След като от 1 януари 2026 г. въведохме официално единната европейска валута – еврото, а от 1 февруари то е единствената платежна единица у нас, още ли сме във валутен борд?
"Не сме се отклонили и на сантиметър от поставената цел" - така гражданско сдружение "Дойран 2025" обяви, че продължава да преследва провеждане на референдум за запазване на българския лев, макар страната ни вече официално да е част от еврозоната от 1 януари 2026 г. Председателят на сдружението - бившата съдийка и бивш кандидат-депутат от "Възраждане" Румяна Ченалова - обяви, че в Народното събрание е приключила проверка на внесените подписи, и даде подробности.
Написаното в заглавието е част от изявление на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов, който обяви, че партията му влязла в контакт с администрацията на американския президент Доналд Тръмп, за да задейства инициатива българският лев да бъде фиксиран към долара.
През 1997 година Република България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Тогавашното правителство, начело с министър-председателя Жан Виденов, на практика спира реформите за преход към пазарна икономика и вместо това се ориентира към провеждане на "социално-ориентирана" икономическа политика.
Група икономисти направиха отворена петиция към управляващите у нас страната ни да не отлага подаване на заявление с искане за извънреден доклад към ЕК и Европейската централна банка за приемането ни в еврозоната.
България да излезе от валутния борд от датата, на която се присъедини към еврозоната. Това е записано в новия проектозакон за БНБ, който е внесен за обществено обсъждане.
Въпреки че България все още няма официална дата за влизане в еврозоната, приемането на еврото като национална валута предизвика множество разнопосочни мнения.
Опитите на експерти и икономисти да убедят обществото в предимствата на еврото изглежда удрят на сериозен камък, а аргументите за стабилно икономическо състояние на България и обединяване с другите европейски страни нерядко биват игнорирани.
Немалко хора изразяват своите опасения от инфлация и загуба на националната ни идентичност в лицето на лева, ако еврото бъде прието.
Българският лев никога не е бил абсолютно независим, освен в периода 9 март 1990 г. до 1 март 1997 г. Тогава той не зависи от разменен курс, обвързване с френски франк, със злато, сребро, германска марка, руска рубла и т.н. Това заяви в Студио Actualno основателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев.
България вече е правила фатална грешка с централното планиране и валутата си, което я връща крачки назад спрямо останалите държави от посткомунистическия свят.
Няма непосредствена опасност нито за валутния борд, нито за курса на лева спрямо еврото, нито дори за способността на България да финансира бюджетния си дефицит и изплащането на падежиращия вече дълг.
В седмичното обзорно предаване на Actualno.com „Отговорите със Спасиана Кирилова“ темите са:
Колко е тревожна прогнозата на финансовото министерство за фалит на държавата?
"Бордът не е застрашен дотолкова, доколкото не е застрашен днес и сега. Бордът винаги е бил застрашен, ние живеем в една илюзия, че бордът е ненакърним.
"1 януари 2024 година е възможна дата, от която да започнем да се разплащаме в евро. Ако до средата на годината получим потвърждение от ЕЦБ, че се присъединяваме към еврозоната от началото на следващата година, то ще трябва да започнем подготовката.
Въвеждането на еврото в България от 1 януари 2024 г. би било груба грешка, ако се прави като политическа цел.
Това каза в Студио Actualno Стефан Софиянски, служебен министър-председател през 1997 г., когато у нас беше въведен валутния борд, дългогодишен кмет на София и депутат в няколко народни събрания.
Въвеждането на еврото в България от 1 януари 2024 г. би било груба грешка, ако се прави като политическа цел.
Това каза в Студио Actualno Стефан Софиянски, служебен министър-председател през 1997 г., когато у нас беше въведен валутния борд, дългогодишен кмет на София и депутат в няколко народни събрания.
България вече е правила фатална грешка с централното планиране и валутата си, което я връща крачки назад спрямо останалите държави от посткомунистическия свят.
Въпреки че България все още няма официална дата за влизане в еврозоната, приемането на еврото като национална валута предизвика множество разнопосочни мнения.
Опитите на експерти и икономисти да убедят обществото в предимствата на еврото изглежда удрят на сериозен камък, а аргументите за стабилно икономическо състояние на България и обединяване с другите европейски страни нерядко биват игнорирани.
Немалко хора изразяват своите опасения от инфлация и загуба на националната ни идентичност в лицето на лева, ако еврото бъде прието.
Българският лев никога не е бил абсолютно независим, освен в периода 9 март 1990 г. до 1 март 1997 г. Тогава той не зависи от разменен курс, обвързване с френски франк, със злато, сребро, германска марка, руска рубла и т.н. Това заяви в Студио Actualno основателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев.
В седмичното обзорно предаване на Actualno.com „Отговорите със Спасиана Кирилова“ темите са:
Колко е тревожна прогнозата на финансовото министерство за фалит на държавата?
През 1997 година Република България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Тогавашното правителство, начело с министър-председателя Жан Виденов, на практика спира реформите за преход към пазарна икономика и вместо това се ориентира към провеждане на "социално-ориентирана" икономическа политика.
"Бордът не е застрашен дотолкова, доколкото не е застрашен днес и сега. Бордът винаги е бил застрашен, ние живеем в една илюзия, че бордът е ненакърним.
След като от 1 януари 2026 г. въведохме официално единната европейска валута – еврото, а от 1 февруари то е единствената платежна единица у нас, още ли сме във валутен борд?
Написаното в заглавието е част от изявление на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов, който обяви, че партията му влязла в контакт с администрацията на американския президент Доналд Тръмп, за да задейства инициатива българският лев да бъде фиксиран към долара.
