Теодора Духовникова откровено за Захари Бахаров, "Това не го казвай!" и честността в отношенията

Поводът от iWoman да се свържат с нея е скорошното 50-о представление на спектакъла "Това не го казвай!", където Духовникова си партнира със Захари Бахаров. Вижте какво сподели тя за нещата, които не знаем за нея, за причината постановката да се радва на такъв голям успех и какво наистина мисли за своя колега Захари Бахаров.

---------------------------

Фотограф: Стефан Н. Щерев

Можеш ли да опишеш себе си само с 3 думи?

Любов, любопитство, меланхолия.

Имаш дългогодишна кариера в театъра и киното, хората те познават от сцената и екрана, но какво може би ще се изненадат да научат за теб?

Не знам, може би, че когато най не ми се играе, играя най-хубаво.

Още: Теодора Духовникова: Социалните мрежи носят измамното чувство, че ако аз посоча лошото, съм добър

Говорейки за театър, наскоро беше юбилейното 50-то представление на "Това не го казвай!". Постановката се радва на голям успех, на какво според теб се дължи това?

Захари Бахаров, който намери пиесата, има това много хубаво качество да разбира от добра драматургия, да открива хубави текстове, които да вълнуват и актьорите, и екипа и същевременно да имат потенциала да бъдат заобичани от зрителите. Представлението ни "Това не го казвай!" има щастлива съдба, защото има в себе си всички компоненти за успешен проект - има прекрасен текст и проблематика, умно и много забавно разказана от авторката Саломе Льолуш, има един от най-добрите режисьори в България (а и не само) - Явор Гърдев, има двама актьори, които обичат да играят заедно, имат добро партньорство и бърза мисъл и рефлекс на сцената, има и продуценти, които разбират от работата си и могат да я организират така, че спектакълът да бъде защитен, представен и в края на краищата- добре продаден – "Артвент" и "База Х".

Така това представление се превърна в любим спектакъл на зрителите, за него никога няма билети, с месеци напред, не само в София, но и в страната. Хората си подаряват билети за него по някакви специални поводи, рождени дни, например, което е прекрасно, и винаги ни се отблагодаряват с много смях и дълги аплодисменти. Освен това ми прави силно впечатление колко хубава е публиката на този спектакъл - умна, точно реагираща, прекрасни хора на възраст от 20 до 70 години, тоест широк диапазон от зрители и всеки от тях намира в този спектакъл нещо свое, нещо, което да го вълнува. Това е наистина впечатляващо.

Какво губим, когато не казваме нещата, които всъщност трябва?

Аз така и не съм сигурна дали всичко трябва да се казва в този живот… Не е добре истините да бъдат премълчавани, но и е много опасно абсолютно винаги и на всяка цена да бъдат изричани, защото думите са силно оръжие и понякога наистина може да нараниш с тях. И после да съжаляваш, разбира се… И да не можеш да върнеш времето назад…

Фотограф: Стефан Н. Щерев

В постановката си партнираш със Захари Бахаров, който ти е не само колега, но и приятел. Кои са нещата, които най-много харесваш у него като актьор и като човек?

Захари е изумителен актьор. Висока топка. Класа. Докато играеш с него, може да научиш много. А като човек - мисля, че най-много в него харесвам този лек, бохемски полъх, с който преминава през живота… 

С оглед на света, в който живеем - мислиш ли, че пълната честност в отношенията е постижима?

Не. Пълната честност в отношенията е даже излишна, защото нерядко тя ще звучи като обида, като рана, като липса на култура, липса на търпение, липса на деликатност към другия. Така че, честността е прекрасно нещо, но понякога има и по-прекрасни неща от нея - като това например: "Обичам те, не искам да те нараня, защото си ми важен и имам отговорност и грижа към теб. Ще си замълча, защото ме е грижа за теб".

Снимка: София Филм Фест

Отново наближават избори през месец юни. Като човек на изкуството - какво е крайно време да се промени в българката култура?

Да се разходват с мисъл и адекватност тези малки бюджети, с които разполагаме, и не за глупости. И все пак някой на държавно ниво да реши кое ще са глупости и да не инвестираме в тях и кое ще развиваме и ще поливаме, докато даде плод. Нарича се държавна стратегия за култура. Ние такава все още нямаме.

Като майка - кои са най-важните неща, на които искаш да научиш децата си?

Да са момичета, които могат да държат живота си в ръце. Да са добри и благородни същества, да не се страхуват да живеят смело и със замах. Да са любопитни и най-вече - да са благодарни. Човек, който не умее да цени и да благодари, е в някаква степен повреден човек.

Как те възприемат твоята слава и имат ли желание да тръгнат по стъпките ти?

Съвсем нормално. Свикнали са от малки, че мама я дават по телевизията, това е част от работата ѝ и нито се впечатляват от това, нито пък страдат. Просто мама има професия и тя е такава. Толкова.

Какъв е твоят свят?

Вълнуващ. Тревожен. Възторжен. Понякога плашещо динамичен. Но красив. Защото е пълен с хора, които обичам.