България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е ген. Владимир Вазов, героят от Дойран, един от най-великите български генерали, погребан полулегално и без отдаването на полагащите му се почести.
Биографични данни
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот и е осмото дете на Минчо и Съба Вазови - родителите на Иван Вазов. През юли 1877 г., когато Владимир е едва на 9 години, казаците на ген. Гурко влизат в родния му град. Но тъй като се налага те времено да се оттеглят, турските сили се възползват от това - нахлуват в Сопот и го опожаряват. Семейство Вазови са сред хилядите българи, търсещи спасение на север от Балкана. Вазови са застигнати от турски башибозуци заради тежкото здравословно състояние на Минчо Вазов, което не позволява бързото придвижване на семейството. Минчо е жестоко убит от разярените турци пред очите на близките му.
Още: Първата акушерка у нас, участничка в 3 войни и първа жена воден спасител във Варна
Семейство Вазови търси спасение в Пловдив, но е заточенo в Араповския манастир. Кирил Вазов отива да прибере роднините си, след като случайно разбира къде са заточени. Вазови се завръщат отново в опожарения Сопот и построяват нова къща. По-късно Владимир и Съба Вазови заминават в Стара Загора при Кирил. Там Владимир Вазов завършва трети клас, а следващите класове - в Пловдив, където живее брат му Иван Вазов.
На фронта
По време на Балканската война (1912-1913) вече полковник, Владимир Вазов командва 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия.
Той участва в боя при Гечкенли, в който българите бележат победа, въпреки числовото превъзходство на турската армия. Владимир Вазов участва и в боевете при овладяването на Люлебургас, както и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция.
По време на Междусъюзническата война той отново се изявява като командир на 4-ти скорострелен артилерийски полк - участва в боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Градоман.
По време на Първата световна война в периода 1915-1918 г. Владимир Вазов бележи най-големите си успехи на фронта. Първоначално той е назначен за командир на 5-та артилерийска бригада. С нея участва в битката при завоя на Черна. По-късно е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на Първа армия.
На 18 срещу 19 септември 1918 г. се провеждат последните боеве от Дойранската епопея. Тогава срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада, както и един гръцки конен полк. Започва и газова атака. Но противниците са обърнати в бягство, дават и много жертви и ранени.
Още: Българският пилот, извършил първия боен разузнавателен полет в Европа
След войните
След Солунското примирие на 29 септември 1918 г. армията е демобилизирана. Владимир Вазов поема 2-ра военно-инспекционна област в Пловдив през 1919 г. Малко по-късно става инспектор на артилерията. Произведен е в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса на 24 февруари 1920 г. Става председател на Съюза на запасните офицери.
Заедно с висши офицери от запаса основава Български народен съюз „Кубрат“, чиято цел е противопоставяне на следвоенните революционни заплахи и политическата криза, съпротива срещу земеделския режим и борба с комунизма. „Кубрат“ съществува в конспирация до 9 юни 1923 г., след което се легализира и участва в потушаването на Септемврийското въстание.
През 1926 г. Владимир Вазов става кмет на София. Благодарение на него е реорганизирана пожарната, изградени са рилският и витошкият водопроводи. Също така е разширена електрификацията и е усъвършенстван градският транспорт. По време на неговото управление София става една от най-зелените столици в Европа.
Владимир Вазов е интерниран в Рибарица след преврата на 9 септември 1944 г. Той умира на 20 май 1945 г. по време на гости в Тетевен. В дома, където е починал, е поставена паметна плоча.
Още: Човекът, който описа българската душа: Най-съкрушителните истини за нас са в неговата книга
