Стивън Кинг и подлата атака срещу него

Тези думи, по повод участието му като жури в номинациите за "Оскар", написа Стивън Кинг в своя Twitter акаунт - и кой не би се съгласил с тях? Това са думи на истински, доказан творец и човек на изкуството. Да, но крайнолевите пишман-либерали имат нещо против думите му и, както винаги, търсят под вола теле. И не само това - те защитават правото на вола да се самоопределя като биволица, а на телето - да расте в джендър-неутрална среда.

“Като писател имам право да номинирам в три категории - за най-добър филм, за най-добър адаптиран сценарий и за най-добър оригинален сценарий. За мен въпросът с разнообразието - поне когато става дума за отделни актьори и режисьори - не беше на преден план.”

Донякъде очаквано, тези думи на Краля на ужаса ядосаха определени групи в САЩ (и по света), защото когато търсиш - намираш. Въпросните групи потърсиха расизъм - и го намериха. Изказването на Кинг е по повод факта, че той има право да номинира в три от категориите за “Оскар”, където сред номинираните има само един цветнокож актьор, а сред режисьорите няма жени. Особено засегнати от коментара на писателя бяха чернокожата режисьорка Ейва Дюверне (най-известна с филма “Селма”), която го определи като “назадничав и невеж”, както и чернокожата писателка Роксан Гей (автор на популярната есеистичена колекция на New York Times “Лошата феминистка”), според която изрази разочарование от това, че явно Стивън Кинг вижда качества “само в една демографска група”.

Стивън Кинг допълни впоследствие:

"Най-важното, което можем да направим като артисти и креативни хора, е да се уверим, че всеки има равен шанс, независимо от пола, цвета или ориентацията си. В момента такива хора са силно непредставени, при това не само в изкуството. Не можеш да печелиш награди, когато си изключен от играта." 

И е точно така. Това обаче не значи, че жени, цветнокожи и хора с различна ориентация трябва да бъдат номинирани като самоцел. Подобен социален натиск върху изкуството е не само излишен, но и вреден. Модерната политическа коректност задушава изкуството във все повече форми. Неслучайно наградите “Оскар” няма да имат водещ за втора поредна година, след като Кевин Харт (който е чернокож комик и актьор, само за сведение на пишман-либералите), беше разпънат на кръст заради свои смешки отпреди 10 години.

А защо двуличие ли?

Защото същият този пишман-либерален свят, в който се подвизава и обидената от думите на писателя Британи Пакет (съветничка на Барак Обама), бурно аплодираха Стивън Кинг, когато обиждаше директно Доналд Тръмп в своите туитове. Сега обаче са недоволни, задето един човек на изкуството, една жива легенда на писаното слово, си позволява да каже, че поставя изкуството пред политическата коректност? Не е ли малко (или много) двулично? Да харесваме някого, само когато ни изнася и да хвърляме камък по него в първия миг, в който каже нещо, което дори на 1% не съвпада перфектно с нашите лични виждания? 

Очевидната истина би била неприемлива за политкоректния елит, но тя е, че именно Стивън Кинг е единственият либерал в случая. Той си позволява да има свободата да съди за изкуството според качеството му, а не според пола, ориентацията и цвета на кожата на артистите, които го създават. Обратното наистина би било грешно по всички възможни параграфи.

Политическата коректност е новата полиция на мисълта. Новият комунизъм, новата диктатура, скрита зад маската на либерализма. Това обаче не е либерализъм. Либерализъм значи свобода, а когато се изразиш свободно, при това без да използваш каквато и да е реч на омразата и все пак попаднеш в беда за думите си - това не е свобода. Свободата на изразяване (в която не слагаме речта на омразата, важно е да се уточни) е основа на демокрацията и ако продължим да я удряме с все по-големия политкоректен чук, демокрацията ще се сгромоляса и съвсем ще заживеем в “1984” на Оруел. В САЩ не са го изживявали още, но тук сме. Затова търсят “равенство” на всяка цена, като само цел. В България, обаче, сме го виждали това равенство и си знаем, че един друг цитат от Оруел важи с пълна сила: “Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите”.

Автор: Георги Емилов