След ужаса на геноцида в Сребреница през юли 1995 г., Съединените щати имат участие във всеки значим напредък в мирните процеси на Балканите, харчейки значими ресурси за мироопазващи усилия в региона.
Европа също има значително присъствие, уверявайки се, че договорените споразумения са устойчиви, поемайки мироопазващите мисии и, най-важното, използвайки обещанието за перспективно членство в Европейския съюз за насърчаване на демокрацията и икономическия просперитет в региона.
През последните 15 години, докато балканските държави се реформират, тяхната взаимна враждебност се уталожи. Те споделят общата цел да се присъединят към ЕС, което ги насърчава да развиват демократичните си институции и да работят за бъдеще без граници. Хърватия получи членство през 2013 г., давайки надежда на останалите в нейния „квартал“.
Но, сега се случва нещо странно. Страните-членки на ЕС се съпротивляват срещу приема на нови членове в клуба: приемането на Румъния и България е било може би прибързано, а Съюзът е разсеян от серията кризи след 2008 г. – финансовата криза, кризата с еврото, миграционната криза, и „Брекзит“.
Неразрешените двустранни спорове, като дипломатическата безизходица относно името между Македония и Гърция, блокират прогреса и допълнително подкопават надеждността на процеса на разширяване. И в резултат липсата на политически апетит за разширяването на Европа заплашва да изпрати грешното послание към региона, където мирът остава крехък.
Днес политическите елити на Балканите показват слаб интерес за придържане към здравата основа на демократичните ценности на Европа. Вместо това, във възход са авторитаризма и клиентализма. Жителите на региона са изправени пред растяща безнадеждност под натиска на разрастващата се безработица, докато държавите им продължават да се борят да достигнат нивата на БВП имали ги като част от Югославия.
„Брекзит“ може да е последният пирон в ковчега на региона. Не само, че Великобритания беше важен активист за разширяването, но оттеглянето ѝ ще остави останалите в ЕС твърде заети да отделят внимание на Балканите. Ситуацията дава силен аргумент на управляващата класа на Балканите, доволна от статуквото: Защо да се присъединяваме към съюз, който се разпада, и при това не ни иска?
Силните на Балканите може и да говорят проевропейски приказки, но се движат като руски и турски авторитарни личности. Те предлагат краткосрочна стабилност, но не уважават демократическите институции и ползват популистки тонове, които може да подкопаят мира в региона. Както опитът за преврат и последвалите мерки в Турция показаха, това е опасен модел за Балканите.
POLITICO
