Международен екип от астрономи е наблюдавал как звезда оцелява при среща с черна дупка, което поставя под въпрос представата, че звездите не могат да се освободят, когато попаднат в обсега на мощно гравитационно поле, съобщи агенция Синхуа.
Учени са регистрирали най-голямото в история сливане на черни дупки в космоса. Изследователите са част от международния екип по проекта Лазерно-интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (Laser Interferometer Gravitational-wave Observatory – LIGO).
Според много астрофизици хипотетични черни дупки с микроскопични или дори субатомни размери могат да се озоват в Слънчевата система, включително на Земята.
През 1965 г. британският математик Роджър Пенроуз предлага хипотезата за космическата цензура. Това е концепция, която предполага, че сингулярностите – региони, където гравитацията е толкова силна, че тъканта на пространство-времето се разкъсва, никога не могат да бъдат разгледани, тъй като остават скрити зад хоризонта на събитията на черните дупки.
Неуловими хипотетични, но напълно възможни обекти биха могли да отговорят на много въпроси на съвременната астрофизика. Изследователите имат нова идея за това къде и как могат да бъдат намерени.
Ново изследване предполага, че черните дупки може да не са безхарактерните, безструктурни образувания, каквито ги предрича Общата теория на относителността на Айнщайн.
Първичните черни дупки може да карат планетите и луните близо до нас да се люлеят. Ако бъде измерено експериментално, това ще даде първото конкретно доказателство за съществуването на такива обекти.
Според известната теория на Стивън Хокинг черните дупки се изпаряват с течение на времето, постепенно губейки маса под формата на странен вид лъчение, тъй като хоризонтът на събитията си играе с околните квантови полета.
Италиански и британски учени, използвайки нов теоретичен подход, са успели да направят убедителни изчисления на количеството обикновена (барионна) материя, съдържаща се в черните дупки със звездна маса.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Когато космическият телескоп „Джеймс Уеб“ заработи пълноценно и започне да наблюдава еволюцията на ранната Вселена, вероятно ще хвърли светлина върху една от най-големите мистерии на съвременната физика: съществува ли тъмна материя и ако да, то какво представлява тя?
Учените са открили две свръхмасивни черни дупки в галактиката NGC 7727 в съзвездие Водолей. Те се намират само на 1600 светлинни години една от друга: това е рекордно близко разстояние за такива обекти и сравнително скоро те ще се съединят в катастрофално сливане.
През последните 25 години открихме планети в най-особените и екстремни среди, поставяйки въпроса: Какви условия са твърде екстремни, за да се формира една планета?
Дузина черни дупки,вероятно лежат в центъра на нашата галактика „Млечния път”, твърдят изследователи.
Нови изследвания предоставят доказателства за теория, която предрича, че в центъра на галактиката ни има „супермасивна” черна дупка заобиколена от много на брой по-малки черни дупки.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Според много астрофизици хипотетични черни дупки с микроскопични или дори субатомни размери могат да се озоват в Слънчевата система, включително на Земята.
Когато космическият телескоп „Джеймс Уеб“ заработи пълноценно и започне да наблюдава еволюцията на ранната Вселена, вероятно ще хвърли светлина върху една от най-големите мистерии на съвременната физика: съществува ли тъмна материя и ако да, то какво представлява тя?
Ново изследване предполага, че черните дупки може да не са безхарактерните, безструктурни образувания, каквито ги предрича Общата теория на относителността на Айнщайн.
През 1965 г. британският математик Роджър Пенроуз предлага хипотезата за космическата цензура. Това е концепция, която предполага, че сингулярностите – региони, където гравитацията е толкова силна, че тъканта на пространство-времето се разкъсва, никога не могат да бъдат разгледани, тъй като остават скрити зад хоризонта на събитията на черните дупки.
Според известната теория на Стивън Хокинг черните дупки се изпаряват с течение на времето, постепенно губейки маса под формата на странен вид лъчение, тъй като хоризонтът на събитията си играе с околните квантови полета.
Учените са открили две свръхмасивни черни дупки в галактиката NGC 7727 в съзвездие Водолей. Те се намират само на 1600 светлинни години една от друга: това е рекордно близко разстояние за такива обекти и сравнително скоро те ще се съединят в катастрофално сливане.
Италиански и британски учени, използвайки нов теоретичен подход, са успели да направят убедителни изчисления на количеството обикновена (барионна) материя, съдържаща се в черните дупки със звездна маса.
Първичните черни дупки може да карат планетите и луните близо до нас да се люлеят. Ако бъде измерено експериментално, това ще даде първото конкретно доказателство за съществуването на такива обекти.
Дузина черни дупки,вероятно лежат в центъра на нашата галактика „Млечния път”, твърдят изследователи.
