Активните свръхмасивни черни дупки са способни да лишат планетите от условията, необходими за живот. Потоците от частици, които те излъчват, могат да нагряват горните слоеве на планетарните атмосфери и да разрушават озоновия слой.
Международен екип от учени откри уникална двойка свръхмасивни черни дупки в центъра на галактиката Mrk 501. Чрез анализ на мощни струйни течения, изследователите откриха, че тези космически гиганти могат да се сблъскат само след сто години.
Учени са открили как струите от свръхмасивни черни дупки в центровете на галактиките ги "умъртвяват". Изследването отговаря на дългогодишен въпрос за това защо някои галактики вече не образуват звезди.
Ново проучването предполага, че хипотетичните първични черни дупки не просто съществуват, а съществуват едновременно в пет измерения.
Съществуването на първични черни дупки
Ние сме ограничени до три измерения на пространството и едно измерение на времето и не можем да ги надхвърлим.
Телескопът „Джеймс Уеб“ наскоро откри мистериозни „малки червени точки“ в покрайнините на Вселената, чиято природа учените първоначално не можеха да обяснят.
Мистериозни червени точки в покрайните на Вселената
Това е цяла популация от малки, яркочервени обекти, наречени „малки червени точки“ (LRD).
Черните дупки се откриват трудно от астрономите. Причината е, че те почти не излъчват светлина, което затруднява астрономите да преценят колко точно е техният брой в нашата галактика.
Международен екип от астрономи е наблюдавал как звезда оцелява при среща с черна дупка, което поставя под въпрос представата, че звездите не могат да се освободят, когато попаднат в обсега на мощно гравитационно поле, съобщи агенция Синхуа.
Учени са регистрирали най-голямото в история сливане на черни дупки в космоса. Изследователите са част от международния екип по проекта Лазерно-интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (Laser Interferometer Gravitational-wave Observatory – LIGO). Те са засекли случилото се на разстояние около 10 милиарда светлинни години от Земята, съобщава британският в.
Според много астрофизици хипотетични черни дупки с микроскопични или дори субатомни размери могат да се озоват в Слънчевата система, включително на Земята.
През 1965 г. британският математик Роджър Пенроуз предлага хипотезата за космическата цензура. Това е концепция, която предполага, че сингулярностите – региони, където гравитацията е толкова силна, че тъканта на пространство-времето се разкъсва, никога не могат да бъдат разгледани, тъй като остават скрити зад хоризонта на събитията на черните дупки.
Неуловими хипотетични, но напълно възможни обекти биха могли да отговорят на много въпроси на съвременната астрофизика. Изследователите имат нова идея за това къде и как могат да бъдат намерени.
Ново изследване предполага, че черните дупки може да не са безхарактерните, безструктурни образувания, каквито ги предрича Общата теория на относителността на Айнщайн.
Според много астрофизици хипотетични черни дупки с микроскопични или дори субатомни размери могат да се озоват в Слънчевата система, включително на Земята.
Ново изследване предполага, че черните дупки може да не са безхарактерните, безструктурни образувания, каквито ги предрича Общата теория на относителността на Айнщайн.
През 1965 г. британският математик Роджър Пенроуз предлага хипотезата за космическата цензура. Това е концепция, която предполага, че сингулярностите – региони, където гравитацията е толкова силна, че тъканта на пространство-времето се разкъсва, никога не могат да бъдат разгледани, тъй като остават скрити зад хоризонта на събитията на черните дупки.
Черните дупки се откриват трудно от астрономите. Причината е, че те почти не излъчват светлина, което затруднява астрономите да преценят колко точно е техният брой в нашата галактика.
Международен екип от астрономи е наблюдавал как звезда оцелява при среща с черна дупка, което поставя под въпрос представата, че звездите не могат да се освободят, когато попаднат в обсега на мощно гравитационно поле, съобщи агенция Синхуа.
Учени са регистрирали най-голямото в история сливане на черни дупки в космоса. Изследователите са част от международния екип по проекта Лазерно-интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (Laser Interferometer Gravitational-wave Observatory – LIGO). Те са засекли случилото се на разстояние около 10 милиарда светлинни години от Земята, съобщава британският в.
Неуловими хипотетични, но напълно възможни обекти биха могли да отговорят на много въпроси на съвременната астрофизика. Изследователите имат нова идея за това къде и как могат да бъдат намерени.
Телескопът „Джеймс Уеб“ наскоро откри мистериозни „малки червени точки“ в покрайнините на Вселената, чиято природа учените първоначално не можеха да обяснят.
Мистериозни червени точки в покрайните на Вселената
Това е цяла популация от малки, яркочервени обекти, наречени „малки червени точки“ (LRD).
