ГЕРБ на световното по футбол като Аржентина за бедни

Доказателство за това е тирадата от сравнения между лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и аржентинския национал Лионел Меси, която изпълни неделния ден както испанци, пълнещи с голове вратата на костариканци.

Всичко започна в неделната утрин, когато след победата на Аржентина над Австралия с 2:1 предишната вечер рязко се увеличиха акциите на южноамериканците и в България. Редица представители на ГЕРБ се изредиха да сравняват Борисов с арежентинската звезда с 1000 мача Лео Меси.

Тирадата започна Владислав Горанов - на въпрос кой ще бъде премиерът, посочен от ГЕРБ, той казва: "когато имаш Меси в отбора си, не търсиш Анхел ди Мария". Сякаш през времето и пространството неговите думи повтарят почти едновременно в различни студиа Тома Биков - "като имаме Меси в отбора би било глупаво да го държим на резервната скамейка" и Любен Дилов-син. Само Десислава Атанасова пропусна да сравни лидера си с Меси и стигна единствено до плахото: "ако зависеше от мен, бих го номинирала за премиер", но да го отдадем на вероятно по-слабия ѝ интерес към футбола като жена. И накрая, сякаш ненадейно отнякъде самият Борисов също си хареса сравнението с футболист №1 на Барселона за всички времена и се напъчи:

"Още не е узрял политическият ни елит. И Меси е на 31 г., но като влезе, вкара първия гол. България си има Меси в това отношение и това съм аз". Друг е въпросът на колко години всъщност е Меси ...

В унисон с футболните емоции ще обобщим с две всеизвестни коментаторски клишета: "няма две мнения", че на Борисов "играта му е ясна". Доказателствата за това са повече на брой от работниците в Катар. Толкова му е ясна, че дори на нас ни стана ясно защо ни отрязаха от Шенген.

Истината е, че докато у нас продължава да битува фасадната демокрация, то българският Меси се чуди за кого биела нидерландската камбана.

Бие за аржентинския национален отбор по футбол в българската политика, начело с капитана му.

Бие като оценка за цялостната схема на игра на отбора - с "правната реформа", с "борбата с корупцията", с опазването на външната граница, чието лице стана "Капитан Андреево" със всичките му схеми... на игра.

Бие и за срамната ограда, и за оная сграда, дето "само остана да се боядише".

И ще бие, докато партията, влязла в ролята на Аржентина за бедни в България продължава напред в турнира. Ако се окаже, че пак стигне финалната фаза на играта, то всички ще заслужим един голям "конграчулейшън" от капитана на отбора.

Автор: Ивайло Илиев