Нови изследвания предоставят доказателства за теория, която предрича, че в центъра на галактиката ни има „супермасивна” черна дупка заобиколена от много на брой по-малки черни дупки.
Международен екип от астрономи е наблюдавал как звезда оцелява при среща с черна дупка, което поставя под въпрос представата, че звездите не могат да се освободят, когато попаднат в обсега на мощно гравитационно поле, съобщи агенция Синхуа.
През последните 25 години открихме планети в най-особените и екстремни среди, поставяйки въпроса: Какви условия са твърде екстремни, за да се формира една планета?
Учени са регистрирали най-голямото в история сливане на черни дупки в космоса. Изследователите са част от международния екип по проекта Лазерно-интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (Laser Interferometer Gravitational-wave Observatory – LIGO).
Неуловими хипотетични, но напълно възможни обекти биха могли да отговорят на много въпроси на съвременната астрофизика. Изследователите имат нова идея за това къде и как могат да бъдат намерени.
Международен екип от астрономи е наблюдавал как звезда оцелява при среща с черна дупка, което поставя под въпрос представата, че звездите не могат да се освободят, когато попаднат в обсега на мощно гравитационно поле, съобщи агенция Синхуа.
Учени са регистрирали най-голямото в история сливане на черни дупки в космоса. Изследователите са част от международния екип по проекта Лазерно-интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (Laser Interferometer Gravitational-wave Observatory – LIGO).
Според много астрофизици хипотетични черни дупки с микроскопични или дори субатомни размери могат да се озоват в Слънчевата система, включително на Земята.
През 1965 г. британският математик Роджър Пенроуз предлага хипотезата за космическата цензура. Това е концепция, която предполага, че сингулярностите – региони, където гравитацията е толкова силна, че тъканта на пространство-времето се разкъсва, никога не могат да бъдат разгледани, тъй като остават скрити зад хоризонта на събитията на черните дупки.
Неуловими хипотетични, но напълно възможни обекти биха могли да отговорят на много въпроси на съвременната астрофизика. Изследователите имат нова идея за това къде и как могат да бъдат намерени.
Ново изследване предполага, че черните дупки може да не са безхарактерните, безструктурни образувания, каквито ги предрича Общата теория на относителността на Айнщайн.
Астрономи, изследващи далечните краища на Вселената с помощта на най-мощния телескоп „Джеймс Уеб“, откриха много странен клас галактики.
Първичните черни дупки може да карат планетите и луните близо до нас да се люлеят. Ако бъде измерено експериментално, това ще даде първото конкретно доказателство за съществуването на такива обекти.
Според известната теория на Стивън Хокинг черните дупки се изпаряват с течение на времето, постепенно губейки маса под формата на странен вид лъчение, тъй като хоризонтът на събитията си играе с околните квантови полета.
Ако животът е често срещан в нашата Вселена, а ние имаме всички основания да подозираме, че е така, защо не виждаме доказателства за него навсякъде?
Нов експеримент може най-накрая да предложи косвена проверка на най-известното предсказание на физика Стивън Хокинг за черните дупки.
Италиански и британски учени, използвайки нов теоретичен подход, са успели да направят убедителни изчисления на количеството обикновена (барионна) материя, съдържаща се в черните дупки със звездна маса.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Когато космическият телескоп „Джеймс Уеб“ заработи пълноценно и започне да наблюдава еволюцията на ранната Вселена, вероятно ще хвърли светлина върху една от най-големите мистерии на съвременната физика: съществува ли тъмна материя и ако да, то какво представлява тя?
Учените са открили две свръхмасивни черни дупки в галактиката NGC 7727 в съзвездие Водолей. Те се намират само на 1600 светлинни години една от друга: това е рекордно близко разстояние за такива обекти и сравнително скоро те ще се съединят в катастрофално сливане.
От 10 до 12 септември в София ще се проведе първото у нас издание на международния мултижанров фестивал “Театър на чудесата” (Theatre of Wonder).
Някои свръхмасивни черни дупки в центъра на галактиките могат да бъдат „портали“ към далечни региони на Вселената.
През последните 25 години открихме планети в най-особените и екстремни среди, поставяйки въпроса: Какви условия са твърде екстремни, за да се формира една планета?
Дузина черни дупки,вероятно лежат в центъра на нашата галактика „Млечния път”, твърдят изследователи. Нови изследвания предоставят доказателства за теория, която предрича, че в центъра на галактиката ни има „супермасивна” черна дупка заобиколена от много на брой по-малки черни дупки.
Колаборацията LIGO (Laser Interferometric Gravitational Observatory) е фиксирала второ смущение на пространство-времето – гравитационни вълни.
