Урокът от Турция, който не желаем да научим

12.04.2016 11:51 4839

Снимка: БГНЕС

Умният човек не се спъва два пъти в един и същ камък. Тази толкова вярна поговорка със сигурност не важи за България. И колкото и да се удряме в гърдите, колкото и да се надъхваме по медии и социални мрежи в защита на патриотизма ни, всъщност ни липсва единно усилие от гледна точка на общество и държава, за да я има България.

В неделя (10 април) бях на Учредителния конгрес на ДОСТ в НДК. Имах достатъчно време и възможност да попия от атмосферата и да си дам сметка, че Турция действа, за да обгрижи тези, които смята за част от себе си. Достатъчно беше да се види присъствието на гости – турският посланик, трима депутати от партията на Ердоган и дори един от опозицията в Турция. То засвидетелства ангажиментът на турската държава.

Кой питаше къде са ни парите!

Ами нека караме поред. Поне с това, което досега е излязло от бездънната офшорна каца "Панамагейт". Кой питаше откъде са му парите на...

Прочети повече

Същевременно България действа само на думи, за да припознае българите в чужбина като свои граждани. От 2000 година насам в Закона за българите, живеещи извън територията на България, е вписано, че трябва да бъде създаден Национален съвет за българите в чужбина. В него 5 от общо 9 членове би трябвало да се избират от диаспорите ни в чужбина. Би трябвало и да е достатъчно прозрачен и с достатъчно участие точно на обикновени хора, живеещи в чужбина, за да не се къса връзката между родината. За целта доста активно се предлага да има постоянни обществени съвети в различни краища на света, които да отразяват живота на съответната българска диаспора в съответната чужда държава/регион и така Националният съвет за българите хем да е наясно какви са проблемите на българите по света, хем да може да черпи полезен опит от български инициативи зад граница и дори евентуално, може би, да запознава отговорните държавни органи в България с този опит, а те – евентуално, може би, да вземат да оценяват най-доброто от различните практики по света и да ги прилагат и в България.

Нищо такова обаче не се случва. Съвети, консилиуми, ала-бала – всичко минава под шапката на „стратегиите“ за „някога далеч в бъдещето“, на мълчанието, на „професионалната държава“. На тази държава, която накара милиони българи да си плюят на петите далеч зад граница. Мнозинството от тези българи съвсем скоро няма да са българи, защото родителите им в България са вече възрастни, естествено идва времето им да се пренесат в един по-добър свят и не остава нищичко, което да накара българите-емигранти дори да се сетят, че имат родина. Защото няма какво да се лъжем – родината е кръвта, но само на гол патриотизъм никой не живее. Ако не вярвате, поогледайте се „най-големите патриоти“ в България какъв им е стандартът на живот и как са успели да го постигнат.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Когато кандидатурата на Патриотичния фронт и по-точно на ВМРО т.е. сегашният председател на ДАБЧ Борис Вангелов зае поста, той не пожела да говори с Actualno.com за проблемите на българската диаспора в Сърбия. Мотивът тогава беше, че все още "не е навлязал в работата". Вече втора година обаче ни е трудно да стигнем до г-н Вангелов. Може би, ако темата на въпросите ни е положението на българите в Македония или пък ДПС, ДОСТ, неоосманизма, радикалния ислям дори брадата на Мохамед, ще ни обърнат внимание. Надяваме се поне.

И докато ние си говорим и си чертаем стратегии само за да се боричкаме КОЙ да седне на топлото държавно място, други държави – като Турция, действат. Всъщност ако се поогледаме в съседите ни, едва ли ще видим и една държава, която да не се интересува много живо какво става с гражданите ѝ, емигрирали в чужбина, да ги използва за собствено добро. Това е потенциал – огромен при това. Потенциал, който специално в България може да промени много. Тъкмо затова кухите лейки, които сега ни управляват, не поглеждат към него. Защото когато можещите се задействат, паразитите умират.