Учените наскоро бяха озадачени от гравитационния вълнов сигнал GW231123, който е резултат от сливането на гигантски черни дупки.
Сливането на две гигантски черни дупки
Данните от наблюденията показват, че сливането е включвало обекти с обща маса около 225 пъти масата на Слънцето. Такъв мащаб накара астрономите сериозно да се съмняват в правилността на съществуващите теоретични модели. Сега обаче учените имат нова хипотеза, обясняваща това събитие: оказва се, че не са нарушени известни закони на физиката, пише Gizmodo.
Гравитационните вълни са своеобразни трептения в пространство-времето, които възникват в резултат на катастрофални космически събития. Оказа се, че дори те могат да бъдат подложени на гравитационно лещиране. Това е феномен на изкривяване на сигнала, причинен от масивни обекти, разположени между източника и Земята. Поради това обектите изглеждат по-големи, отколкото са в действителност. Ако това е така, тогава мистерията на GW231123 може да се обясни просто: всъщност масата на обектите не е била аномално висока и илюзията за огромен размер е възникнала поради ефекта на лещирането.
„Ако приемем, че сигналът от GW231123 е бил отклонен и изкривен от компактен обект с маса от 190 до 850 слънчеви маси (или разширена структура като кълбовиден звезден куп), тогава наблюдаваните високи стойности на масата стават съвсем разбираеми“, казва съавторът на изследването и изследовател в Института „Алберт Айнщайн“ в Германия, Срашти Гоял.
Прочетете също: Учени: В Млечния път може да има до 170 милиона черни дупки
Учените нарекоха сливането на GW231123 „невъзможно“ поради астрофизичен феномен, известен като „празнина в нестабилността на двойките“. Когато черна дупка се образува при смъртта на звезда, комбинацията от високата скорост на въртене на звездата и загубата на маса означава, че масата на получената черна дупка не може да попадне в диапазона от около 70 до 140 слънчеви маси. Установено е обаче, че двете черни дупки, които са произвели GW231123, са съответно 137 и 103 пъти по-големи от масата на слънцето. Загадката е как такива черни дупки могат да се доближат една до друга, без да се разкъсват. Астрономите са изложили различни хипотези, но все още не е постигнат консенсус.
В своето изявление изследователите сравняват феномена със ситуация, в която нискочестотен звук на виолончело може да бъде сбъркан с контрабас. Детектори на гравитационни вълни като LIGO определят масата и скоростта на въртене на черна дупка въз основа на характеристиките на „звука“ на сигнала, т.е. неговата дължина на вълната. Ако тези ефекти бъдат взети предвид, реалната маса на черната дупка, образувана от сливането на GW231123, би била около 140 слънчеви маси, а не 225. Обстоятелствата на нейното раждане биха изглеждали много по-малко екстремни и биха били по-съвместими с известните модели на образуване на черни дупки.