Учени са открили как струите от свръхмасивни черни дупки в центровете на галактиките ги "умъртвяват". Изследването отговаря на дългогодишен въпрос за това защо някои галактики вече не образуват звезди.
Ново проучването предполага, че хипотетичните първични черни дупки не просто съществуват, а съществуват едновременно в пет измерения.
Съществуването на първични черни дупки
Ние сме ограничени до три измерения на пространството и едно измерение на времето и не можем да ги надхвърлим.
Международен екип от учени откри уникална двойка свръхмасивни черни дупки в центъра на галактиката Mrk 501. Чрез анализ на мощни струйни течения, изследователите откриха, че тези космически гиганти могат да се сблъскат само след сто години.
Активните свръхмасивни черни дупки са способни да лишат планетите от условията, необходими за живот. Потоците от частици, които те излъчват, могат да нагряват горните слоеве на планетарните атмосфери и да разрушават озоновия слой.
Активните свръхмасивни черни дупки са способни да лишат планетите от условията, необходими за живот. Потоците от частици, които те излъчват, могат да нагряват горните слоеве на планетарните атмосфери и да разрушават озоновия слой.
Международен екип от учени откри уникална двойка свръхмасивни черни дупки в центъра на галактиката Mrk 501. Чрез анализ на мощни струйни течения, изследователите откриха, че тези космически гиганти могат да се сблъскат само след сто години.
Ново проучване показва, че сблъсъкът на галактики не е задължително да се случи, за да се обрзува много голяма централна черна дупка.
Астрономите са открили, че мощни струи от свръхмасивни черни дупки могат да окажат въздействие върху газ далеч отвъд видимите граници на галактиките.
Учени са открили как струите от свръхмасивни черни дупки в центровете на галактиките ги "умъртвяват". Изследването отговаря на дългогодишен въпрос за това защо някои галактики вече не образуват звезди.
Учените вярват, че скитащите черни дупки в Космоса крията историята на родните си галактики и биха могли да разрешат дългогодишен научен спор.
Ново проучването предполага, че хипотетичните първични черни дупки не просто съществуват, а съществуват едновременно в пет измерения. Съществуването на първични черни дупки Ние сме ограничени до три измерения на пространството и едно измерение на времето и не можем да ги надхвърлим.
Телескопът „Джеймс Уеб“ наскоро откри мистериозни „малки червени точки“ в покрайнините на Вселената, чиято природа учените първоначално не можеха да обяснят. Мистериозни червени точки в покрайните на Вселената Това е цяла популация от малки, яркочервени обекти, наречени „малки червени точки“ (LRD).
Учените наскоро бяха озадачени от гравитационния вълнов сигнал GW231123, който е резултат от сливането на гигантски черни дупки.
Черните дупки се откриват трудно от астрономите. Причината е, че те почти не излъчват светлина, което затруднява астрономите да преценят колко точно е техният брой в нашата галактика.
Смята се, че клъстерът Омега Кентавър съдържа 10 000 черни дупки, но учените не успяваха да открият нито една от тях в продължение на десетилетия.
Учените все още не знаят как някои черни дупки са успели да нараснат до милиарди слънчеви маси само няколкостотин милиона години след Големия взрив.
Две независими проучвания потвърдиха съществуването на черни дупки от второ поколение, образувани от сливания на други по-малки черни дупки.
Международен екип от астрономи е наблюдавал как звезда оцелява при среща с черна дупка, което поставя под въпрос представата, че звездите не могат да се освободят, когато попаднат в обсега на мощно гравитационно поле, съобщи агенция Синхуа.
Учени са регистрирали най-голямото в история сливане на черни дупки в космоса. Изследователите са част от международния екип по проекта Лазерно-интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (Laser Interferometer Gravitational-wave Observatory – LIGO). Те са засекли случилото се на разстояние около 10 милиарда светлинни години от Земята, съобщава британският в.
Според много астрофизици хипотетични черни дупки с микроскопични или дори субатомни размери могат да се озоват в Слънчевата система, включително на Земята.
През 1965 г. британският математик Роджър Пенроуз предлага хипотезата за космическата цензура. Това е концепция, която предполага, че сингулярностите – региони, където гравитацията е толкова силна, че тъканта на пространство-времето се разкъсва, никога не могат да бъдат разгледани, тъй като остават скрити зад хоризонта на събитията на черните дупки.
Неуловими хипотетични, но напълно възможни обекти биха могли да отговорят на много въпроси на съвременната астрофизика. Изследователите имат нова идея за това къде и как могат да бъдат намерени.
Ново изследване предполага, че черните дупки може да не са безхарактерните, безструктурни образувания, каквито ги предрича Общата теория на относителността на Айнщайн.
Астрономи, изследващи далечните краища на Вселената с помощта на най-мощния телескоп „Джеймс Уеб“, откриха много странен клас галактики.
