Поколението Хюстън

Аз съм на 40 години. Забавил съм вноската на колата си с три месеца. Взел съм заеми от познати, които не знам кога ще върна. Имам една малка ипотека. И все още си мисля, че заглавието на "Стандарт" от вчера - "Мъжете над 40 първи по борчове", не се отнася до мен. А не е така.

Ако си търсите любовник, пише във вестника, това не съм аз. Опитал съм се да живея красиво и свободно в началото на века, днес едвам си плащам сметките. Профилът ми е на живеещ в голям град, сянката ми е върху бъдещето. Информацията е на "колекторски агенции" - сиреч събирачи на дългове. И на мен ми се обаждат такива.

Плащам данъци редовно, но нямам нито едно облекчение

Опитвам се да правя бизнес, но проектът на моето поколение се развива само в два крачола - единият е този на Уитни Хюстън. Това са хората, които дори нямат борчове. Нищо си нямат освен пиенцето вечерно време и една ядна жена, която спи с колегите си в службата за триста лева. Службата е за 300 лева, спането с колеги е безплатно. Тя го прави само защото мрази мъжа си, а не защото толкова й се спи с мъже. Отмъщава на епохата вагинално.

Вторият крачол е този, за който се говори - това са хората, които се опитаха да направят нещо, но не осъществиха своя житейски проект. Хората, родени между 1965-а и 1975-а година, би трябвало днес да са гръбнакът на икономиката. И те са. Само че икономиката ни е доста крива и гърбава. Затова прешлените й като отделни хора са усукани и пращят на спукване. Защото житейският проект се оказа невъзможен - между кражбите и лицемерието на цяла една епоха. Защото работодатели, власт и олигарси не правеха бизнес и икономика последните 30 години, а правеха секс с любовниците си. Това е средната класа на България - любовниците на властта Техният профил е 21-годишна, 2100 свирки и кола за 210 000 лева. Навсякъде са, виждате ги!

Едно поколение, което сега е на 45, се опита да построи една държава и една нова епоха. Получи му се доста извратено. Получи се леко плешив, уморен, учил много ненужни неща човек с едно дете, живеещ при друга жена, непомагащ на майка си, мечтаеш за чалга певица в кревата си, недоспал, препил безбъдещен мъж, който не става за любовник, докато държавата му е давана за пример за финансова дисциплина по целия свят. Защо стана така? Защото същият през прехода работи първо за куфарчетата на кредитните милионери, после за полковниците от Държавна сигурност, които разпределяха пазара, после за мутрите, после за откъсналите опашката си нови бизнесмени, добре облечени. И от живота му не му остана едно парченце да работи за себе си. Остана му надежда за пенсия, но и нея няма да я има, ако бръкнете в Сребърния фонд.

Погват длъжници с над 1000 лв. в София

И малките длъжници към общината в София влизат в полезрението на местните бирници. Тези с борчове над 1000 лв ще получат напомнящи до...

Прочети повече

Но това е бял кахър - същото поколение издържа последните две години служба в казармата преди и самата казарма да бъде разграбена. Сега му остава само едно на това поколение - да успее да живее без заплати една две години, докато кризата отмине. Защото това поколение е също и поколение на "забавеното плащане". На поколението "Хюстън", което нямаше нито един ден живот без проблеми, досега поне идваха някакви пари в джоба. Вече работодателите забравят за тия плащания, защото има по-належащи неща.

Това се случва в голямото заглавие на вестника. А в малкото заглавие на същия брой пише, че банките печелят по 18 лева и 50 стотинки в секунда. Или 1110 лева в минута. А вие се чудите защо 40-годишните нямат любовници. Любовниците са запазени за банкерите, които пък са строгите господари на политиците. В тая перверзия място за нормален любовник няма. Ако напишеш една ядна статия как си онеправдан от епохата -

ще ти кажат, че завиждаш

Да си работил. Ами точно така, 40-годишните работиха последните 25 години. Те плащаха пенсии, цигански детски надбавки и заплати на чиновници и депутати. Днес се разбира, че не стават за любовници, защото имат борчове и високо кръвно. Гръбнакът е счупен. От статистиката си личи обаче една малка надежда - българинът на 40 най-трудно ще се раздели с колата си. И още не знаете защо. Защото след като няма пари за самолетен билет, колата му е единственият приятел. Приятел, който ще те заведе в страна, където все още жените и данъчните ще те признаят за човек. Ще стигнеш там с колата си, ще си отвориш бар на плажа и ще си отдъхнеш. После просто ще задраскаш две неща - една държава, която вече я няма на картата, и едни 40 години, които не са се случили.

Мартин Карбовски, Стандарт