Франс прес: "Северен поток-2" е козът в ръцете на Запада срещу Русия

Тръбопроводът, който Германия продължава да изгражда въпреки критиките на САЩ и Източна Европа, беше завършен миналата година, но все още се нуждае от регулаторно одобрение.

Германия вече ясно предупреди, че няма да позволи "Северен поток-2" да започне да функционира, ако Русия нахлуе в Украйна, въпреки тежката енергийна криза, която доведе до рязко покачване на цените на газа в Европа.

Ето защо газопроводът, според критиците, ще увеличи зависимостта на Европа от руския газ, а Украйна го определя като "геополитическо оръжие".

Какво представлява той?

Дългият 1200 км подводен газопровод "Северен поток-2", който се простира от руското крайбрежие на Балтийско море до североизточна Германия, следва същия маршрут като "Северен поток-1", който беше завършен преди повече от десетилетие. Подобно на своя близнак, "Северен поток-2" ще може да пренася 55 милиарда кубически метра газ годишно от Русия към Европа, като по този начин ще увеличи достъпа на континента до сравнително евтин природен газ в момент на намаляване на местното производство.

Руският гигант "Газпром" има мажоритарен дял в проекта на стойност 10 млрд. евро. В него участват също германските Uniper и Wintershall, френската Engie, англо-холандската компания Shell и австрийската OMV.

Газопроводът беше завършен през септември 2021 г., но през ноември германските власти спряха процеса на одобрение, като заявиха, че първо трябва да се приведе в съответствие с германското законодателство.

САЩ: Газопроводът "Северен поток 2" няма да тръгне, ако Русия нахлуе в Украйна

Държавният департамент на САЩ заяви, че газопроводът "Северен поток 2" между Русия и Германия няма да бъде пуснат в експлоатация, ако Р...

Прочети повече

Оперативната компания зад проекта, базираната в Швейцария Nord Stream 2 AG, заяви тази седмица, че е основала германско дъщерно дружество, тъй като продължава напред въпреки нарастващото дипломатическо напрежение.

Защо е противоречив?

"Северен поток-2" заобикаля украинската тръбопроводна инфраструктура, лишавайки страната от около един милиард евро годишно под формата на такси за транзит на газ и, както се опасява Киев, премахвайки ключов механизъм за контрол на потенциална руска агресия.

Украйна, която е в конфликт с Русия след анексирането на Крим от Москва през 2014 г., също така смята, че "Северен поток-2" ще бъде използван от Русия за оказване на политически натиск.

В предишни спорове с Русия Украйна няколко пъти се сблъсква с прекъсвания на доставките на газ.

Лондон: Берлин да се откаже от „Северен поток-2“, ако Русия нахлуе в Украйна

Правителството на Германия трябва да се откаже от пускането на газопровода „Северен поток-2“ в случай на нахлуване на Русия...

Прочети повече

САЩ споделят тези опасения. Както и няколко европейски държави, особено Полша и източноевропейските страни, които се опасяват да не станат прекалено зависими от Москва по отношение на енергийната си сигурност.

В същото време анализаторите не са единодушни относно икономическите и екологичните ползи от "Северен поток". В доклад на германския мозъчен тръст DIW от 2018 г. се казва, че проектът е ненужен и се основава на прогнози, които "значително надценяват търсенето на природен газ в Германия и Европа".

Защо Германия е толкова ентусиазирана?

Най-голямата икономика в Европа внася около 40% от своя газ от Русия и смята, че газопроводът играе важна роля в прехода от въглища и ядрена енергия. Бившият канцлер Герхард Шрьодер е председател на комитета на акционерите на "Северен поток". Предишното германско правителство под ръководството на Ангела Меркел отклони призивите за отказ от проекта, дори когато напрежението с Русия нарасна заради обвиненията в шпионаж и отравянето и вкарването в затвора на критика на Кремъл Алексей Навални.

Сега, когато цените на енергията в цяла Европа се покачват и се твърди, че Русия ограничава съществуващите доставки на газ, за да окаже натиск върху Запада, спирането на "Северен поток-2" изглежда по-голям риск от всякога.

Олаф Шолц: Ако Русия нападне Украйна, Германия може да спре "Северен поток 2"

Германия е готова да обсъди спирането на газопровода "Северен поток 2", ако Русия атакува Украйна, заяви във вторник немският канцлер О...

Прочети повече

Какво мислят другите държави?

Президентът на САЩ Джо Байдън се противопоставя на "Северен поток-2", като го нарича лоша сделка за Европа и риск за сигурността. Санкциите на САЩ срещу руските кораби, полагащи тръбопровода, дълго време успяваха да забавят "Северен поток-2", което разгневи Германия. Но Байдън, който желае да възстанови трансатлантическите връзки след Доналд Тръмп, миналата година неочаквано отмени санкциите срещу контролираната от Русия компания, която стои зад проекта.

Междувременно украинският президент Володимир Зеленски отдавна настоява, че "Северен поток-2" представлява сериозна заплаха за глобалната сигурност.

"Разглеждаме този проект изключително през призмата на сигурността и го смятаме за опасно геополитическо оръжие на Кремъл", заяви той миналата година.

Какви са последните новини?

Русия завършва „Северен поток 2“ до няколко седмици

Русия обяви, че проектът за газопровод „Северен поток 2“ ще бъде завършен до няколко седмици, предаде БНР. Директорът на д...

Прочети повече

С нарастването на напрежението с Москва във връзка с разполагането на руски войски на границата с Украйна, новото германско правителство под ръководството на канцлера Олаф Шолц от лявоцентристките социалдемократи най-накрая внесе промяна в позицията на Германия относно "Северен поток-2". В първия ден от мандата си Шолц предупреди, че ще има "последствия" за газопровода, ако Русия предприеме действия в Украйна.

Тази седмица германският министър на външните работи Аналена Бербок заяви пред парламента, че нейното правителство "работи по силен пакет от санкции" заедно със съюзниците, който ще включва "Северен поток-2".

Във Вашингтон високопоставен служител също изрази увереност, че инвазията ще спре Германия от активирането на проекта на стойност няколко милиарда долара.

------------------------------------------------

Анализът е на Михаел Фицпатрик, "Франс прес"