Ще гласувам за английската кралица

Не говоря за количеството на компромати и плювни, които се изсипват. Говоря за представянето на най-важните проблеми на обществото ни и идеите за тяхното решаване. В този аспект – кръгла нула. Тези партии и формации, които са най-популярни, масово залагат на това да сочат греховете на конкурентите, втълпявайки предупреждението – ето ги, това правеха, още ли искате да го правят?

В България който и политик да погледнеш, не ти трябва много да се взираш, та да му намериш кусурите. То и кусури да бяха, ами в повечето случаи са такива неописуеми простотии и гадории, че нормалният мозък губи всякаква възможност да ги осмисли. И така, от кусур на кусур, от простотия на простотия, от гадория на гадория стигнахме до предстоящите на 2 октомври избори. Моето е усещане е "от нийде взорът надежда не види“ - вярвам и на още много хора.

Защо? Защото има огромни политически пропуски, които карат мнозинството хора изобщо да не се интересуват от политиката. Най-простото – мнозинството политици и партии в България не работят в плоскостта "проблем – решение", когато говорим за държавното (и общинското) управление. Отворете сайтовете на най-популярните партии и прегледайте предизборните им програми. Вижте изобщо имат ли такива. И кажете има ли смисъл в това, което пише там, и това, за което пиша досега – когато има проблем, той първо трябва да бъде ясно посочен и след това да се измисли точното му решение. Например, като ви се спука гумата на колата (проблем), какво е решението? Като някой обещава да вдигне заплатите и пенсиите, защото са много ниски, как ще успее да го направи? Парите не падат от небето ...

По-лошото – защо в предизборните дискусии и дебати не се набляга на това? Всъщност имаше ли дебати? Някой да видя и по-важно – да запомни един срещу друг да се изправят лидерите на най-важните партии и да премерят сили в плоскостта кои са ни проблемите и какви решения предлагат? Да ни убедят, че те са по-способни? И да ни убедят, че освен че могат, всъщност и искат – а не само да искат за себе си? Защото няма как да стане - трябва хем да можеш, хем да искаш! Само едното не стига.

За съжаление, политиката се интересува всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда от хората и нерядко идват времена като например сегашните в Русия, с "частичната мобилизация" на Путин. Тъжното е, че трябва да се стигне до такива изродщини, та гражданите да се сетят, че като са си зарязали задълженията към демокрацията, все има кой да се възползва. Така да се възползва и използва, та като удари гръм от "ясно" небе да се чудиш къде да бягаш!

Като говорим за задължения – когато трябва да си смените крушката вкъщи, да си купите хляб, да си направите техническия преглед на колата, не давате на първия срещнат на улицата да свърши работата, нали? И не отивате втори път в магазина/сервиза, където са ви излъгали първия? Същото е и с политиката – защото от нея зависи дали изобщо ще има хляб, ток за крушката и пари за колата. Даже от нея зависи дали изобщо ще има (достатъчно) коли. Точно затова, колкото и да ни е гадно, не можем да оставяме задълженията си и да искаме само права и привилегии. Такъв е светът - за да получиш, трябва да дадеш. За да изградиш работеща държава, трябва да се потрудиш. Труд - от смяната на крушката, та до добрия избор кой ще отговаря всички да имат ток, че да трябва да си сменят крушките.

Затова и иронията с английската кралица е само ирония. Отдавна се самозаровихме и няма лесен начин да излезем от дупката. Но не може и да стоим все в нея. Затова – поне се огледайте кой посочва наистина най-големите проблеми, за да живеем добре всички, абсолютно всички и дава ли логични идеи за решаването им. След това се поинтересувайте колко е успял да реши досега проблемите ни, ако е имал възможност. Или ако е нямал такава възможност, да реши собствените си проблеми - защото ако това не може, как ще решава общите? Оттам-насетне ще е по-лесно да изберете. И бъдете наясно - няма как да дойдат Мистър и Мисис Перфектни! Можем да изберем само хора, които евентуално да свършат нещо полезно - след това отново да изберем и да бъде свършено друго нещо полезно. Така, стъпка по стъпка, може достатъчно полезни неща да се случат и животът ни да стане по-добър.

Автор: Ивайло Ачев