производители на кислород.

Влажните зони са и ключов инструмент за смекчаване на климатичните промени. Съществуването на тези местообитания се дължи до голяма степен на бозайниците. Най-важен представител тук е бобърът. Характерното за този гризач е, че запушва реки и потоци с бентове, направени от дървета, които той практически „отсича“ със своите зъби. По този начин бобърът създава дълбок вир, в който си прави убежище с подводен вход – недостъпен за хищници. Тези водоеми имат охлаждащ ефект, който противодейства на топлинните вълни, причинени от глобалното затопляне. Блатната растителност е изключително полезна за улавянето на въглеродния диоксид.

Още: Доматеният молец - сериозна заплаха за реколтата у нас

Хищниците

Важни за климата са и хищниците, които влияят непряко, но значително. Месоядните бозайници и птици са нужни, за да контролират безконтролното размножаване на растителноядните. Прекомерно големи популации биха повлияли отрицателно на хабитатите. Така се постига баланс, който е положителен за растителността, а следователно и за климата.

В европейския контекст този контрол върху популациите се прави от следните бозайници: вълк, кафява мечка, росомаха, чакал, лисица и рис.

България е на едно от първите места в Европа по богатство и разнообразие на фауната, според Червената книга на България. Въпреки това природата у нас е в сериозен риск, като основните причини са бързото развитие на индустриализацията, урбанизацията, механизацията и химизацията в глобален и национален мащаб.

Още: Преживяхме 12 рекордно топли месеца (ГРАФИКИ)

По данни от 2000 г., цитирани в Червената книга, броят на застрашените видове животни е над 700. От тях 287 вида животни са с най-висока степен на застрашеност, изчезналите са 30, критично застрашените са 87, застрашените са 70 и уязвимите са 100. Вълкът е уязвим, застрашени са мечката, дивата коза и лалугерът, а рисът е критично застрашен. Голяма част от местообитанията също са застрашени: 28 са критично застрашени, 71 са застрашени, 47 са уязвими и 20 са потенциално застрашени.

Въпреки това България има немалко защитени територии – 41% от площта ѝ е защитена. Те са общо 549 927 ха и включват: 3 национални парка, 11 природни парка, 4 биосферни резервата, 55 резервата, 35 поддържани резервата и 622 защитени местности. Положително е, че площта на защитените територии в България се увеличила почти десетократно от 1997 г., когато е била само 58 708 ха.

За големите бозайници са нужни големи територии непресечена природа, тоест национални паркове, природни паркове и биосферни резервати. Те са налице, но ключови видове липсват на много места от територията, защото няма коридори, които да свързват тези защитените местности.

Следващ проблем е, че равнинните части на страната са заети с монокултури, които не са оптимален хабитат и едрите бозайници са прокудени. Реално 46.49% от територията се използва за селско стопанство.

Още: 6 места, в които може да се спасим от климатичните промени (СНИМКИ)

Не трябва да се пропуска и негативното въздействие на незаконната сеч, бракониерството и прекомерното строителство, които застрашават видовото разнообразие и влияят неблагоприятно върху климата.

Добрите примери

През последните двайсетина години в Европа набира сила практиката Rewilding. Това е „новаторски подход за опазване на дивата природа, който дава свобода на естествените процеси да оформят природата на Европа“. Практически, изчезнали животни се връщат отново в природата с активна човешка помощ. На местата, където тази практика се прилага, резултатът е изключително добър.

В България тази дейност се практикува в Родопите. С освобождаване на големи бозайници в Източните Родопи се занимава фондация „По-диви Родопи“ – част от Rewilding Europe. В този регион, по данни от 2023 г., пребивават 19 зубъра, 190 тарпана, 150 благородни елена и 500 лопатара.

Още: Колко горещо ще бъде лятото на 2024 година?

Според данни на Българска фондация „Биоразнообразие“ благородният елен бива почти изтребен през 30-те години на 20-и век, а сега популацията му наброява над 20 000 бр. Еленът лопатар наброява около 6500 екземпляра, срещащи се обаче само в няколко ловни стопанства и в Източните Родопи.

Rewilding Europe са активни и в други страни. Добри примери са Дунавската делта в Украйна, Иберските планини в Испания, Южните Карпати в Румъния, Централните Апенини в Италия, планините Велебит в Хърватия и др.

Разселването на големи бозайници се извършва и от някои национални паркове и биосферни резервати в западноевропейските страни. Пример за това е биосферният резерват със зони на пустош и езера Upper Lusatian Heath and Pond Landscape в Саксония, Германия. Този парк е дом на бобри, елени, глигани и вълци, но съдържа и множество големи заградени площи, в които се гледат тарпани, лосове или свободно живеещи домашни животни, които оформят ландшафта. Паркът е популярна туристическа дестинация, както и място за щадящо използване на площта за отглеждане на шарани и дърводобив. По този начин се комбинират опазването на видовете, екотуризмът и предовратяването на климатичните промени.

Други подобни места са резерватът за диви коне Wildpferdebahn im Merfelder Bruch в Северен Рейн-Вестфалия, Германия, резерват “Зидлов” в Чехия, националният парк “Кемери” в Латвия, националният парк “Ексмур” във Великобритания, Беловежкият национален парк в Полша и резерватът “Ооствардерспласен” в Нидерландия.

Още: ЕЦБ ще санкционира банки заради неспазване на климатичните ангажименти

Възможните решения за България?

В България е нужно да има мрежа от диви места, свързани помежду си, с пълен набор от едри животински видове, за да може ефектът върху климата да бъде пълноценен. За тази цел е необходимо разбиране на природата и редовен мониторинг от страна на еколози.

Понеже дивата природа е концентрирана в планините, а ценните равнинни хабитати, като блата, лонгозни гори, дъбови гори, поречни гори и тревни съобщества са превърнати в ниви, трябва компромис.

Дейността, която се върши в Родопите, трябва да бъде приложена и в Стара планина, Рила, Пирин и останалите планини, за да се преодолее липсата на ключови видове. Трябва и строго ограничение на трофейния лов и сериозен контрол на бракониерството. Важен детайл е, че в западните страни има организации, които се грижат за природозащитата в почти всяко населено място. В България подобни организации са малко и с тази дейност се занимават предимно няколко природозащитни организации.

Решаването на всички тези проблеми може да стане с необходимите инвестиции, контрол от държавните органи и законова защита. Много важна е промяната на манталитета както на фермери и ловджии, така и на цялото общество, и възпитаването на толерантност към животинския свят още от детска възраст. Ключът за постигането на тези цели е гражданската активност.

Още: България е втора по понижение на парниковите емисии в ЕС

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес