В най-големи мащаби галактиките образуват свръхкупове, обхващащи стотици милиони и милиарди светлинни години. Но в действителност това не са кохерентни структури и нашият собствен свръхкуп от галактики е разрушен от мистериозна сила.
Астрономите използваха космическия телескоп Хъбъл като част от проекта TEMPOS, за да изучават масивни, бедни на метал звезди в близки галактики джуджета, за да разберат по-добре процесите в ранната Вселена.
Нова карта с висока резолюция на далечни галактики може да помогне на учените да разберат мистериозната невидима субстанция, която помага да се държи вселената заедно, предаде Асошиейтед прес.
Екип от астрономи, изучаващи разпределението на галактиките в близкия Космос, е открил нещо наистина необикновено: огромна нишка от галактики, която се върти, сякаш е попаднала в забавено космическо торнадо.
Когато учените предсказвали неизбежния сблъсък на нашата Галактика с Андромеда след пет милиарда години, те отчитахли само взаимодействието на тези два гиганта от Местната група.
Още един пример за необичайна огромна структура – странен радиокръг – беше намерен в Космоса. Всъщност това не е кръг, а сфера, която обгражда някои галактики по причини, които все още не са напълно ясни.
Тъмната материя, смятана за пет пъти по-масивна от обикновената материя, помага за задържането на галактиките заедно и обяснява озадачаващите движения на звездите.
„Странните радиокръгове“ са необичайни космически обекти, открити преди четири години. Екип от изследователи за първи път е изучил един от тях в оптичния диапазон и е моделирал вероятната история на неговото формиране.
Ако се опитате да дадете нашия космически адрес, може да кажете, че живеете на планетата Земя, обикаляща около нашето Слънце, в покрайнините на разклонение на спиралните ръкави на Млечния път, във втората по големина галактика в нашата Местна група, на около 50 милиона светлинни години от купа Дева, който се намира в суперкупа Ланиакея.
Млечният път е просто една галактика в огромна космическа мрежа, която съставлява мащабната структура на Вселената. Докато космическият кораб Gaia на ESA изгражда карта на нашия звезден квартал, екип от астрономи от Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI), е публикувал изчерпателна галактическа карта, която включва всички данни от три широкообхватни проучвания, завършени между 2014 и 2017 г. Наречен Атлас на галактиките Сиена (SGA), той съдържа разстоянието, местоположението и химичния профил на 380 000 галактики в половината от нощното небе.
„Предишните подборки на галактики имаха неправилни положения, размери и форми на галактиките и също така съдържаха записи, които не бяха галактики, а звезди или артефакти“, обяснява Арджън Дей, астроном от NOIRLab. „SGA е изчистил всичко това за голяма част от небето.
Астрономи откриха първия по рода си "балон от галактики" - почти невъобразимо огромна космическа структура, за която се смята, че е вкаменен остатък от времето след Големия взрив, намиращ се в нашия галактически двор.
Най-малко проучен е този регион на Космоса, който е скрит от погледа ни от нашата собствена Галактика. Учените наскоро с огромен труд са се промъкнали през това сляпо петно и са открили, че нещо много голямо се крие зад Млечния път.
Ново изследване на международен екип учени предполага, че гигантски региони във Вселената, които не съдържат галактики, може да са отговорни за ускореното разширяване на Космоса.
Изследователите от Университета в Нотингам Аниш Найк и Клер Бъридж предполагат, че съществува нова "пета сила", която може да обясни един от проблемите със стандартния космологичен модел, наречен Lambda-CDM.
Изследователите от Университета в Нотингам Аниш Найк и Клер Бъридж предполагат, че съществува нова "пета сила", която може да обясни един от проблемите със стандартния космологичен модел, наречен Lambda-CDM.
Най-малко проучен е този регион на Космоса, който е скрит от погледа ни от нашата собствена Галактика. Учените наскоро с огромен труд са се промъкнали през това сляпо петно и са открили, че нещо много голямо се крие зад Млечния път.
Ново изследване на международен екип учени предполага, че гигантски региони във Вселената, които не съдържат галактики, може да са отговорни за ускореното разширяване на Космоса.
Млечният път е просто една галактика в огромна космическа мрежа, която съставлява мащабната структура на Вселената. Докато космическият кораб Gaia на ESA изгражда карта на нашия звезден квартал, екип от астрономи от Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI), е публикувал изчерпателна галактическа карта, която включва всички данни от три широкообхватни проучвания, завършени между 2014 и 2017 г. Наречен Атлас на галактиките Сиена (SGA), той съдържа разстоянието, местоположението и химичния профил на 380 000 галактики в половината от нощното небе.
„Предишните подборки на галактики имаха неправилни положения, размери и форми на галактиките и също така съдържаха записи, които не бяха галактики, а звезди или артефакти“, обяснява Арджън Дей, астроном от NOIRLab. „SGA е изчистил всичко това за голяма част от небето.
Астрономи откриха първия по рода си "балон от галактики" - почти невъобразимо огромна космическа структура, за която се смята, че е вкаменен остатък от времето след Големия взрив, намиращ се в нашия галактически двор.
Ако се опитате да дадете нашия космически адрес, може да кажете, че живеете на планетата Земя, обикаляща около нашето Слънце, в покрайнините на разклонение на спиралните ръкави на Млечния път, във втората по големина галактика в нашата Местна група, на около 50 милиона светлинни години от купа Дева, който се намира в суперкупа Ланиакея.
Екип от астрономи, изучаващи разпределението на галактиките в близкия Космос, е открил нещо наистина необикновено: огромна нишка от галактики, която се върти, сякаш е попаднала в забавено космическо торнадо.
Когато учените предсказвали неизбежния сблъсък на нашата Галактика с Андромеда след пет милиарда години, те отчитахли само взаимодействието на тези два гиганта от Местната група.
„Странните радиокръгове“ са необичайни космически обекти, открити преди четири години. Екип от изследователи за първи път е изучил един от тях в оптичния диапазон и е моделирал вероятната история на неговото формиране.
Тъмната материя, смятана за пет пъти по-масивна от обикновената материя, помага за задържането на галактиките заедно и обяснява озадачаващите движения на звездите.
Още един пример за необичайна огромна структура – странен радиокръг – беше намерен в Космоса. Всъщност това не е кръг, а сфера, която обгражда някои галактики по причини, които все още не са напълно ясни.
Астрономите използваха космическия телескоп Хъбъл като част от проекта TEMPOS, за да изучават масивни, бедни на метал звезди в близки галактики джуджета, за да разберат по-добре процесите в ранната Вселена.
В най-големи мащаби галактиките образуват свръхкупове, обхващащи стотици милиони и милиарди светлинни години. Но в действителност това не са кохерентни структури и нашият собствен свръхкуп от галактики е разрушен от мистериозна сила.
Нова карта с висока резолюция на далечни галактики може да помогне на учените да разберат мистериозната невидима субстанция, която помага да се държи вселената заедно, предаде Асошиейтед прес.