Икономист: Държавата може да въведе пределни търговски надценки на храните

„Проблемът е, когато внасяме хранителни продукти от неевропейски държави и когато имаме вътрешна доставка на храни в самата България. Вътрешният ни пазар е по-непрозрачен като търговия на храните стоки, отколкото от ЕС“, каза той. Според него е добре да се направи мониторинг на пазарите, особено на хранителни стоки – не само на едро, но и на дребно.

Икономист: 1 януари 2024 г. е възможна дата за влизането ни в еврозоната

"1 януари 2024 година е възможна дата, от която да започнем да се разплащаме в евро. Ако до средата на годината получим потвърждение от...

Прочети повече

„Една голяма част от храните продукти, които ежедневно употребяваме, са от внос, да се проследи какъв е вносът, колко е декларирано като цени и стойности, след това в търговия на едро и после на дребно. Там, където има осезателна разлика, която не може да бъде обяснена по икономически или финансови причини, да се търси търговска злоупотреба“, отбеляза финансистът.

Според него е добре да се въведе пределна търговска надценка. „Тоест цените продължават да са с различни нива, но търговската верига не може да продава с повече от 10 – 15% надценка хранителни стоки. Ако се променят цените на едро или от внос, тогава дори и начислена тази пределна надценка, цената пак ще расте. Това, което се направи сега, ще има дисциплиниращ ефект и от следващата седмица ще започнат по-осезателни промоции в магазините. Като се провери цялата верига на доставки, ще се поизсветли като цяло търговията на хранителни стоки и ще има по-големи постъпления от ДДС“, каза той.

Румен Гълъбинов каза, че статистическите данни инфлацията за декември и януари е на едно и също ниво, има забавяне на инфлацията и има надежда, че тя ще намалее през 2023 г. „В малката потребителската кошница, където са основните хранителните продукти, е скъпо. Лекарствата също са относително скъпи за българите. Едното е административната част – проверки, контрол, надзор – където е нужна санкция. Другото е финансово-икономическа част – откога говорим за ДДС на храните. В повечето държави от ЕС ставката върху храните е между 4 и 5%. Нека да намалим ДДС-то на всички храни, не само на хляба. Ако намалее ДДС-то два пъти, тогава няма основание за вдигане на цените“, допълни Румен Гълъбинов.

„В Белгия ДДС-то на хранителните стоки за хората е по-ниско, както и за техните домашни любимци. Но за лекарствата е същият проблем. Винаги цените и дефицитите вървят заедно. Лекарствата също имат осезаемо по-ниско ДДС във всички страни от ЕС“, допълни той.

Тревожна тенденция: Инфлацията изпреварва ръста на икономиката

Инфлацията изпреварва ръста на икономика, което е тревожна тенденция. Това каза за „Монитор“ икономистът Румен Гълъбинов. &...

Прочети повече