Екип от астрономи, изучаващи разпределението на галактиките в близкия Космос, е открил нещо наистина необикновено: огромна нишка от галактики, която се върти, сякаш е попаднала в забавено космическо торнадо. Дължината ѝ е поне 49 милиона светлинни години – представляваща най-дългата въртяща се нишка, откривана някога във Вселената, огромна вихрова нишка от космическата мрежа.
Защо е толкова впечатляваща
Това е една от най-големите въртящи се структури, които някога сме виждали, записваща начина, по който космическата мрежа оформя Вселената и дори оставя своя отпечатък върху галактиките, които я изпълват.
Още: Учени разкриха каква е ролята на космическия прах в Космоса
„Това, което прави тази структура изключителна, не е само размерът ѝ, но и комбинацията от подравняване на въртенето и въртеливо движение“, казва физикът Лила Юнг от Оксфордския университет във Великобритания.
„Можете да го сравните с атракциона с чаени чаши в тематичен парк. Всяка галактика е като въртяща се чаена чаша, но цялата платформа – космическата нишка – също се върти. Това двойно движение ни дава рядка представа за това как галактиките получават въртенето си от по-големите структури, в които живеят.“
Какво представлява космическата мрежа
Космическата мрежа е по същество невидимият гръбнак на Вселената – масивна, сложна мрежа, съставена от безброй нишки от тъмна материя, гравитационно свързващи Вселената и контролиращи начина, по който галактиките са разпределени и се движат.
Нейните нишки са като космически магистрали, по които галактиките се събират и пътуват; изучаването им разкрива огромната, всеобхватна метаструктура на Вселената, давайки ни информация за това как всичко е свързано и как се е развило от първите моменти след Големия взрив.
Повече за откритието на учените
Водени от Юнг и нейния съ-водещ, физикът Мадалина Тудораче от Оксфорд и университета в Кеймбридж, екип от изследователи за първи път забелязали тази конкретна нишка при наблюдения, направени с помощта на радиотелескопа MEERKat в Южна Африка като част от проучването на небето MIGHTEE.
На около 440 милиона светлинни години разстояние те забелязали 14 галактики, които се държали странно. Те изглеждали подредени в любопитно права, тънка като игла линия с размери около 117 000 светлинни години в диаметър и 5,5 милиона светлинни години в дължина, като твърде много от тях били ориентирани по един и същи начин, за да се отдадат на случайност.
Още: Слънчевата система се движи над три пъти по-бързо, отколкото се смяташе досега
Това очевидно налагало по-нататъшно проучване. Изследователите се обърнали към данни, събрани от Sloan Digital Sky Survey, което обхваща по-широко зрително поле в оптичен и инфрачервен диапазон, и от Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI), което събира оптични, инфрачервени и ултравиолетови наблюдения. От тези данни те идентифицирали допълнителни 283 галактики на същото разстояние, по същата праволинейна конфигурация. Нещо повече, новите галактики показали и същото предпочитание за аксиална ориентация по дължината на нишката.
Нещата в Космоса не са склонни да се събират в такива добре дефинирани структури, освен ако няма нещо, което да им влияе, за да го направят. В този случай космическа нишка била очевидният водещ кандидат – и вълнуващ, тъй като мащабните структури, изградени от невидима тъмна материя, не са съвсем лесни за виждане или дефиниране.
Нещата станали още по-интересни, когато изследователите разгледали червеното отместване на галактиките. От едната страна на нишката светлината от галактиките била изместена към по-синята страна на електромагнитния спектър, което е в съответствие с това, че дължините на светлинните вълни се компресират, когато източникът се движи към наблюдателя. Галактиките от противоположната страна имали удължена светлина към по-червената страна, което се случва, когато източникът се отдалечава.
Това е ясен сигнал, че цялата структура се върти. Изследователите дори успели да моделират скоростта – около 110 километра в секунда, същата скорост, с която галактиките Млечен път и Андромеда се приближават една към друга.
Още: За пръв път от 60 години: Русия не може да извежда хора в Космоса (ВИДЕО)
Поведението точно съвпада с прогнозите на Теорията за приливния въртящ момент, модел, който предполага асиметрии в гравитационното поле на ранната Вселена, предаващи ъгловия импулс на формиращите се нишки на космическата мрежа – придавайки им добро въртене.
Междувременно, наличието на дифузен, студен неутрален водороден газ в нишката и богатото съдържание на водород в галактиките предполагат, че такива нишки могат да захранват галактиките с горивото, от което се нуждаят, за да растат и да формират звезди.
Освен това, подреждането на галактиките по дължината на нишката предполага, че нишките на космическата мрежа могат да предават ъглов момент на галактиките – откритие, което може да помогне за изясняване на картината за това как галактиките получават своето въртене в началото.
Ако погледнете изображение на Вселената в дълбоко поле, галактиките изглеждат сравнително произволно разпръснати и несвързани. Откриването на тази гигантска нишка показва, че не само всичко е по-свързано, отколкото изглежда, но и огромни, невидими структури може да упражняват мощно влияние, което изглежда невидимо, докато не се вгледаме по-внимателно.
„Откриваме, че галактиките показват силни доказателства за въртене около гръбнака на нишката – което прави това най-дълго въртящата се структура, открита досега“, пишат изследователите в своята статия.
„Тази структура може да се окаже идеалната среда за… определяне на връзката между газа с ниска плътност в космическата мрежа и как галактиките, които се намират в нея, растат, използвайки нейния материал.“
Изследването е публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
