С Цацаратурата бизнесът ще цъфне

Правилно! Не на демокрацията! За какво ни е изтрябвала – по-добре си е Цацаров и Горанов да казват какво може в бизнеса и какво не. Подробност като независима съдебна система не е нужна – и без това я няма. А и както казва народът – много баби, хилаво бебе. Затова по-добре само две баби, може и дядовци, чичковци, батковци, братковци или там каквото дойде.

Политическият спам

В българския политически живот никога не е скучно. Особено, когато става дума за политически партии. За един сравнително кратък истори...

Прочети повече

В готвения закон има и дъх на традиционно новаторство, така да се каже. ГЕРБ се гласи да прокара текста през преходните и заключителни разпоредби на Гражданско-процесуалния кодекс. Отново одобрявам. Направо се доверявам сляпо на едно от лицата на ГЕРБ – Делян Добрев. Според неговите думи през преходните и заключителни разпоредби е много иновативно да вкараш текст. Защото, ако бъде приет даден текст като закон, то поправки не могат да се правят в следващите шест месеца. А ако има текст през преходни и заключителни разпоредби, то поправки могат да се правят още в следващата минута. Отделно кой ти чете преходни и заключителни разпоредби?

България отдавна е заприличала на разграден двор. Но да стягаш оградата като махаш подпорите е повече от висше майсторство в идиотизма. Не може абсолютната власт за двигателя на икономиката да преминава в ръцете на един човек. Още по-малко тази власт да отива в ръцете точно на Сотир Цацаров. За позабравилите – това е човекът, който още не е написал необходимите подробности за швейцарските власти относно сметките на Христо Бисеров и доведения му син Ивайло Главинков. Не съм сигурен какви са тези подробности, но няма да се учудя да са трите имена на обвиняемите например. За витиеватите завойчета и ослушването по отношение на Делян Пеевски въобще да не отварям дума. Питайте си го него, както казва Цацаров. Може да хванем и да си го разследваме, да си го осъдим дори – със заключителна разпоредба.

В светлината на толкова широко дрънканата пред коя ли не медия съдебна реформа, съсредоточаването на власт в чиито и да е ръце на популярен обществен субект от политико-съдебно-правния ни елит си е жив поклон пред мафията. Светлина в тунела няма. Най-лошото е, че не се и вижда как и откъде ще просветне. Защото колкото и да повтаря омбудсманът как съдебната реформа не трябвало да се мери с броя осъдени политици, толкова повече и при неговата появя сменям канала, сайта, радиостанцията. Точно с броя осъдени дерибеи се оценява пустата неродена реформа – с конкретните субекти, заслужаващи дранголник. Не е до системата, а до хората. В България система няма заради определени хора. Затова първо тях да оправим, че да можем някога да имаме система.