Сирийският конфликт – война "на чужд гръб" за преразпределяне на влиянието

Сирия се превърна в бойно поле на война „на чужд гръб” (в оригинала „прокси”), в която интересите на тези, които умират, имат малко значение. Виновниците за разгарянето на конфликтите са Русия, Иран, съседите на Сирия, ислямистите и САЩ. Краят на войната може изцяло да промени разпределянето на влиянието в Близкия Изток.

Преди година и половина сирийците излязоха на улиците като част от вълната на Арабската „пролет”, която започна с революцията в Тунис. За нещастие съдбата на сирийците е съвсем различна от съдбата на тунизийците.

Президентът и диктатор Башар Асад отначало отвърна на протестите с намеци, че е склонен да проведе реформи. Но вместо реформи, отговори със сила, достатъчна да разпръсне опозицията... ако не беше поддръжката от чужбина.

Сега, 17 месеца след началото на протестите, Сирия е в в пламъците на гражданска война. Бойното поле обхваща вече не само по-голямата част от Сирия, но и преминава през границите в Ливан, Турция, Йордания и Ирак. Загиналите и материалните щети са много, а краят още не се вижда.

Бойните действия продължават, защото и двете страни имат външни „спонсори”, за които убитите сирийци са без значение. Те снабдяват двете страни със средства да продължат войната, докато самите спонсори се опитват да постигнат собствените си геополитически цели.

От едната страна е Асад с голяма армия, поддържана от Русия и Иран. Русия снабдява Асад с оръжие, гориво, пари и политическа закрила. Руското вето вече 3 пъти блокира резолюции на ООН относно Сирия. Това отнема възможността за военна интервенция под знамето на ООН, подобно на събитията в Либия.

Русия има важни причини да поддържа Асад. Дамаск е единственият истински съюзник на Москва в Близкия Изток. Купува 8% от износа на оръжия, отстъпил е Тарсус за база на руския флот в Средиземно море и служи като център за събиране на разузнавателна информация за Близкия Изток.

Убиха сирийски режисьор свързан с България

Предателски ръце убиха в неделя Басам Мохиедин близо до къщата му в предградие на 14 километра от Дамаск, над което армията пое контр...

Прочети повече

Иран снабдява Асад с оръжия, пари, стоки и военни съветници. Двете страни имат пакт за взаимна защита, по силата на който Иран би могъл да изпрати и войски при нужда.

Основният интерес на Иран е запазването на оста Иран-Ирак-Ливан-Сирия. Падането на Асад би могло да доведе до разпадането на изгражданата в продължение на 30 години ос и да погребе мечтите на Иран за регионален лидер.

Срещу Асад действа коалиция от въоръжени милиции и ислямисти.

Най-известна опозиционна група е „Свободната Сирийска Армия” (FSA), която действа от територията на Турция, и в редиците на която има много бивши войници на Асад. Известно е, че в редиците им липсва единство, и освен това, съгласно Ройтерс, прокламират себе си като единствената истинска опозиция.

В конфликта участват и местни и чужди джихадисти – както милиции на местния клон на „Мюсулманското Братство”, така и около 300 групи чужди бунтовници, инспирирани от Ал Кайда.

Асад: Ще прочистим терористите от Сирия

Сирийският президент Башар ал-Асад изрази решителността си да унищожи бунта срещу режима си. Той направи това на срещата си с ирански...

Прочети повече

Бунтовниците от подобна група, водена от Abu Khuder, наричат себе си „странници” по джихадистка поема, възпяваща Осама бин Ладен. В интервю за Гардиан водачът им обяснява, че избягват да афишират връзката си с Ал Кайда, за да не дразнят американците.

Анти-Асад бунтовниците имат 3 основни спонсора – съседни държави, САЩ, и международни ислямистки мрежи.

Главните получатели на помощта от Саудитска Арабия и Катар са местните сунити, които са 75% от населението. Целта е установяването на сунитско управление и унищожаване влиянието на Иран. Действията им са и в отговор на стремежа на Иран да подклажда недоволство сред шиитите в самата Саудитска Арабия.

Турция има дълга сухопътна граница със Сирия и освен FSA приютява и бежанци, както им предоставя хуманитарна помощ. На самата FSA доставя сравнително неголямо количество оръжие и разузнавателна информация.

Турция също преследва собствените си интереси. От една страна се нуждае от мирна и демократична Сирия, която да не генерира стремеж в сирийските кюрди за обединение с иракските и турките кюрди и образуване на кюрдска държава. От друга страна про-турска Сирия би подпомогнала стремежите на Турдия за лидерство в района.

Асад се появи по телевизията за първи път от 22 юли

Сирийският президент Башар ал-Асад се появи по сирийската държавна телевизия за първи път от 22 юли във връзка с приемането в Дамаск ...

Прочети повече

Западът и Щатите доставят на анти-Асад групите и най-вече на FSA хуманитарна помощ, обучение, разузнавателна информация, политическа подкрепа и оборудване с изключение на оръжие – но това може да се промени в близко време.

САЩ преследват няколко цели. Стремежът им е образуване на мирна демократична държава, която да е про-американска, да не е под влиянието на Иран и Русия, както и да не търси конфронтация със съседите си, особено Израел. Освен това САЩ се стремят Сирия да запази боеспособна армия, която да държи под контрол сирийските запаси от бойни отровни вещества.

Ислямистиките групи се стремят да превърнат Сирия в ислямистка държава – и продължаването на гражданската война работи в тяхна полза.

Като цяло събитията в Сирия са сложни и могат да се развият по различни сценарии. По тази причина действията на САЩ до момента са насочени в неправилна посока, тъй като оставят много на случайността и могат доведат до появата на нова ислямистка държава. Стратегията на Щатите в Сирия би трябвало да е насочена към бързото отстраняване на Асад и запазването на държавността и армията на Сирия чрез образуване на правителство на Националното Единство, което да не е под влиянието на Русия и Иран.

Генко Велев