Договорно споразумение изглежда все повече единственият вариант за изход от войната в Украйна. И все пак, почти незабелязано от света, трима британски политици усложняват преодоляването на препятствията. Това пише в свой анализ за Bloomberg авторът Панкаж Мишра*. Ето каква е неговата позиция:
Премиерът Борис Джонсън, външният министър Лиз Тръс и министърът на отбраната Бен Уолъс използваха конфликта в Украйна, за да се укрепят политически. За Джонсън руската кампания започна точно навреме. В края на февруари той беше ударен от "Partigate" - най-тежката криза в историята на неговия премиерски пост досега. След разкрития за незаконни партита на "Даунинг Стрийт" с участието на Джонсън, противно на правилата за коронавируса, които правителството му прие в разгара на пандемията, дори партийните му другари се разбунтуваха срещу него.
Джонсън беше един от първите световни лидери, изпратили военна помощ на Украйна. След това той беше първият от западноевропейските лидери, който говори пред украинския парламент. Възбуждащата "чърчилска" реч на Джонсън го направи герой в Украйна - въпреки че у дома той беше първият действащ министър-председател с наложено административно наказание.
За разлика от френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, Джонсън лично посети Киев. През последните две седмици той направи широко огласени пътувания до Финландия и Швеция, обещавайки да ги защити от руската инвазия.
Обединеното кралство ръководи военните Обединени експедиционни сили, които включват Норвегия, Дания, Финландия, Швеция, Исландия, Естония, Латвия, Литва и Нидерландия. Командвайки де факто европейска армия, която все още липсва на де факто най-големия му враг Европейския съюз, Джонсън отново потърси вдъхновение от своя идол Уинстън Чърчил, който беше спасен за поста си от Втората световна война некомпетентност и опортюнизъм.
Проблемът е, че Джонсън по същество подклажда конфликт, в който Обединеното кралство не участва. Украинците се бият и умират, докато страната им се разпада и обезлюдява. Но дори напускането на Джонсън от поста няма да намали авантюризма. Напротив: Тръс и Уолъс - най-вероятните му наследници - решиха, че за кариерата им ще бъде от полза само ако надминат самия Джонсън с войнствената си реторика.
Тръс, която публикува своя снимка на танк в Instagram, започна военната си кампания с думите, че ще подкрепи британски доброволци да отидат да се бият в Украйна - въпреки че тази идея беше отхвърлена от нейните съпартийци и от британските военни. Сега тя настоява Русия да бъде изхвърлена и от Крим. Уолъс също подкрепи това искане, сравнявайки Путин с Хитлер.
Както Макс Хейстингс от Bloomberg отбеляза миналата седмица, Тръс и Уолъс са по-скоро "крещящи футболни фенове", отколкото министри на сериозна държава. След атаките им срещу Крим, черноморският автор и ветеран от Евразия Нийл Ашерсън дори написа необичайно язвително писмо до The Guardian и предупреди, че Тръс рискува да започне "кървава баня" в региона.
Разбира се, за да успее в геополитиката, Тръс ще трябва първо да научи география. Наскоро тя каза, че Обединеното кралство ще подкрепи "нашите балтийски съюзници отвъд Черно море", като обърка водни басейни, които са на повече от хиляда километра един от друг. По-рано, на среща с подчертано враждебна атмосфера Сергей Лавров, Тръс каза, че Обединеното кралство никога няма да признае регионите Ростов и Воронеж за руски. Британският посланик в Русия дори трябваше да се намеси и внимателно да информира шефката си за грешката ѝ.
Дори и да приема така необходимата помощ от подобни британски приятели, Украйна трябва да внимава с тях. Даже в най-добрия случай военните успехи само биха поставили Украйна в по-добра позиция за преговори с Русия, а не категорична победа – и във всеки случай няма да ѝ върнат Крим, както изискват нейните опортюнистични британски спонсори.
Украинският култ към Джонсън крие и други опасности. Близостта на Киев до британското правителство ще затрудни отношенията му с Европейския съюз. Новите желания на Джонсън разкъсват търговското споразумение с ЕС за Северна Ирландия, подкопавайки още повече авторитета и доверието на страната му.
Подкрепяйки нарушителя на закона и нямайки по-добри алтернативи, торите загубиха не само обичайния си професионализъм, но и елементарно благоприличие. Други трябва да бъдат по-предпазливи относно деградацията на британската политика и не предсказуемостта, която тя донесе на Украйна.
* Панкадж Мишра е колумнист на много реномирани западни издания, многократно е награждаван за литературни постижения. Той е автор на "Епохата на гнева: История на настоящето", "От руините на една империя: Интелектуалците, които преработиха Азия" и "Изкушенията на Запада: Какво означава да си модерен в Индия, Пакистан, Тибет и извън тях".
Превод: Ганчо Каменарски