Сваряването на боб изглежда елементарно, но всеки, който е опитвал, знае колко лесно може да се окаже твърд, разкашкан или да не поеме добре подправките.
Яхниите са от онези ястия, които могат да бъдат преобразени напълно според начина на готвене. Бавното приготвяне извлича дълбоки аромати и създава кадифена текстура, докато бързото готвене предлага практичност и по-лека структура.
Едни от най-популярните ястия на Балканите и в частност у нас са яхниите. Предполага се, че са дошли от Южна Азия. Думата, назоваваща ястието не е турска, а персийска.
Гъбената яхния присъства във всеки български тефтер с рецепти, но как ще познаете, че това, което къкри на котлона ви, е точно онзи класически вкусов спомен от детството?
Попската яхния е класика в манастирската кухня, но мнозина вярват, че без богата месна основа вкусът ѝ се губи. Истината е различна: със зеленчуци, гъби и правилни подправки това ястие става не само постно, но и изненадващо пълноценно.
Попската яхния е от онези стари манастирски гозби, които ухаят на дом, смирение и щипка търпение. В нея се срещат сладостта на сушените сини сливи и топлината на дълго задушеното месо, а сосът става гъст и кадифен без грам излишни хитрости.
Лют вятър скърца по прозорците, а кухнята ухае на карамелизиран лук, топло пиле и щипка дървесни подправки. Ако търсите ястие, което събира цялата къща около масата и връща спомена за бабината печка, селската лучена яхния е точното решение.
Днес ще споделим с вас рецепта за едно много интересно ястие, което сме сигурни, че ще ви се понрави. В началото, когато чуете "яхния с маруля", вероятно се пораждат леки съмнения.
Представяме ви най-вкусната и икономична пролетна яхния, чиято подготовка отнема около 10 минути. През пролетта сме свикнали да консумираме по-леки ястия, при направата на които се използва букет от свежи подправки и сезонни зеленчуци.
Червената леща превръща обикновената тенджера в ароматна лаборатория, където скромните зрънца се разпадат в кадифен сос. За да се насладите на пълния им вкус, необходимо е да овладеете няколко деликатни, но ключови стъпки, които отличават баналната постна чорба от истинска, събуждаща сетивата яхния.
Уханната зеленчукова яхния без грам животинска мазнина е онази топла лъжица уют, която ни връща към бабината кухня и сладките спомени от вечерите на село.
Картофената яхния е класическо българско ястие, което често свързваме с бърз семеен обяд и уютни спомени от детството. Но зад простия списък от картофи, лук и червен пипер се крие неограничен потенциал за вкус и визия, който може да превърне всеки делничен ден в малък кулинарен празник.
Селската агнешка яхния ухае на годините от детството, дървени лъжици и котлон, който боботи цяла неделя. Някога готвена в чугунени гърнета на открит огън, днес тя се завръща с нова слава.
Картофената яхния е класическо българско ястие, което често свързваме с бърз семеен обяд и уютни спомени от детството. Но зад простия списък от картофи, лук и червен пипер се крие неограничен потенциал за вкус и визия, който може да превърне всеки делничен ден в малък кулинарен празник.
Червената леща превръща обикновената тенджера в ароматна лаборатория, където скромните зрънца се разпадат в кадифен сос. За да се насладите на пълния им вкус, необходимо е да овладеете няколко деликатни, но ключови стъпки, които отличават баналната постна чорба от истинска, събуждаща сетивата яхния.
Представяме ви най-вкусната и икономична пролетна яхния, чиято подготовка отнема около 10 минути. През пролетта сме свикнали да консумираме по-леки ястия, при направата на които се използва букет от свежи подправки и сезонни зеленчуци.
Селската агнешка яхния ухае на годините от детството, дървени лъжици и котлон, който боботи цяла неделя. Някога готвена в чугунени гърнета на открит огън, днес тя се завръща с нова слава.
Попската яхния е класика в манастирската кухня, но мнозина вярват, че без богата месна основа вкусът ѝ се губи. Истината е различна: със зеленчуци, гъби и правилни подправки това ястие става не само постно, но и изненадващо пълноценно.
Лют вятър скърца по прозорците, а кухнята ухае на карамелизиран лук, топло пиле и щипка дървесни подправки. Ако търсите ястие, което събира цялата къща около масата и връща спомена за бабината печка, селската лучена яхния е точното решение.
Днес ще споделим с вас рецепта за едно много интересно ястие, което сме сигурни, че ще ви се понрави. В началото, когато чуете "яхния с маруля", вероятно се пораждат леки съмнения.
Едни от най-популярните ястия на Балканите и в частност у нас са яхниите. Предполага се, че са дошли от Южна Азия. Думата, назоваваща ястието не е турска, а персийска.
Яхниите са от онези ястия, които могат да бъдат преобразени напълно според начина на готвене. Бавното приготвяне извлича дълбоки аромати и създава кадифена текстура, докато бързото готвене предлага практичност и по-лека структура.
Гъбената яхния присъства във всеки български тефтер с рецепти, но как ще познаете, че това, което къкри на котлона ви, е точно онзи класически вкусов спомен от детството?
Уханната зеленчукова яхния без грам животинска мазнина е онази топла лъжица уют, която ни връща към бабината кухня и сладките спомени от вечерите на село.
Попската яхния е от онези стари манастирски гозби, които ухаят на дом, смирение и щипка търпение. В нея се срещат сладостта на сушените сини сливи и топлината на дълго задушеното месо, а сосът става гъст и кадифен без грам излишни хитрости.
Сваряването на боб изглежда елементарно, но всеки, който е опитвал, знае колко лесно може да се окаже твърд, разкашкан или да не поеме добре подправките.