Политиката започва у дома

Но това усещане е измамно. Въпреки че протестите отслабват, скритите чувства, които предизвикаха недоволството, подриват основите на политическата система на Кремъл. Според проучване на центъра „Левада” едва 17% от руснаците искат Путин да е президент след шест години, а над 40% търсят ново лице.

Кремъл ще похарчи близо 1 млн. долара за встъпването в длъжност на Путин

Кремъл планира да похарчи 26 милиона рубли (867 000 долара) за пищен прием по повод встъпването в длъжност на Владимир Путин като пре...

Прочети повече

Недоволството вече излезе отвъд средната класа и големите градове, смята ръководителят на Центъра за стратегически изследвания Михаил Дмитриев, който предсказа зимните протести, а сега провежда проучване сред руснаци, които не са от средната класа. Данните все още не са публикувани, но вече е ясно, че поддръжниците на Путин губят мотивация, а решимостта на опонентите му се увеличава.

Ширещото се недоволство може да няма формата на открит протест, но вече пролича по време на различни местни избори, казва Дмитриев. На 1 април опозиционен кандидат в Ярославъл, древен град североизточно от Москва, спечели убедително кметските избори срещу кандидата на Кремъл. Подобен беше и резултатът в Толиати, град в Югозападна Русия, известен с производството на автомобилите „Лада”. Подобни избори започват да изглеждат като тенденция и като такава, носят послание към регионалните елити – да бъдеш в опозиция сега може да е по-добре, отколкото да си съюзник на системата. Руски анализатори казват, че еднакво важно е участието на журналистите и на наблюдателите, които гарантираха наистина честни избори в Ярославъл. Реалната политика сега е на регионално и общинско ниво.

Руснаците в цялата страна искат да избират собствените си губернатори. В Москва протестите станаха по-локални. Скорошен протест близо до Червения площад, на който бяха арестувани 85 активисти, беше опит да се отвоюва обратно район от града, завзет от Кремъл. Протестиращите обещаха да се завърнат и скоро може да започнат да настояват за предсрочни кметски избори в столицата.

Регионализацията на политиката в Русия не е само знак на народен активизъм, но симптом за това, че хората не вярват на политиците и партиите на федерално ниво, казва Дмитриев. Хората не гледат надутите обещания и програми, а търсят местни администратори, способни да решат локалните проблеми. На първо място са здравеопазването, образованието и пътищата.

Един от резултатите на това недоверие е, че пречи на създаването на национални политически партии. Това е проблем за руските либерали, които за разлика от комунистите, нямат организация или обединяващи лидери. Нов закон, улесняващ регистрацията на партиите, само ще направи тази слабост още по-очевидна. Това може да обяснява защо проницателни опозиционни политици, включително бившият финансов министър Алексей Кудрин и популярният блогър Алексей Навалний, избраха да работят чрез инициативи на гражданското общество, а не да създават партии.

Обама предлага ново съкращаване на ядрените оръжия

Американският президент Барак Обама ще наблегне върху възможността за ново ограничение на ядрените оръжия и ще предложи на избрания з...

Прочети повече

Дмитриев посочва, че също така открива дълбоко подозрение към чуждите сили, особено Америка, които граничат с ксенофобия. Това усещане е преди всичко резултат от пропагандата на Кремъл, която през последното десетилетие създаде образа на Русия като крепост, обсадена от чуждестранни врагове и създаде циничното виждане, че всеки е мотивиран от алчността.

За телевизията и Бог

Нека погледнем „Анатомия на протеста”, псевдодокументален филм, излъчен през миналия месец от контролирания от държавата телевизионен канал НТВ. Подобно на пропагандата от съветската ера, филмът определя като глупости приказките на протестните лидери за „достойнство” и създава инсинуации, че те са платени от чуждестранни правителства. Напомня на съвета на Пьотр Верховенски, главният провокатор в романа на Достоевски „Бесове”, който обяснява, че „най-добрият начин да спечелиш руснак на своя страна е да защитаваш открито правото за безчестие”.

Излъчен два пъти за една седмица, филмът на НТВ провокира протеста на либералните московчани, като ги настрои срещу всеки, който работи или рекламира в телевизията. „Целта беше и умишлено да се унижат тези от нас, които симпатизират на протестите и се опитаха обективно да ги отразят”, казва един от журналистите в медията. Нито един журналист не напусна телевизията, отчасти заради липсата на друга работа и отчасти заради малката свобода на медиите, дадена от Кремъл. Но въпреки че държавната телевизия все още може да излъчва посланието на Кремъл, ефективността все повече намалява. Когато руснаците бяха запитани за мотивацията на протестиращите, мнозинството посочиха парите като причина за недоволството.

Кремъл е наясно с недоверието към държавните институции и се опитва да привлече подкрепата на Православната църква. В резултат, патриархът участваше в кампанията на Путин. Когато феминистката пънк група „Pussy Riot” танцуваше и пееше „Света Дево избави ни от Путин” до олтара на храма „Христос Спасител”, църквата и държавата отговориха като един. Докато ръководителят на църквата говореше за богохулство, държавата арестува три от жените. Те може да получат до седем години затвор. Твърдият подход доведе до разделение в църквата и настрои либералните руснаци срещу патриарха. Неговите позиции още повече се разклатиха от новините за съдебно дело за частния му апартамент и фотографии на часовник за 30 000 долара на китката му.

Опозицията готви протести в навечерието на встъпването в длъжност на Путин

Опозицията готви масови протести на 6 май в навечерието на встъпването в длъжност на Владимир Путин. Това бе обявено днес по време на м...

Прочети повече

Културният историк Андрей Зорин казва, че филмът на НТВ и отношението към „Pussy Riot” предполага, че Кремъл залага на цинизма и омразата. Но тактиката е рискована – по време на криза тя може да се обърне срещу Кремъл, както и срещу църквата. Една от опасностите е изпадане в ляв популизъм.

Единственият начин да се предотврати радикализацията и за преход на руската система към нещо по-стабилно е чрез бавна работа за възстановяване на доверието и институциите, посочва Дмитриев. Успехът не е сигурен и времето е кратко. Но какъв друг избор остава?

Икономист