Американската икономика страда от непрекъснатите кризи

Ново икономическо изследване показа, че през последните няколко години САЩ са нанесли значителни щети на икономиката си, клатушкайки се от една финансова криза към следващата.

Компанията „Проучване на макроикономическите съветници” казва, че несигурността във финансовата политика и пониженото потребление са стрували на американската икономика годишно 1% от нейния ръст от 2009 година насам.

Докладът показва и че непрекъснатото взимане на решения в последния момент по въпроси като държавните разходи и данъците е довело до загубата на над 2 милиона работни места и е направило нивото на безработицата с 0,6% по-високо от това, което би могло да бъде при нормални обстоятелства. Въпреки че непрекъснато се понижава, американската безработица все още е на високото равнище 7,3%, докато американската икономика се бори да набере сила от дълбините на най-лошия си икономически срив от 30-те години насам.

Авторът на доклада, икономистът Джоел Пракен, казва, че дългогодишният конфликт във Вашингтон относно ролята на правителството в живота на страната е довел до непрекъснатите законодателни спорове относно политиката за разходите и данъците.

„Във Вашингтон се води спор за по-дългосрочната представа за ролята на правителството в американското общество. И тъй като по този въпрос не може да бъде постигнато съгласие, фокусът се премества върху краткосрочната фискална политика заради необходимостта да се регулират средствата в дискреционната част на федералния бюджет”, казва той.

Американският президент и демократ Барак Обама и неговите опоненти от Републиканската партия в Конгреса в момента са изправени пред двойна финансова криза. Те се опитват да постигнат споразумение за прекратяване на 15-дневното частично затваряне на правителството и да вдигнат ограничението за държавния дълг до четвъртък, така че САЩ да избегнат невъзможността да посрещат финансовите си задължения.

Пракен казва, че затварянето на правителството вече е струвало на американската икономика 0,3% за последните три месеца на годината, а неуспехът да се вдигне таванът на дълга ще има катастрофални последствия. Според него краткосрочният фалит ще увеличи безработицата до 8,5% и ще коства 2,5 милиона работни места. Дългосрочният фалит би имал още по-лоши последици.

Според него никой не може да каже със сигурност какво ще се служи, ако САЩ достигнат пълен фалит, но световната икономика и финансовите пазари ще бъдат хвърлени в смут.

„Това е плашещ сценарий, за който не искаме да научаваме от първа ръка. Вярно е, че тези резултати и изчисления са само предположения, но ние и не искаме да разбираме истината”, посочва Пракен.

Настоящият спор във Вашингтон относно приоритетите в държавните разходи и увеличаването на тавана на американските дългове се случва две години след дебатите за границата на дълга, които забавиха икономическия ръст и накараха рейтингова компания да понижи американския кредитен рейтинг.

В края на миналата година Обама и Конгресът подеха продължителен дебат за данъчните ставки, който бе уреден в последната минута с увеличаването на данъците за най-заможните американци.

Гласът на Америка