В най-големи мащаби галактиките образуват свръхкупове, обхващащи стотици милиони и милиарди светлинни години. Но в действителност това не са кохерентни структури и нашият собствен свръхкуп от галактики е разрушен от мистериозна сила. Изданието Big Think пише за това.
Разпадането на галактиките
Групи и клъстери от галактики се събират в още по-големи структури, наречени свръхкупове. Нашата галактика Млечен път е част от Местната група галактики, разположена в покрайнините на купчето Дева, което от своя страна е част от още по-голяма структура, известна като свръхкуп Ланиакеа.
Вселената е изпълнена с обикновена материя и тъмна материя, но количествата им са недостатъчни, за да предизвикат колапс на цялата Вселена. Тъмната енергия, мистериозната сила, ускоряваща разширяването на Вселената, вече разкъсва нашия свръхкуп. Но какво може да се случи след разпадането на галактиките. Учените припомнят сценария след Големия взрив.
Приблизително 200 милиона години след Големия взрив се появяват звезди. През следващите няколкостотин милиона години се формират първите галактики. След няколко милиарда години галактиките започват да се привличат взаимно чрез гравитация, образувайки първите галактически купове във Вселената. Тези купове съдържат до хиляди галактики с размерите на Млечния път.
По-късно най-впечатляващите струпвания материя започнали да се привличат взаимно, карайки групи и клъстери от галактики да образуват още по-големи структури: свръхклъстери от галактики.
Припомняме, че благодарение на ултрачувствителна апаратура на Южния полюс, астрономите успяха да съставят една от най-подробните карти на най-големите гравитационни структури, светлината от които е пътувала до Земята повече от седем милиарда години.
Прочетете също: Нови данни разгадават мистериите около формирането на първите галактики в ранната Вселена
Научният труд е резултат от пет години непрекъснати наблюдения с помощта на Южнополярния телескоп, разположен в антарктическата станция Амундсен-Скот на Националната научна фондация. Оборудван с изключително чувствителна камера, наречена SPT-3G, този обект е изследвал подробно приблизително 1600 квадратни градуса от небето, което се равнява на приблизително четири процента от цялата небесна сфера. Специалистите първоначално са идентифицирали 8892 потенциални кандидата, след което чрез строги оптични и инфрачервени тестове успешно са потвърдили съществуването на 7190 реални системи.
Резултатът е безпрецедентен не само заради огромния си мащаб, но и заради обема на изцяло нова информация, която съдържа. Около двадесет процента от потвърдените клъстери не са се появявали в нито един предишен астрономически каталог. Освен това, за 4824 обекта учените за първи път откриха горещ газов компонент, предоставяйки на астрофизиците уникален набор от данни за изучаване на мащабната структура на Космоса. Този масив от информация позволява изключително задълбочен поглед в историята, тъй като каталогът включва близо 1800 системи, чиято светлина е пътувала през Вселената в продължение на над 7,8 милиарда години.
