Управляващите в Румъния отстъпиха под натиска на ЕС

Временно изпълняващият длъжността президент на Румъния одобри законопроект, който връща изискването за минимално ниво на избирателната активност при провеждането на референдум. По този начин властите в Букурещ отстъпиха под натиска на ЕС и увеличиха шансовете за това отстраненият държавен глава Траян Бъсеску да оцелее на вота за импийчмънт след две седмици.

Премиерът Виктор Понта поведе кампания срещу своя политически съперник Бъсеску, която предизвика критиките на Брюксел. От своя страна Бъсеску казва, че е жертва на корупционна политика.

Конфликтът разтърси пазарите и леята се понижи до ново рекордно ниско ниво. Появиха се и опасения за това, че може да бъде застрашен заемът от 5 млрд. евро от Международния валутен фонд (МВФ), който подкрепя засегнатата от рецесията румънска икономика.

Временно изпълняващият длъжността президент Крин Антонеску, съюзник на Понта, който зае мястото на Бъсеску, след като държавният глава бе отстранен от парламента, обеща, че другите мерки, разкритикувани от ЕК, ще бъдат ревизирани.

През миналата седмица председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу привика Понта в Брюксел и изрази своето безпокойство от политиката на румънското правителство, която подкопава демократичните институции.

Съгласно новия закон, подписан от Антонеску, над 50% от избирателите трябва да вземат участие в референдума, за да може резултатите да са валидни. По-рано минималната граница на избирателната активност бе премахната от парламента с гласовете на партията на Понта, която има мнозинство.

Партията бе принудена да отстъпи на фона на засилващия се натиск.

Промяната увеличава шансовете на Бъсеску за оцеляване на референдума на 29 юли, тъй като обикновено на подобни допитвания избирателната активност е ниска. Бъсеску оцеля на подобен референдум през 2007 година. Тогава 74% от румънците решиха той да остане на президентския пост, а избирателната активност беше едва 44%.

„Новото правило за избирателната активност увеличава шансовете за Бъсеску да се завърне на президентския пост”, казва политическият анализатор Мирча Мариан.

По-рано бе обявено, че ЕС и МВФ отлагат оценъчната си мисия в Румъния, за да се проведе референдумът. По план мисията трябваше да пристигне в Букурещ на 24 юли.

Спорът с Брюксел разби очакванията, че Румъния – втората най-бедна и третата най-корумпирана страна в ЕС, ще може да излезе от системата за мониторинг на своите съдилища и антикорупционни усилия.

Пет години, след като се присъедини към ЕС, Букурещ се надяваше, че мониторингът ще приключи през тази година. Румъния и нейната бивша комунистическа съседка България са единствените страни от ЕС подложени на мониторинг, който е посочван като основна причина за това двете държави все още да не бъдат допуснати в Шенгенската зона.

Анализатори посочват, че решението на Антонеску е явно отстъпление на премиера Понта и на временно изпълняващия длъжността президент.

„Това е голяма стъпка назад на управляващата партия и означава, че тя се е огънала пред международния натиск, преди всичко от страна на Комисията”, казва Мариан.

Ройтерс