„Отговорите“: С Михаил Кръстев, Марта Георгиева, Чавдар Стефанов и Иван Радев (ВИДЕО)

Колко е тревожна прогнозата на финансовото министерство за фалит на държавата? В студиото - журналистът и икономист Михаил Кръстев.

Какво реши Столичният общински съвет за паметника на съветската армия. Ще бъде ли преместен най-после МОЧА в музея на социалистическото изкуство? Разговаряме с общинския съветник от Демократична България Марта Георгиева.

За практиката недобросъвестни работодатели да не плащат на журналисти и как се отразява това на свободата на словото. Разговор с журналиста и международен анализатор Чавдар Стефанов и Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти.

Колко е тревожна прогнозата на финансовото министерство за фалит на държавата?

„Бордът не е застрашен дотолкова, доколкото не е застрашен днес и сега. Бордът винаги е бил застрашен, ние живеем в една илюзия, че бордът е ненакърним. Бордът винаги е застрашен при неразумна фискална политика и при трупане на високи дефицити“. Това каза в „Отговорите“ журналистът и икономист Михаил Кръстев по повод доклада на Министерството на финансите, огласен на 15 март т.г., в който се вещае фалит на държавата, ако не се вземат конкретни мерки.

„Данните от БНБ са, че валутният ни резерв е на рекордни нива, но това няма никакво значение, тъй като тези пари биха могли да бъдат реализирани прекалено бързо, ако влезем в спиралата на неразумните харчове. Т.е. бордът, когато трупаме дефицити от 6,7, 10%, е застрашен. Той няма да рухне днес или сега, не се знае кога би могъл да рухне. Но ако харчим изключително много повече отколкото получаваме и успяваме да съберем и същевременно не успяваме да финансираме чрез емитиране на дълг тези социални политики.

Трябва малко или много да видим каква е международната среда, пазарите започват да се свиват, имаме растеж на основните лихвени проценти, инвеститорите не гледат с добро око на България от гледна точка на това, че отложихме влизането в еврозоната заради инфлацията. Няма нужда да се заблуждаваме защо сме отложили влизането в еврозоната – заради инфлацията.

Международните пазари виждат, че ние отлагаме влизането си в еврозоната, виждат, че нямаме бюджет, нямаме и правителство, нямаме ръководство на централната банка, което да е с някакъв мандат, тъй като мандатът на това ръководство на БНБ вече е изтекъл.

Фискалният резерв към момента също би могъл да устои на малко по-раздути харчове. Въпросът е, че тук трябва да се погледне дългосрочно или поне средносрочно. Ако ние влезем в такъв дефицит, през 2024 г. няма да успеем да го намалим. Няма да ги отрежем тези социални плащания. Няма логика да се намалят пенсии, да се намалят останалите социални разходи. Когато се вдигне минималната работна заплата, тя няма да се намали, няма такъв механизъм. Т.е. тук въпросът е ние, дори и да има увеличение на разходите, то да е с по-малък темп отколкото увеличението на приходите. Тъй като и приходите се увеличават, най-малкото заради инфлацията. Трябва да е с по-малък темп. В противен случай се вкарваме в един сценарий, който би могъл да завърши с констатациите от доклада на Министерството на финансите. Те не са невъзможни. Ако някой каже, че са невъзможни, значи лъже. Всичко, написано там е напълно възможно. Но то е възможно при един по-черен сценарий, който, надявам се, да избегнем.“

Дали ще се стигне до замразяване на доходите и има ли наистина с половин милиард лева повече събрано ДДС, както твърди фенасовият министър, ще научите от видеоматериала.

Ще бъде ли преместен най-после МОЧА в музея на социалистическото изкуство?

Ще бъде ли преместен най-после МОЧА със строшената плоча от Борисовата градина в музея на социалистическото изкуство, или някъде другаде? В „Отговорите“ разговяряме с общинския съветник от „Демократична България“ Марта Георгиева.

„Общинският съвет взе решение, което е максимално голяма стъпка за правомощията на местния парламент. Това решение е много дълго чакано. Само нашият доклад на „Демократична България“ отлежаваше от началото на мандата, точно преди три години беше внесен с това предложение за преместване на МОЧА. Предишното пък решение на Общинския съвет е точно от 30 години, 1993 г. е взето. И през тези 30 години наистина са правени много опити това решение да бъде поне потвърдено, за да може в крайна сметка да бъде изпълнено. И те срещаха огромна, много страшна и непреодолима съпротива до миналия четвъртък. Така че наистина всички хора, които са били със сърце и душа в тази кауза, можем да се поздравим с една голяма крачка по пътя, но тя не е най-последната.

