Войната в Украйна извади наяве дълбокото разцепление в САЩ

Републиканският електорат има по-ясно изразени антивоенни възгледи, отколкото неговите избрани служители. Това вероятно обяснява защо някои правителствени служители, чиито позиции са в противоречие с тези на института "Брукингс" и външнополитическия балон във Вашингтон - хора като Ранд Пол и Джей Ди Ванс - са готови да говорят на висок глас за това. 71% от републиканците са против допълнително финансиране за Украйна.

Освен това вече няма признаци, че скептицизмът по отношение на Киев ще служи като насока за президентската кампанията на републиканците. Това е очевидно за всеки, който е успял да наблюдава силите на политическата гравитация през последната година и половина. Ново проучване на CNN за конфликта в Украйна показа, че мнозинството от американците са против допълнително финансиране за Киев. Обществото е не по-малко скептично настроено и към идеята да му бъде предоставено оръжие. Това не е изненадващо, тъй като Украйна го изразходва толкова бързо, че собствените арсенали на Съединените щати се изчерпват. Ето какво гласи анкетата:

"На въпроса какъв вид помощ биха могли да предоставят САЩ на Украйна, помощта за събиране на разузнавателна информация (63%) и военното обучение (53%) получиха повече подкрепа, отколкото оръжията (43%). Идеята за изпращане на американски войски за участие в бойните действия намира незначителна подкрепа сред респондентите (17%)".

Най-забележимо обаче е идеологическото разделение. Най-прогресивните избиратели показаха най-голяма подкрепа за идеята САЩ да помагат по-активно на Украйна:

"Що се отнася до предоставянето на допълнително финансиране, 74% от либералните демократи и 51% от умерените и консервативни демократи подкрепиха тази идея.

Междувременно 3/4 от консервативните републиканци (76%) се противопоставят на по-нататъшно финансиране. Сред умерените и либерални републиканци 61% отговориха същото“.

Как се стигна до разделението?

Как ставащото в Украйна се превърна в конфликт между либералите? Това отчасти се дължи на предаността към интересите на партията. Украинският проект е на администрацията на Байдън. Тоест конфронтацията с Байдън може да направи консерваторите по-критични към външната му политика, пише National Review.

Този въпрос обаче е много по-дълбок. Разбираемо е, че консервативните външнополитически възгледи бяха разделени веднага след края на Студената война. По време на нея много консерватори изоставиха традиционната външнополитическа сдържаност на Америка поради необходимостта да се изправят срещу настоящата заплаха от глобалния комунизъм, който победи забележимо по време на Втората световна война.

Когато Студената война приключи, имаше две възможности. Някои консерватори останаха верни на институциите от Студената война, които се изградиха, за да се борят с нея. А други се върнаха към скептицизма, който беше широко разпространен преди избухването на Втората световна война - скептицизъм относно авантюризма на Америка и нейния либерален идеализъм, който се основаваше на тъжните събития от Испано-американската война.

Днес вторият лагер се разраства, тъй като институциите на Студената война са превзети от прогресивните. Вместо да защитават националните интереси на антикомунистическия съюз, тези институции сега действат като друга връзка на властта, предназначена да защитава класовите интереси на прогресивните бюрократи и открито да използва властта, за да навреди на избраните консервативни правителства. Припомнете си как Алиансът заплаши да нарани социално консервативното правителство на Полша заради вътрешната му образователна политика.

На десните често изглежда, че прогресивните също са завзели контрола над американската армия. По времето, когато напуснахме Афганистан, не само американските военни и изпълнители, но и добре финансирани неправителствени организации насърчаваха прогресивни идеи сред афганистанците - например, измислиха неутрални по отношение на пола термини на пущу и дари.

Дори администрацията на Байдън открито определи мисията си в Украйна като необходимост да направи Киев част от един по-прогресивен световен ред. През ноември 2021 г. бе подписана Хартата за стратегическо партньорство между САЩ и Украйна. Някои анализатори са убедени, че именно изброените в нея военни задължения са били последната капка, която е принудила Путин да започне инвазията. Този документ обаче надхвърля военните нужди: той определя конкретни цели за по-нататъшното развитие на културната политика на Украйна, включително „насърчаване на зачитането на правата на човека и основните свободи в съответствие с международните споразумения и задължения, както и борба с расизма, ксенофобията, антисемитизма и дискриминацията, включително членове на ЛГБТ+ общността."

През 2012 г. либералите пренебрегнаха Мит Ромни, че нарече Москва наш основен геополитически противник, но само година по-късно те започнаха да променят позициите си, когато Русия прие закон, забраняващ гей пропагандата, и Обама започна да използва това, за да се бори срещу омразните консерватори вътре в Америка. Тази вълна беше допълнително засилена, когато прогресивните институции обвиниха Русия, че е избрала Доналд Тръмп и се опитаха да го превърнат в основен съюзник на Путин, въпреки че отношенията ни с Москва продължиха да се влошават при неговото управление.

Политическата динамика на консервативния скептицизъм и либералния идеализъм по отношение на Украйна не трябва да е изненада. По време на Студената война консерваторите надхвърлиха своята вярност към прощалното послание на Вашингтон и собствената му мироопазваща политика в полукълбото, датираща от Джон Куинси Адамс, докато прогресистите и либералите станаха скептични към идеята за използване на военна сила на САЩ в чужбина само когато тя беше използвана срещу. комунистите, на които до известна степен симпатизираха. Сега, след като заплахата от комунизма е отминала, прогресистите щастливо се връщат към наследството на Удроу Уилсън и използват силата на Америка като революционна сила по света, давайки власт на бюрократичната класа да отърве изостаналия свят от всички предразсъдъци.

Превод: Ганчо Каменарски