Първичните черни дупки може да карат планетите и луните близо до нас да се люлеят. Ако бъде измерено експериментално, това ще даде първото конкретно доказателство за съществуването на такива обекти.
Според известната теория на Стивън Хокинг черните дупки се изпаряват с течение на времето, постепенно губейки маса под формата на странен вид лъчение, тъй като хоризонтът на събитията си играе с околните квантови полета.
Италиански и британски учени, използвайки нов теоретичен подход, са успели да направят убедителни изчисления на количеството обикновена (барионна) материя, съдържаща се в черните дупки със звездна маса.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Когато космическият телескоп „Джеймс Уеб“ заработи пълноценно и започне да наблюдава еволюцията на ранната Вселена, вероятно ще хвърли светлина върху една от най-големите мистерии на съвременната физика: съществува ли тъмна материя и ако да, то какво представлява тя?
Учените са открили две свръхмасивни черни дупки в галактиката NGC 7727 в съзвездие Водолей. Те се намират само на 1600 светлинни години една от друга: това е рекордно близко разстояние за такива обекти и сравнително скоро те ще се съединят в катастрофално сливане.
През последните 25 години открихме планети в най-особените и екстремни среди, поставяйки въпроса: Какви условия са твърде екстремни, за да се формира една планета?
Дузина черни дупки,вероятно лежат в центъра на нашата галактика „Млечния път”, твърдят изследователи.
Нови изследвания предоставят доказателства за теория, която предрича, че в центъра на галактиката ни има „супермасивна” черна дупка заобиколена от много на брой по-малки черни дупки.
Британският физик теоретик Стивън Хокинг нарече мискроскопичните черни дупки източник на практически неограничена енергия за човечеството в бъдеще и предупреди за опасностите, с които хората могат да се сблъскат при опит да използват гравитационните обекти.
Две свръхмасивни черни дупки, които се въртят една около друга в центъра на далечна галактика в съзвездие Дева, ще се сблъскат, в резултат на което ще настъпи един от най-мощните взривове във Вселената.
Мощен квазар в галактиката Маркариян 231 може да получава енергия от двете разположени в центъра черни дупки, които се въртят една около друга, смятат изследователи в статия, публикувана в сп.
Инструменти за космически наблюдения на американската Национална космическа агенция (NASA) и Европейската космическа агенция (ЕКА) показват, че черните дупки генерират свръхмощни ветрове от центъра към периферията си, пише на уебсайта си NASA.
В една далечна галактика двойка супермасивни черни дупки бавно се придвижват към космически сблъсък с мащаб извън представите на човешкия разум, обявиха астрономи, цитирани от The New York Times.
Преди много години, когато нашата галактика започнала да се образува, в центъра й се появила черна дупка. Сега тази черна дупка е известна като Sagittarius A* или Sgr A*.
В една далечна галактика двойка супермасивни черни дупки бавно се придвижват към космически сблъсък с мащаб извън представите на човешкия разум, обявиха астрономи, цитирани от The New York Times.
Инструменти за космически наблюдения на американската Национална космическа агенция (NASA) и Европейската космическа агенция (ЕКА) показват, че черните дупки генерират свръхмощни ветрове от центъра към периферията си, пише на уебсайта си NASA.
Две свръхмасивни черни дупки, които се въртят една около друга в центъра на далечна галактика в съзвездие Дева, ще се сблъскат, в резултат на което ще настъпи един от най-мощните взривове във Вселената.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Мощен квазар в галактиката Маркариян 231 може да получава енергия от двете разположени в центъра черни дупки, които се въртят една около друга, смятат изследователи в статия, публикувана в сп.
Когато космическият телескоп „Джеймс Уеб“ заработи пълноценно и започне да наблюдава еволюцията на ранната Вселена, вероятно ще хвърли светлина върху една от най-големите мистерии на съвременната физика: съществува ли тъмна материя и ако да, то какво представлява тя?
Преди много години, когато нашата галактика започнала да се образува, в центъра й се появила черна дупка. Сега тази черна дупка е известна като Sagittarius A* или Sgr A*.
Британският физик теоретик Стивън Хокинг нарече мискроскопичните черни дупки източник на практически неограничена енергия за човечеството в бъдеще и предупреди за опасностите, с които хората могат да се сблъскат при опит да използват гравитационните обекти.
Според известната теория на Стивън Хокинг черните дупки се изпаряват с течение на времето, постепенно губейки маса под формата на странен вид лъчение, тъй като хоризонтът на събитията си играе с околните квантови полета.