Групата на ГЕРБ-СДС се съпротивляваше, те гласуваха (преди, бел.ред.) против разглеждането дори на това предложение в продължение на три години. Ние повдигахме темата редовно с най-различни аргументи. Войната започна, в деня когато Русия нахлу в Украйна, тази тема отново беше повдигната. Те отново отказаха, саботираха. Декември месец миналата година аз правих изказване в общинския съвет и казах, че историята няма да ни прости, ако в този момент не демонтираме символа на нашата окупация и комунистическо робство. Дори не се разгледа предложението тогава.

Какво пречеше да се изрълни решението от 1993 г.? Това, че собствеността е държавна и всъщност общинският съвет не е могъл да дава наставления на държавата. Сега това е взето предвид и общинският съвет възлага на кмета, на който може да възлага, да се обърне към представителя на държавата, областния управител, да го преместят на по-подходящо място.

Предстои голяма обществена дискусия и международен конкурс за създаване на нов облик на освободеното от паметника пространство.

Ако областната управа не предприеме мерки за премахване или укрепване (което преди инфлацията би струвало 390 000 лв.), при предписание, че паметникът е опасно съоръжение, застрашаващо живота на хората, възникват извънредни правомощия на кмета, който вече при опасна сграда, е длъжен да го премахне.

Ние започнахме и още една процедура. Районният кмет г-н Трайчо Трайков се обърна към областния управител да деактува, т.е. да премахне от архивите като държавна собственост този монумент. Ако стане общинска собственост, ще може по-бързо да бъде премахнат. Само да кажа, че това не е молба. Г.н Трайчо Трайков и неговият екип са стигнали до извода, че той е задължен да го направи по Закона за общинската собственост“.

Още – във видеоматериала.

За практиката недобросъвестни работодатели да не плащат на журналисти и как се отразява това на свободата на словото?

В „Отговорите“ говорим за случаите, в които работодатели не плащат редовно или въобще заплати на журналистите, които работят в техните медии. Фирма „Розенфелд и Ко“, която държеше ТВ+, две години не плащаше заплати на журналистите и още не им се е издължила, и то след изрични предписания на Инспекцията по труда. Инспекцията по труда в Стара Загора (където е седалището на фирмата), води дело срещу „Розенфелд и Ко“ за неплатените заплати на журналистите. Отделно няколко служители на фирмата са я осъдили в отделни дела за неплатените си трудови възнаграждения, но запорираните сметки на фирмата се оказват празни и пак хората не могат да си получат парите.

За тези и други случаи разговаряме с журналиста Чавдар Стефанов, който е работил в ТВ+ и е потърпевш, и с Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти.

Чавдар Стефанов предлага със законодателни промени да се създаде гаранционен фонд за медии и журналисти:

„Проблемът с неплащането на журналисти е системен и трябва по някакъв начин да се локализира в България в законен начин. Трябва да се промени законът. Не може един хирург да оперира само след като има специална правоспособност. И не може един журналист или един издател на медиа, който се занимава с всичко, с всякакви неща, изведнъж да създаде медиа и то безотговорно. Без да го интересува. Журналистите са хора, които са трупали опит, знания. А ги използват като ябълки и чушки в един плод зеленчук. Никаква сигурност не им дават. Големият проблем е именно в законодателството. Например вие имате апартамент, който отдавате под наем. Искате поне 2-3 хиляди евро например залог да не повредят нещо. Когато един човек получи право да издава медиа, особено национална, трябва да му се иска гаранционен фонд. 50, 60, 100 хиляди лева, които да служат при негов фалит да заплати на журналистите. Да даде увереност на журналистите.“

Ето какво каза Иван Радев:

„За съжаление има какво много да се желае като журналистическа солидарност. Виждаме, че подобни дела, подобни случаи, не се отразяват широко в медиите. Добре е, че правите този разговор сега, защото много медии си казват: „Всъщност това е нормален търговски спор, трудовоправен, водят се много такива дела, защо трябва да му обърнем внимание, много хора не си получават заплатите“. Но всъщност ние като журналисти знаем колко е важно обществото да не остава без медии и без журналисти. Колко е важно за демокрацията да съществува този сектор, защото има хора, които се опитват да внушат точно обратното – че едва ли не няма вече нужда от журналисти, цялата информация е в интернет и постове в социалните мрежи могат да заместят медиите.

Опитите да се дискредитира професията са на много високо ниво, така че единственото ни противодействие е да се подкрепяме, да говорим за тези случаи. И да мислим какви са механизмите за по-добра защита.“

Още – във видеоматериала.