Слави прие дзен будизма. И всичко си дойде на мястото
Ето за кой негов цитат става дума:
"Сигурно си мислите неособено приятни неща за българския политически живот. И аз така. Особено когато го гледах отвън. А сега го гледам отвътре и ще ви кажа какво виждам. Българският политически живот е отражение на нашите мечти, желания, намерения, фантазии, страхове, надежди, неприязън, отвращение, участие, дистанция и какво ли още не. Всъщност, българският политически живот е отражение на самите нас. Колкото и тривиално да звучи, е точно така. В парламента и в българския политически живот има различни хора. И лоши хора, и добри хора, и глупави, и умни, и морални, и неморални, като всички нас. Точно колкото могат да се разберат хората, живеещи в един блок, в един квартал, в един български град, точно толкова могат да се разберат и депутатите в българския парламент".
Този цитат, макар и "откровен" и приятелскo сантиментален, е най-скандалното нещо, което Трифонов е казвал. В него той убедено защитава най-коварното убеждение, до което може да достигне един политик. А именно: че политическият живот у нас е отражение на гражданския живот. Че парламент, министерски съвет, политически партии, са огледални илюстрации на това, което става в блока, квартала, града. Че самата политика е институционална форма на всичко, което така или иначе ни се случва. В този справедлив свят на отражения Делян Пеевски, например, е просто уголемен вариант на един много лош домоуправител; Бойко Борисов пък прибира кюлчета така, както един квартален полицай е прибрал подкуп, Татяна Дончева е хитрувала с депутата на Слави, така както би го направила обикновена чиновничка в държавно учреждение; и прочие паралелни зависимости, при които в матрьошката на българския квартал стои матрьошката на българското Народно събрание.
Трябва да кажа - това е най-глупавата представа за политическия живот въобще. Тя е толкова глупава, че, ако трябва да продължим глупашките й квартални аналогии, отива най-много на чичашки разговор в кварталната кръчма.
Ако Трифонов действително е постигнал подобен политически дзен, това буди тежко разочарование. Понеже целият патос на "Има такъв народ" бе обратният. Този патос гласеше: българският народ и българската политика се различават и разминават радикално. Онова, което става в блока, квартала и града, не е отражение на политиката, защото политиката отдавна е срязала връзката си със същия този блок, квартал или град. Ако нещо не ви харесва в заобикалящата ви действителност, това е защото съответните народни представители никога не са представяли друг, освен себе си. Българският живот не може да нанесе своя печат върху българската политика; вместо това поема върху себе си печата на нейния ботуш. Връзката между двете не е връзка между отражения; а връзка между насилник и жертва. Вижте една българска панелка и вижте българското народно събрание. Ще видите две форми на живот, които нямат никаква връзка помежду си - това настояваше "Има такъв народ".
И ето, в този съдбоносен момент, се появявя партията на Слави Трифонов, за да сложи край на това разминаване. Да каже, че ще има война между суверена и политиците. Тази война ще продължава, докато политиците разберат, че представляват суверена; и това ще се случи рано или късно. Има си и "карта на пътя", хронология на въстанието. Всичко започва от референдума, минава през "Системата ни убива", ще продължи с протеста през лятото на 2020-та, после с победата на "Има такъв народ" над ГЕРБ и накрая ще започне голямото изчегъртване.
Сега виждаме, че война между суверен и власт няма. Има преливания на отражения, огледални форми. Неизбежни формули на съвпадението, априорни положения. Тръгваш да изчегъртваш и под ГЕРБ се показва онази махала, в която си израснал. "Българският политически живот е отражение на самите нас". Суверенът избира себе си. Ако системата те убива, това е може би е много неприятно, но ти все пак си част от системата. Системата, тъй да се каже, ни самоубива.
Слави е написал, че "звучи тривиално".
Бих казал, че това, че звучи тривиално е последният му проблем. И че много бързо Трифонов мина от другата страна. Това, между другото, донякъде съвпада с псевдофилософията на Борисов. "И аз съм прост, и вие сте прости - ще се разберем". Изрядна хармония. Какъв всъщност е смисълът от изборите, ако те просто ще възпроизвеждат квартала на по-високо ниво? И най-вече: какъв е смисълът от опозиционните партии, ако те изповядват подобно схващане?
Но като казвам това, аз просто отразявам някого.
Помислил го, предполагам, някой в парламента. Това е положението - помислиш си нещо и непрекъснато попадаш на институционален двойник.
Дзенът е постигнат.
Автор: Райко Байчев
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от АКТУАЛНО:
"Никога повече мазно кафе": Как сглобката може да се сборичка за общо въодушевление
Синодът има уникален шанс да спечели доверието ни
Автогол! Костадинов даде начален тласък на следващата проруска партия
Тихата смърт на гражданското общество. И неговия отвъден живот
Ако случаят с Нотариуса бъде заметен, това е краят на всички илюзии
Червени линии и "общности": Как да ротираме и шикалкавим успешно
Преговорите за кабинет: Канят ме, мамо, на тежка сватба
Редактор:
Райко Байчев
Етикети: Слави Трифонов народно събрание