1934 Италия - у дома и стените, и съдиите помагат на скуадра адзура

След интересното начало и южноамериканския успех на първия световен шампионат по футбол, Европа отвръща на удара – взема домакинството на второто световно първенство по футбол и печели златната богиня Нике.

Домакин на първенството през 1934 година е Италия. Кандидатурата на италианците е предпочетена пред тази на Швеция. А голямото отсъствие на шампионата е на ... шампиона Уругвай. Урусите изобщо не изпращат отбор, като официалното обяснение е обидата, че преди четири години само четири европейски отбора пътуват до Южна Америка за първото световно първенство. Според слуховете обаче Уругвай просто няма достатъчно класа за защита на титлата – героите Хосе Леандро Андраде, Алваро Хестидо и Лоренцо Фернандес вече не са заедно в халфовата линия и световния шампион не е това страшилище, което е през 20-те години на XX век. Аржентина пък отива с третия си отбор, тъй като по това време тече истински лов на футболисти в Европа – богатите европейски държави натурализират масово южноамериканци, за да подсилят отборите си и да демонстрират превъзходство на спортното поле в навечерието на Втората световна война. Типичен пример е Италия – трима от златното аржентинско поколение стават италианци благодарение на парите. Това са "Бизона на пампасите" Луис (Луиджи) Монти, "Футболният Паганини" Раймондо Орси и "Фамозният" Посо Гуаита.

Участници: Аржентина, Австрия, Белгия, Бразилия, Германия, Египет, Испания, ИТАЛИЯ, Румъния, САЩ, Унгария, Франция, Холандия, Чехословакия, Швейцария, Швеция.

За разлика от първенството в Уругвай, сега няма групова фаза – всичко се решава в директни елиминации. А триумфът на европейците е пълен – още в първия елиминационен кръг отпадат всички южноамерикански отбори.

Бъдещият световен шампион Италия тръгва гръмко и според очакванията – със 7:1 срещу третия от предишното световно първенство САЩ. На четвъртфинала обаче скуадра адзура среща сериозно препятствие – Испания. По това време на вратата на испанците е соченият за един от най-добрите вратари в историята на футбола Рикардо Замора. Той буквално отчайва италианците, като дори грубиянската игра на Монти, който е особено известен с проявите си още от предното световно първенство, не го изважда от игра. Срещата завършва 1:1 и по правилник се преиграва на следващия ден. Тогава обаче адреналинът в кръвта на Замора вече го няма и той няма как да играе – защото ритниците на Монти са му счупили шест ребра. Испанците не остават длъжни – Марио Пициоло напуска със счупен крак. В преиграването пак се налага Монти и съдията Мерсе да вършат основната работа – Бизона на пампасите контузва лявото крило на Испания Бош, а съдията отменя редовен гол на Испания, не им дава дузпа и накрая признава нередовен гол в полза на Италия, дело на Джузепе Меаца, след като Монти блокира резервния вратар на испанците. На полуфинала историята се повтаря – Монти се заема с най-силния играч на Австрия, централният нападател Синделар и го принуждава да бяга от грубостите му чак на левия бек.

В другия поток най-силен се оказва отборът на Чехословакия, чиято най-голяма победа е на полуфинала срещу Германия – с 3:1. Хеттрик за източноевропейците нанизва Олдржих Нейедли, който е известен на футболния свят с прякора си Мухата заради дребния си ръст и светкавична бързина.

ФИНАЛ: Италия – Чехословакия

Мачът се оказва изключително равностоен и точно както финала четири години по-рано е решен след пълен обрат. До 80-ата минута Чехословакия води благодарение на гола на Антонин Пуч, но Италия изравнява чрез Раймондо Орси, а в продълженията Анджело Скиавио носи успеха на скуадра адзура. Всъщност Орси изравнява три минути преди края благодарение на удар с глава, а Скиавио, подобно на Пуч, бележи след силен удар при излизане един на един с вратаря. Комбинацията за победния гол е направена от легендата Джузепе Меаца, който след марков пробив по крилото подава в наказателното поле на Гуаита, а той извежда със спиране Скиавио сам срещу Планичка, който решава съдбата на световната титла.

