Новият външнополитически екип на Обама

Само преди 10 години Саманта Пауър – журналистка, ужасена от американското бездействие по отношение на геноцида в Руанда, се изправи срещу десетки високопоставени държавни служители с въпроса защо администрацията на Клинтън е стояла настрана и е гледала убийствата. Една от интервюираните от нея личности, Сюзън Райс, тогава обещаващ служител на Съвета за национална сигурност, призна, че си е дала таен обет – ако отново се сблъска с подобна криза, ще „посети мястото на драматичните събития, вървейки през огън, ако се налага”.

На 5 юни президентът на САЩ Барак Обама, който много внимава с военната си ангажираност извън страната, назначи Сюзън Райс за свой съветник по националната сигурност, повишавайки я от настоящия й пост като посланик на САЩ в ООН. Длъжността на съветник по националната сигурност ще направи от Райс ментор, страж, помирител и главен посредник при междуведомствените кавги относно външната политика и сигурността. И за да е пълен съставът, Обама назначи Саманта Пауър, доскоро президентски съветник по международните отношения и човешките права, за посланик на САЩ в ООН.

Райс ще замести Том Донилън, който бе дискретен стопанин на бюрокрацията във Вашингтон и е известен с предпазливостта си, с крайната си лоялност към президента и с неотклонното си внимание към вътрешнополитическите последствия от външнополитическите кризи. Донилън ще се оттегли в началото на юли, след като под неговия контрол премине неофициалната среща между Обама и китайския президент Си Дзинпин. Във Вашингтон той ще остави както критици, така и свои почитатели след ожесточените сблъсъци, в които участва срещу Пентагона и други ведомства, като онези през 2009 година, когато той настоя за по-малобройни американски части в Афганистан, отколкото военните началници искаха.

Назначенията на Райс и Пауър бяха дългоочаквани, но бяха обявени с изненадваща внезапност. Те поставят свободомислещи привърженички на действието в сърцето на Белия дом, който досега бе известен със съпротивата си към призивите за намеса в кризи като гражданската война в Сирия. Двете жени вече доказаха, че са ефективни съюзници по време на първия мандат на Обама; според дипломати те са допринесли за драстичната промяна в американската политика по отношение на Либия, като са наклонили везните в полза на ръководените от НАТО въздушни удари, които помогнаха за свалянето на режима на Кадафи.

Членове на най-близкото обкръжение на Обама вдигаха шум около опасността от бездействието в Сирия, като роптаеха, че продължителната битка между режима на Асад и разединените опозиционни сили може да доведе до това химически оръжия и други ужасии да попаднат в ръцете на екстремистки групи, някои от които са лоялни на „Ал Кайда”. Смята се, че държавният секретар Джон Кери е сред тези, които искат повече помощ, включително военно оборудване, да бъде изпратена на по-умерените групи от сирийската опозиция.

С оттеглянето на Донилън ще замлъкне гласът, призоваващ за повече предпазливост по време на дискусиите за Сирия в Белия дом. Сама по себе си обаче оставката му няма да бъде решаваща за промяна в политиката по отношение на Дамаск – в стаята остава президентът, а неговата собствена предпазливост е голяма.

В миналото откровената Райс е влизала в препирни с известни републиканци, като сенатора от Аризона Джон Маккейн. След септември 2012 година тя попадна насред кръстосан огън, като бе обвинявана от републиканците, че е подвела американската общественост с предоставянето на неверни данни за смъртоносните атаки срещу американските мисии в либийския град Бенгази. Въпреки че Райс само четеше данни, изготвени от някой друг, гневът на републиканците бе достатъчен за отпадането на възможността тя да наследи Хилари Клинтън като държавен секретар на САЩ. Новият й пост като съветник по националната сигурност не изисква утвърждение от Сената. Дилемата за републиканците е дали Райс може да бъде съюзник за един по-вмешателски мироглед. Маккейн заяви, че не одобрява назначението на Райс, но ще положи „всички усилия” да работи с нея.

Назначаването на Пауър, което ще изисква одобрението на Сената, бе окачествено като „опасно” от консерваторите заради нейния ентусиазъм към ръководените от ООН операции и критичността й към някои израелски политики. Въпреки че администрацията демонстрира увереност за утвърждаването на назначението й, процесът може да се окаже не толкова гладък.

С обявяването на новия си екип Обама не даде много информация за това дали назначенията означават промяна в политиката. Той приветства Райс и Пауър за това, че съчетават духовна страст с прагматизъм и че вярват в необходимото лидерство на САЩ, като в същото време „съзнават”, че властта трябва да се използва отговорно. Като професор по право Обама се възхищава на баланса, дори във външната политика. Това объркано място, светът, обаче може да не е подготвено за такива идеи.

Икономист