Скалното светилище Баджалията (СНИМКИ)

Обектът е проучен от българските археолози Диана Гергова и Георги Атанасов през 2004 г., но е документиран при по-ранни теренни проучвания. Светилището е част от сакрален комплекс включващ пет скални светилища, където са открити следи от човешка дейност (каменен трон, скална площадка с улей), разположени в суходолието на Канъгьол. На високото скално плато е разположен голям могилен некропол, който оформя със светилищата в долината един култово-погребален ансамбъл.

От днес човечеството живее на "екологичен кредит", алармира WWF

От днешния ден (1 август) човечеството изчерпва запасите си от природни ресурси за годината. За това алармира природозащитната организа...

Прочети повече

Снимка: Евгения Чаушева/Actualno.com

По време на археологическото проучване е осъществено геодезично заснемане и са извършени астрономически измервания. Проучени са и част от разположените на високото плато скални ями, които са свързани помежду си от пещери, разположени на височина 13 м над долината и отворени на запад, както и участък от културния пласт с дебелина около 2,50 м в подножието на пещерите, оформен вследствие на ритуална дейност извършвана на мястото.

Снимка: Евгения Чаушева/Actualno.com

Австрийският парк, който потъва под вода за няколко месеца (ВИДЕО+СНИМКИ)

Интересното при това езеро е, че то съществува само за няколко месеца през годината. В останалото време, когато водите му  достига...

Прочети повече

По време на проучването научният екип констатиран голям иманярски изкоп, който е свързан с информация за намерено съкровище от елинистически монети. При почистването на пещерата са открити следи от силно разрушена овъглена глинена замазка. В заложения сондаж не е установена стратиграфия, поради силните иманярски разрушения.

Откритите археологически материали - предимно керамика, сочат продължителното функциониране на светилището от ранната Желязна епоха до Късната античност. Открити са фрагменти от керамика тип Басараби, ръчно изработена керамика от Ранната и късна Желязна епоха, фрагменти от сива тракийска керамика и вносна гръцка такава – кантароси, червенолакова керамика и фрагменти от амфори. Сред металните находки са бронзова фибула тракийски тип, бронзова монета, бронзови и железни фибули от Късно Елинистическата и Римската епоха.

Снимка: Евгения Чаушева/Actualno.com

Започва среднозимно преброяване на водолюбивите птици у нас

В продължение на три дни над 100 доброволци на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и експерти от държавни институции ще с...

Прочети повече

Култовото място е използвано от населяващите региона на Силистра в древността тракийско племе Гети.

Гети са тракийско племе, което през 339 г. пр. Хр. е обитавало двата бряга на долен Дунав. Херодот ги споменава в историята си със следната забележка: „Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките“. По време на похода на Дарий I (522 г. пр. Хр.–486 г. пр. Хр.) срещу скитите (513 г. пр. Хр.), гетите се противопоставят на персийския владетел, но са победени, както и другите тракийски племена по десния бряг на р. Дунав. След отхвърлянето на персийското владичество, гетите от десния бряг на Дунав стават част от Империята на одрисите (траки), докато те са завладени от Филип II – владетел на Македонското царство, към 340 г. пр. Хр.. Завладяването на земите на гетите от дясната страна на р. Дунав дава повод на македонските владетели да предявят претенции за власт над гетите и на север от Дунав, но опитите на Александър Велики (през 335 г. пр. Хр. и 327 г. пр. Хр.) и Лизимах (310 г. пр. Хр.) да ги подчинят остават безрезултатни.

Според стари източници гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но са обитавали различна територия. Обитателите на земите около Дунав са били наричани гети, а тези, живеещи в планините, чак до р. Тиса – даки.

Вижте още снимки от мястото в галерията ТУК