Ахмед Ахмед: Всеки гледа съдиите, а никой не гледа как играят футболистите му

Здравейте, г-н Ахмед. С какво се занимавате в момента?

Със строителство. Живи и здрави да сме, тази криза не ни удари много в нашия бранш. Важното е човек да работи.

Скоро в българското съдийство ще навлезе ВАР. Вие на какво мнение сте за системата и ще бъде ли полезна тя у нас?

Ние бяхме на едно обучение. Смятам, че ВАР ще спомогне за грешките, които не се виждат. Има ситуации, които не могат да се видят от определен ъгъл и там ВАР ще помогне много. Въпросът е отборите да приемат, че системата е за добро. Защото човек, когато работи, винаги може да сгреши. Има ситуации, в които човек не може да види какво се случва. Сигурен съм, че ВАР ще има положителен ефект.

Много хора обаче казват, че това убива футбола.

Вярно е, но нали се прави, за да има правда. Помага правдата да възтържествува. Има наистина ситуации, които съдията не може да види точно. На много футболисти и ръководители първата им мисъл е, че съдията нарочно прави дадена грешка, но не е така. Единствено съдиите знаят какво е напрежението, което носят. Отстрани е лесно - гледаш 3-4 повторения, дават по телевизията повторения. Даже и при повторенията понякога никой не е сигурен кое е правилното отсъждане. А съдията има секунди да реши.

Често обаче и отсъжданията с ВАР стават причина за полемика.

Има и такива неща. Все пак последното решение взема съдията и той си носи кръста. Той може да не реши това, което показва ВАР, но си носи последствията от това.

Ще намали ли напрежението върху съдиите въвеждането на системата?

Може би и съдиите наистина ще се успокоят малко, защото в момента целият натиск е върху тях. Свикнали сме да ги обвиняваме за всичко. Свирил съм много мачове, тогава и футболът беше по-бърз, знам какви ситуации се създават. Затова ще има полза, но трябва да се гледа реално. Не само от съдиите, но и от ръководители, футболисти. И да, има грешки - те са човешки. Някой да ми каже, че не греши в живота, значи лъже.

Коментирате ли с колеги сегашните действия на съдиите в мачовете?

Гледам много мачове, нали съм и съдийски наблюдател. Като коментари - винаги защитавам съдиите. Едно е да гледаш повторения, друго е да имаш 2 секунди, за да решиш. Затова ВАР ще помогне, защото в стаичката ще подскажат дали има нещо, дали трябва да се разгледа ситуацията.

Защо напоследък се създаде голямо напрежение върху реферите, започнаха декларации, смени се шефът на съдиите?

Всеки човек, който започне някаква работа, иска да успее. Всеки отбор гледа да победи, а всеки съдия гледа да си свърши добре работата. Но има едно недоверие към реферите и от там може би се поражда това напрежение. Не трябва да бъде така. За кой ли път казвам, че сме хора и е нормално да се греши. Сега опитните съдии лека-полека си тръгват. Отдолу идва друго поколение, което е съвсем друго. Да не си мислят, че отдолу идва нещо по-добро. Ето в Англия ще оставят съдиите да свирят до 50 години. Защото опитът помага, но отборите трябва да повярват, че грешките не са нарочно. Журналистите също трябва да помогнат. Има много журналисти, които не коментират какъв е футболът, а правят цели анализи на съдийството. Не се гледа, че един футболист излиза 5 пъти сам срещу вратаря и не вкарват нито веднъж, но никой не казва и една дума. Съдията прави една грешка и всички скачат. Имаше един период на едно успокоение, дори самите журналисти подкрепяхте съдиите. Аз като бивш съдия винаги ще подкрепям колегите. А и съм ръководител мачове във времена, които не бяха нормални. Малко каубойски бяха. Тогава пак излизахме с чест от мачовете. Когато се види, че даден съдия не греши нарочно, всички знаят. В момента съдиите не грешат нарочно и се вижда. Давам пример с Англия. Ливърпул - Брайтън, изравниха им в 93-ата минута от дузпа. Клоп каза: Щом съдията е отсъдил, значи е така. Защото знае, че утре този съдия може да сгреши в негова полза.

У нас обаче след загуба почти всички обвиняват съдиите.

Лошото е, че никой не гледа какво правят футболистите, какъв футбол се играе. Всеки гледа съдията след само една грешка. Когато даде играч направи една грешка - минава и заминава. Но когато съдията сгреши, винаги се скача и се помни. Но като цяло всеки ден съм сред хора и виждам - озверели сме, променили сме се като хора. Не може от една грешка на съдията да кажеш, че е свирил тенденциозно. Има случаи, в които цял мач реферът се справя чудесно, прави една грешка и му скачат веднага само на него.

Има ли голям натиск върху българските съдии от страна на президентите на клубовете?

Приятел съм с почти всички съдии, говорим си. Питал съм ги дали им оказват натиск. Всеки казва, че няма такова нещо. Но самото напрежение, което се оказва може би влияе. Външното напрежение. Ако в твоята фирма има напрежение, няма как да работиш спокойно. Ние сме живи хора и имаме емоции. Когато има странични коментари постоянно, няма как да не влияе. Когато никой не коментира съдийството, то върви добре. Ето българските съдии в Европа се справят отлично, но там го няма напрежението.

Кой е най-тежкият мач в съдийската Ви кариера?

Няма да забравя едно дерби Славия - Локомотив София на "Васил Левски". Свърши 4:3, с три дузпи за Славия. Червен картон дадох на вратаря на "белите" Стефано Кунчев в 17-ата минута. Тогава и публика имаше и съвсем друго е. Вярвай ми, че с публика си много по-мобилизиран. Толкова изморен бях след мача, че едва се прибрах в съблекалнята. След мача дойдоха Венци Стефанов и Гигов. Някой бил казал на Стефанов, че Кунчев не бил за червен картон. Аз му казах: Генков излиза сам срещу вратаря, това ако не е червен картон. Благодари ми и ме поздрави. След него влезе Гигов и стори същото. Един час стоях в съблекалнята и не можех да стана от умора. Може би това беше най-лудият мач. Свирил съм на Левски, на ЦСКА, но това беше най-тежко. Има мачове, в които играят аутсайдери, но също се получават големи мачове.

Имате ли Вечно дерби в кариерата си?

Бях на ред за Левски - ЦСКА, когато приключих със съдийството, но нямах късмет да свиря този мач. Така е трябвало, живи и здрави да сме.

Оправихте ли си отношенията с Христо Стоичков?

Ние чак толкова не сме се карали. Тогава цялата работа беше на терена. За мен той си остава приятел. Аз още тогава му казах: Така съм видял, така съм отсъдил. Мисля, че няма кой какво друго да каже. Казах му, че мога да се закълна в децата си. Когато се прибрахме в тунела си говорихме. Затова винаги казвам, че съдията решава за секунди какво да отсъди.