Защита, смърт или съд...

Тези въпроси налегнаха наново обществото след случая с иконописеца Йордан Опиц, който влиза в затвора за пет години с присъда за предумишлено убийство, защото на 5 февруари 2007 г. е прострелял смъртоносно наркозависим младеж, влязъл да краде в блока му.

Историята разгневи хората, но сама по себе си се превърна просто в катализатор за повдигането за кой ли път на въпроса за защитата на частната собственост и търсенето на онази химера „Моят дом е моята крепост”.

Уви у нас крепости няма. Или пък има, но не можем да ги браним. Всъщност, не! Можем, но държавата не ни дава. Ще ни съди. Ако посегнем на нападателя или решим да защитим детето, жена си, майка си...

От години при подобни случаи над главите ни тегне заплахата „чл.115”. А именно - умишлено убийство. Никой не говори за чл.12 - неизбежната отбрана.

Такава няма. Поне в очите на българското законодателство. А българинът трепери и се пита „защо”. Защо в САЩ гражданите имат правото да защитят живота си, а ние не? Защо тук може да те грабят, унижават и заплашват? Как да се примириш? Как да затвориш очи, когато детето ти те гледа със сълзи от страх? Как... Как съдът после ти казва „Виновен”.

Откъс от книгата „Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета” – Джеймс Гуортни и Ричард Строуп, пишат, че частното владение на собствеността включва три неща: (а) правото за изключително ползване; (б) законова закрила срещу нарушители на това право; и (в) правото да го прехвърля.

Е къде ни е правото на защита и кога ще го имаме?

Собствеността е широко понятие. Примерно правото на частна собственост ми забранява да замеря със своя чук екрана на компютъра, който вие притежавате, защото ако го направя, аз бих нарушил правото ви на собственост върху този компютър. Това ваше право възпрепятства мен и всички останали да използват компютъра без ваше разрешение. По същия начин собствеността ми върху чука и други неща, които притежавам, възпрепятства вас и всички останали да ги използват без мое разрешение.

Да обаче, в България чуковете хем летят по нас, хем нашият  си компютър, май не е съвсем наш, а е за широко ползване... За всеки наркоман, апаш, бандит, който реши, че може да влезе в дома ни и да посегне. На нас и над собствеността ни.

Целият този абсурд глозга изнемощелия гръбнак на обществото ни години наред. Хората вече не търпят. В социалните мрежи хората зоват за промяна. Обсъждат се протести и мълчаливи бдения. Някои се изказват за връщане на Крумовите закони.

Плевнелиев не е получавал молба за помилване на Опиц

До момента в Комисията по помилване при президента не е получавана молба за помилване за Йордан Опиц, съобщиха от прессекретариата на...

Прочети повече

А говорейки за тях, властта трябва да има предвид, че ако нещата не започнат да се променят ще станем свидетели на истинска гражданска война, в която всеки прилага своите закони за защита и брани дома си както може.

Едва ли това е разбирането за „европейско”. Защото именно под „европейското” се крият всички политици, за да обяснят защо не може като в Америка и защо не може да ни се позволи „защита”.

И какво всъщност му е „европейското” на това да се чувстваш като теле пред заколение, така и не ни отговори никой политик. А Крумовите закони, обявени от мнозина за варварски, всъщност са били насочени именно към създаване на строги норми в българското общество за защита на частната собственост. Няма да навлизаме в подробности... Говорим просто за това, че правото на тази защита е изконно и в основата на обществото от векове.

Това явно непознато за нашето законодателство понятие произлиза от латински и означава съвкупност от права на владение, които законодателството предвижда.

При капиталистическите форми на собственост, сред които гоним да се наредим две десетилетия, са принадлеждността на вещите към физическо или юридическо лице.

При повечето конституции правото на собственост е под защита на основните права на гражданите.

България гневна: Как да защитим живота и дома си?

Случаят с иконописеца Йордан Опиц, който влиза в затвора за убийство на крадец, предизвика дебат и бурна обществена реакция в защита ...

Прочети повече

У нас съдържанието на това право е: "Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона" - чл. 17 (1) от Конституцията на Република България. Поне на книга.

Собствеността се определя от множество закони: "Закон за подземните богатства", "Наредба за управление, отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти", "Закон за задълженията и договорите" който регулира покупко-продажба, "Закон за паметниците на културата и музеите", "Закон за опазване на околната среда", Закони за облагане с данъци и такси, "Закон за защита на животните" и др.

Онази защита, която търсим ние обаче я няма.

Правото на собственост не е статично и естествено, а се развива и видоизменя с течение на времето заедно с обичайното право, съдебната власт и законодателството. У нас всичко е във фризера и смелост за промяна у властта няма. Не само у тази сега, и у онази преди това, а най-вероятно и при следващата. Потърпевшите обаче сме ние, така че трябва да изискваме, ако искаме да не се превърнем в опустошена от диващина територия „някъде там, на Балкаите”.

Завършвам със следното обръщение към властта. Миг за размисъл и време за действие:

Законът е колективна организация на индивидуалното право на законна защита; той заменя силите на отделните хора с колективна сила, за да действа в сферата, където те имат право на действие, за да прави онова, което те имат право да вършат, за да бъде гарант на Личностите, Свободите и Собственостите.

Фредерик Бастиа