СТАТИСТИКА

Италия – Чехословакия 2:1

Голмайстори: Раймондо Орси (87), Анджело Скиавио (95); Антонин Пуч (70)

ИТАЛИЯ: Джанпиеро Комби; Ералдо Монзельо, Луиджи Алеманди, Атилио Ферарис, Луис (Луиджи) Монти, Луиджи Бертолини, Енрике Гуаита, Джузепе Меаца, Анджело Скиавио, Джовани Ферари, Раймондо Орси

Треньор: Виторио Поцо

ЧЕХОСЛОВАКИЯ: Франтишек Планичка; Ладислав Зенишек, Йозеф Чтироки, Йозеф Косталек, Стефан Цамбал, Рудолф Крчил, Франтишек Юнек, Франтишек Свобода, Иржи Соботка, Олдржих Нейедли, Антонин Пуч

Треньор: Карел Петру

Голмайстор на турнира: Олдржих Нейедли - 5 гола

Най-добър играч на турнира

Не е учудващо, че това е звездата на домакините Джузепе Меаца. Заради мълниеносния си спринт, неуловимите финтове и мощен удар той е известен с прякора Демона.

Интересен факт е, че Меаца започва футболната си кариера като защитник, но треньорите бързо разбират къде е истинската му сила. Той тръгва за големия футбол от Амброзиана (името на Интер в годините около Втората световна война), макар да е фен на градския съперник Милан, но треньорите там правят груба грешка, като го определят за твърде слаб за професионален футбол. Типичният начин, по който вкарва многобройните си голове, е доста егоистичен, но затова пък зрелищен за запалянковците – с дълги пробиви, през центъра или по крилото, при които изпитва удоволствие да преминава през колкото се може повече противникови защитници. Това води и до израза "гол а ла Меаца".

Интересен факт е, че Меаца все още държи рекорда за най-много вкарани голове в Серия А в дебютен сезон – 31. Всъщност Меаца играе професионален футбол още преди формирането на Серия А, когато шампионът на Италия се определя от две лиги – Север и Юг. В последния сезон по тази формула Меаца изиграва 29 мача и забива 38 гола, а е само на 18 години. Срещу Венеция той бележи шест гола в един мач за победата на Интер с 10:2 и по пет гола срещу Пистойезе (9:1) и Верона (9:0).

Завинаги във футболния фолклор остава между Интер и Ювентус на 25 май, 1933 година. Тогава вратарят на Юве Джампиеро Комби се хваща на бас, че Меаца не може да му вкара "гол а ла Меаца" и че не може да му вкара попадение със задна ножица в официален мач, каквoто Меаца е отбелязал на Комби по време на тренировка на националния отбор на Италия. Меаца обаче прави и двете неща, а след като успява да преодолее Комби в типичния си стил след пробив през цялата отбрана и след като преминава с топка в крака през вратаря, Комби му стиска ръката пред препълнения стадион.

В онези години Меаца е истински футболен Крез – той е първият футболист с лични спонсори. Известен е като голям бохем и плейбой и е единственият футболист в италианския национален отбор, на когото е разрешено да пуши.

С Интер той печели три титли на Италия, преди да премине в градския съперник Милан за две години. Следва дълъг воаяж през Ювентус, Варезе, Аталанта, за да завърши кариерата си пак в Интер. След смъртта му през 1979 година стадион "Сан Сиро" е прекръстен на "Джузепе Меаца".

Интересни факти за Италия 1934:

- това е първото световно първенство по футбол, в което участват отбори, преминали квалификационни пресявки. В квалификациите се пускат 32 отбора, 16 отиват на самите финали.

- първият африкански отбор, който играе на финали на световно първенство, се появява точно тук. Това е Египет, който губи с 2:4 в първия си мач срещу Унгария.

- за пръв път в Италия се играе мач за третото място в турнира или т.нар. малък финал. Печели го Германия – с 3:2 срещу Австрия.