Бизнесът направо да предложи отпадане на съботите и неделите

Българският едър бизнес отдавна е затвърдил реномето си на алчен експлоататор, който с наглото си, агресивно и ограничено поведение по-скоро е пречка пред развитието на икономиката, отколкото неин основен двигател.

За никого не е тайна отдавнашната мечта на родния едър бизнес българите да работят по възможност без почивка, денонощно, с минимални осигуровки и на минимална заплата.

Традицията за сливане на почивните дни беше нещо, което работодателите у нас не можаха да преглътнат, убедени, че това е най-големият проблем на родната икономика. Те задействаха мощното си лоби и всички инструменти за натиск върху властта и в крайна сметка спечелиха - правителството заяви, че ще промени Кодекса на труда, така че повече сливания и дълги почивки да няма. Като малка компенсация измененията предвиждат когато празник се падне през уикенда, да се "отпочива" в понеделник.

И този компромис обаче не беше достатъчен за бизнеса. Той иска абсолютното премахване на всякакви допълнителни дни почивка. Затова и се обяви твърдо против въпросната идея - за "отпочиване" в понеделник. Икономиката щяла да загуби пари.

Изобщо не е трудно да предположим следващите предложения, зад които ще се обедини българският едър бизнес. Вероятно пълна отмяна на съботите и неделите и съкращаване на официалните празници. Съвсем спокойно, например, Коледа и Великден могат да са само 2 дни, а по-маловажните празници като 1 май и 6 май, безпроблемно могат да отпаднат.

Важното е да се работи. До откат. До припадък. Без лигавщини като отпуски и почивки.

Бизнесът отдавна тръби, че българите сме едни от най-мързеливите на континента, с най-много празници и почивни дни. Което е абсолютна лъжа. България нито е на челните места по празници, нито по годишен отпуск. Но за прапагандната бизнес машина това не е важно. Важното е да ѝ се работи.

Нещо, което българският бизнес, с наглата си робовладелска психология, никога няма да разбере, е че не е пътят към икономическата ефективност. Други, много по-умни и успешни държави от нас са го разбрали.

Като например Швеция. Преди дни Independent публикува материал за отношението на шведите към работата. А вероятно никой не се съмнява, че Швеция е една силна и развита икономика.

На чужденците, отишли да работят в Швеция, им прави впечатление, че хората там са с нагласата, че човек не живее, за да работи, че работата не трябва да е фикс идея и че трябва да има здравословен баланс между професионалния и личния живот. Затова шведите правят чести почивки през работния ден, нямат навика да работят продължителни извънредни часове и се наслаждават на дългия си годишен отпуск. И новото при тях - въведоха 6-часов работен ден с 8-часова заплата. И всички са категорични, че промяната категорично е за добро. Защото, когато хората са щастливи и отпочинали, са по-ефективни, по-креативни и по-мотивирани.

Прозрение, до което ограниченото мислене на родния едър (а и не само) бизнес няма да достигне никога.

Много по-развити икономики от българската са осъзнали важността на почивката. Празниците са функция на историческата съдба на всяка държава и те са отделен въпрос. Платеният годишен отпуск обаче е резултат от разбирането на всяко общество, политическа класа и бизнес, че почивката е важен елемент от трудовия процес.

И сигурно има причина един куп богати европейски държави да имат по-дълъг годишен отпуск от нас. Като противоотрова на пропагандата и лъжите, малко цифри.

30 дни отпуск имат Испания, Италия, Франция и Финландия.

28 дни - Великобритани и Литва.

25 дни - Австрия, Дания, Норвегия, Швеция и Люксембург.

24 дни - Германия и Исландия.

22 дни - Португалия.

И никой в тези държави не говори, че тези дни са много, че празниците са много, че почивката, като цяло, е много. Защото алчността и късогледството не са характеристики на успешните икономики.

Автор: Десислава Любомирова