България да излезе от валутния борд от датата, на която се присъедини към еврозоната. Това е записано в новия проектозакон за БНБ, който е внесен за обществено обсъждане.
Група икономисти направиха отворена петиция към управляващите у нас страната ни да не отлага подаване на заявление с искане за извънреден доклад към ЕК и Европейската централна банка за приемането ни в еврозоната.
Няма непосредствена опасност нито за валутния борд, нито за курса на лева спрямо еврото, нито дори за способността на България да финансира бюджетния си дефицит и изплащането на падежиращия вече дълг.
"Не сме се отклонили и на сантиметър от поставената цел" - така гражданско сдружение "Дойран 2025" обяви, че продължава да преследва провеждане на референдум за запазване на българския лев, макар страната ни вече официално да е част от еврозоната от 1 януари 2026 г. Председателят на сдружението - бившата съдийка и бивш кандидат-депутат от "Възраждане" Румяна Ченалова - обяви, че в Народното събрание е приключила проверка на внесените подписи, и даде подробности.
"1 януари 2024 година е възможна дата, от която да започнем да се разплащаме в евро. Ако до средата на годината получим потвърждение от ЕЦБ, че се присъединяваме към еврозоната от началото на следващата година, то ще трябва да започнем подготовката.
След като от 1 януари 2026 г. въведохме официално единната европейска валута – еврото, а от 1 февруари то е единствената платежна единица у нас, още ли сме във валутен борд?
"Не сме се отклонили и на сантиметър от поставената цел" - така гражданско сдружение "Дойран 2025" обяви, че продължава да преследва провеждане на референдум за запазване на българския лев, макар страната ни вече официално да е част от еврозоната от 1 януари 2026 г. Председателят на сдружението - бившата съдийка и бивш кандидат-депутат от "Възраждане" Румяна Ченалова - обяви, че в Народното събрание е приключила проверка на внесените подписи, и даде подробности.
България влиза в еврозоната с бюджет, срещу който се протестира. България влиза с мощни протести в еврозоната и с недоволство.
Написаното в заглавието е част от изявление на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов, който обяви, че партията му влязла в контакт с администрацията на американския президент Доналд Тръмп, за да задейства инициатива българският лев да бъде фиксиран към долара.
Политиците ще бутнат валутния борд, ако не приемем еврото и не влезем в еврозоната, каза по БНР финансовият анализатор Светозар Гледачев.
През 1997 година Република България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Тогавашното правителство, начело с министър-председателя Жан Виденов, на практика спира реформите за преход към пазарна икономика и вместо това се ориентира към провеждане на "социално-ориентирана" икономическа политика.
Група икономисти направиха отворена петиция към управляващите у нас страната ни да не отлага подаване на заявление с искане за извънреден доклад към ЕК и Европейската централна банка за приемането ни в еврозоната.
В ситуация на политическа криза, в България се чуват все повече гласове на експерти, които твърдят, че се отдалечаваме от влизане в еврозоната.
България да излезе от валутния борд от датата, на която се присъедини към еврозоната. Това е записано в новия проектозакон за БНБ, който е внесен за обществено обсъждане.
Въпреки че България все още няма официална дата за влизане в еврозоната, приемането на еврото като национална валута предизвика множество разнопосочни мнения. Опитите на експерти и икономисти да убедят обществото в предимствата на еврото изглежда удрят на сериозен камък, а аргументите за стабилно икономическо състояние на България и обединяване с другите европейски страни нерядко биват игнорирани. Немалко хора изразяват своите опасения от инфлация и загуба на националната ни идентичност в лицето на лева, ако еврото бъде прието.
Българският лев никога не е бил абсолютно независим, освен в периода 9 март 1990 г. до 1 март 1997 г. Тогава той не зависи от разменен курс, обвързване с френски франк, със злато, сребро, германска марка, руска рубла и т.н. Това заяви в Студио Actualno основателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев.
България вече е правила фатална грешка с централното планиране и валутата си, което я връща крачки назад спрямо останалите държави от посткомунистическия свят.
Няма непосредствена опасност нито за валутния борд, нито за курса на лева спрямо еврото, нито дори за способността на България да финансира бюджетния си дефицит и изплащането на падежиращия вече дълг.
В седмичното обзорно предаване на Actualno.com „Отговорите със Спасиана Кирилова“ темите са: Колко е тревожна прогнозата на финансовото министерство за фалит на държавата?
"Бордът не е застрашен дотолкова, доколкото не е застрашен днес и сега. Бордът винаги е бил застрашен, ние живеем в една илюзия, че бордът е ненакърним.
Такива изказвания са опасни и безотговорни. Няма риск за валутния курс и фалит на държавата. Това може да доведе до спекулации на финансовите пазари.
"1 януари 2024 година е възможна дата, от която да започнем да се разплащаме в евро. Ако до средата на годината получим потвърждение от ЕЦБ, че се присъединяваме към еврозоната от началото на следващата година, то ще трябва да започнем подготовката.
Въвеждането на еврото в България от 1 януари 2024 г. би било груба грешка, ако се прави като политическа цел. Това каза в Студио Actualno Стефан Софиянски, служебен министър-председател през 1997 г., когато у нас беше въведен валутния борд, дългогодишен кмет на София и депутат в няколко народни събрания.
България може да се присъедини към „чакалнята на еврозоната“ или валутно-курсовия механизъм ERM II, през юли, ако изпълни и последното условие.
В документите в куфарчето на проф. Стив Ханке нямаше нищо важно. От свитъка с документи, който ми даде, не излезе нищо, което да изглежда сензационно.