Учените са открили две свръхмасивни черни дупки в галактиката NGC 7727 в съзвездие Водолей. Те се намират само на 1600 светлинни години една от друга: това е рекордно близко разстояние за такива обекти и сравнително скоро те ще се съединят в катастрофално сливане.
Италиански и британски учени, използвайки нов теоретичен подход, са успели да направят убедителни изчисления на количеството обикновена (барионна) материя, съдържаща се в черните дупки със звездна маса.
Първичните черни дупки може да карат планетите и луните близо до нас да се люлеят. Ако бъде измерено експериментално, това ще даде първото конкретно доказателство за съществуването на такива обекти.
Дузина черни дупки,вероятно лежат в центъра на нашата галактика „Млечния път”, твърдят изследователи.
Нови изследвания предоставят доказателства за теория, която предрича, че в центъра на галактиката ни има „супермасивна” черна дупка заобиколена от много на брой по-малки черни дупки.
През последните 25 години открихме планети в най-особените и екстремни среди, поставяйки въпроса: Какви условия са твърде екстремни, за да се формира една планета?
Астрономи, изследващи далечните краища на Вселената с помощта на най-мощния телескоп „Джеймс Уеб“, откриха много странен клас галактики.
Първичните черни дупки може да карат планетите и луните близо до нас да се люлеят. Ако бъде измерено експериментално, това ще даде първото конкретно доказателство за съществуването на такива обекти.
Според известната теория на Стивън Хокинг черните дупки се изпаряват с течение на времето, постепенно губейки маса под формата на странен вид лъчение, тъй като хоризонтът на събитията си играе с околните квантови полета.
Ако животът е често срещан в нашата Вселена, а ние имаме всички основания да подозираме, че е така, защо не виждаме доказателства за него навсякъде?
Нов експеримент може най-накрая да предложи косвена проверка на най-известното предсказание на физика Стивън Хокинг за черните дупки.
Италиански и британски учени, използвайки нов теоретичен подход, са успели да направят убедителни изчисления на количеството обикновена (барионна) материя, съдържаща се в черните дупки със звездна маса.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Когато космическият телескоп „Джеймс Уеб“ заработи пълноценно и започне да наблюдава еволюцията на ранната Вселена, вероятно ще хвърли светлина върху една от най-големите мистерии на съвременната физика: съществува ли тъмна материя и ако да, то какво представлява тя?
Учените са открили две свръхмасивни черни дупки в галактиката NGC 7727 в съзвездие Водолей. Те се намират само на 1600 светлинни години една от друга: това е рекордно близко разстояние за такива обекти и сравнително скоро те ще се съединят в катастрофално сливане.
От 10 до 12 септември в София ще се проведе първото у нас издание на международния мултижанров фестивал “Театър на чудесата” (Theatre of Wonder).
Някои свръхмасивни черни дупки в центъра на галактиките могат да бъдат „портали“ към далечни региони на Вселената.
През последните 25 години открихме планети в най-особените и екстремни среди, поставяйки въпроса: Какви условия са твърде екстремни, за да се формира една планета?
Дузина черни дупки,вероятно лежат в центъра на нашата галактика „Млечния път”, твърдят изследователи. Нови изследвания предоставят доказателства за теория, която предрича, че в центъра на галактиката ни има „супермасивна” черна дупка заобиколена от много на брой по-малки черни дупки.
Колаборацията LIGO (Laser Interferometric Gravitational Observatory) е фиксирала второ смущение на пространство-времето – гравитационни вълни.
Британският физик теоретик Стивън Хокинг нарече мискроскопичните черни дупки източник на практически неограничена енергия за човечеството в бъдеще и предупреди за опасностите, с които хората могат да се сблъскат при опит да използват гравитационните обекти.
Две свръхмасивни черни дупки, които се въртят една около друга в центъра на далечна галактика в съзвездие Дева, ще се сблъскат, в резултат на което ще настъпи един от най-мощните взривове във Вселената.
Мощен квазар в галактиката Маркариян 231 може да получава енергия от двете разположени в центъра черни дупки, които се въртят една около друга, смятат изследователи в статия, публикувана в сп.
Инструменти за космически наблюдения на американската Национална космическа агенция (NASA) и Европейската космическа агенция (ЕКА) показват, че черните дупки генерират свръхмощни ветрове от центъра към периферията си, пише на уебсайта си NASA.
В една далечна галактика двойка супермасивни черни дупки бавно се придвижват към космически сблъсък с мащаб извън представите на човешкия разум, обявиха астрономи, цитирани от The New York Times.
Преди много години, когато нашата галактика започнала да се образува, в центъра й се появила черна дупка. Сега тази черна дупка е известна като Sagittarius A* или Sgr A*.
