САЩ правят Путин по-богат и де факто финансират войната му в Украйна

Петрол: САЩ правят Путин богат

Нов анализ на CREA (Centre for Research on Energy and Clean Air) относно търговията с руски петрол показва стряскаща картина. Оказва се, че САЩ са най-големият купуват на рафинирани петролни продукти от Индия – за 1,3 млрд. долара, като това се отнася за периода декември, 2022 година (тогава беше наложен таван на цената на руския петрол от Г-7 в размер на 60 долара на барел) – до края на 2023 година. Това са оценки, базирани само на официални данни. Проблемът е, че Индия е увеличила вноса на руски петрол над 13 пъти спрямо времето, преди срещу Русия да почнат да се налагат нови пакети санкции заради войната в Украйна. Само през 2023 година Русия е продала на Индия петрол за рекордните 37 млрд. долара, а общо бюджетните приходи на Руската федерация за миналата година са 320 млрд. долара и ще продължат да растат. Мнозина западни анализатори изчисляват, че 30% от тези пари са отишли за финансиране на войната в Украйна.

Според оценка от американското министерство на отбраната, за 2 години война Путин е изхарчил около 211 млрд. долара за войната в Украйна – само за руската армия, за екипировка, оборудване и транспорт. Иначе цялостната цена на войната за Русия е около 1,3 трилиона долара икономически растеж, който можеше да бъде реализиран до 2026 година.

Още: Германия и Русия: Петролна война заради "Роснефт" или не точно?

Търговията с петрол между Русия и Индия

По отношение на САЩ и индийските рафинирани петролни продукти, ярък пример е индийската рафинерия във Вадинар, която се управлява от Nayara Energy, но 49,1% от нея се държи от руския гигант "Роснефт". През 2023 година САЩ са внесли петролни продукти от Вадинар на стойност 63 млн. долара.

Четейки доклада на CREA, CNN напомня, че търговията на петрол между Руската федерация и Индия не е обект на санкции. Но заради вторичен ефект от западните санкции Русия използва т.нар. си сенчест флот, за да прави доставки дори до държави, които не са обявили санкции – тъй като може да има последствия за тях от американските санкции: На лов за тайни руски кораби от брега на Босфора. А Русия търгува с Индия не само директно, когато става въпрос за петрол, но и по заобиколен начин – много често минавайки през гръцки пристанища, където прехвърля товари, предназначени за Индия. По оценка на CNN, през миналата година е имало над 200 такива трансфера – иначе 588 кораби директно са пътували от Русия за Индия в рамките на официалната търговия между двете държави, която е "на светло".

Още: Заради украинските удари: Русия понамали преработката на петрол

Руският сенчест флот е от около 1800 плавателни съда, според западни оценки. Какви са те – това са кораби, които не са застраховани в нито една западна компания, а Запада държи над 95% от бизнеса с морски застраховки. Липсата на застраховка оскъпява всеки товар, но и качва много риска заради състоянието на корабите. Това обаче не е достатъчен минус спрямо плюсовете на търговията на черно, която обикновено се извършва чрез разтоварване на товар от „сенчест кораб“ на кораб, който е "легален" – по-рано този месец американското министерство на финансите наложи нов пакет санкции за компании, които работят с руския сенчест флот и това доказва ефективността му: Още: САЩ с нови санкции за нарушаване на ценовия таван на руския петрол

Европа също не остава особено назад

Припомняме, че CREA поддържа своеобразен калкулатор в реално време с търговията на руски петрол и горива. Според него, ЕС вече е купил руски петрол и газ за над 187,5 млрд. евро, а само България – за над 3,2 млрд. евро, като става въпрос от началото на войната до 18 февруари, 2024 година: Българските БТР-и още не тръгват за Украйна: Защо?

В случая със САЩ обаче нещата стоят по-различно – американският добив на собствен петрол стигна рекордни нива и именно заради това плюс тавана върху руския петрол цената на черното злато се движи далеч от психологическата граница от 100 долара за барел от много време насам.

Цивилните жертви на войната в Украйна

Официалните данни за броя на загиналите цивилни от началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. са ненадеждни, тъй като не е правено независимо преброяване поради липсата на достъп до украинските територии, окупирани от Русия, пише БГНЕС.

През юни 2023 г. украинските власти заявиха, че са успели да регистрират само 10 368 цивилни жертви, чиито тела са били намерени. "Това, което смятаме за най-вероятно е, че броят им е пет пъти по-голям. Около 50 000 жертви", заяви Олег Гаврич, високопоставен съветник на началника на кабинета на президента на Украйна Володимир Зеленски.

Украинските власти смятат, че само по време на обсадата на южното пристанище Мариупол от февруари до май 2022 г. са загинали най-малко 25 000 души, много от които са погребани в масови гробове. Пристанището остава под руски контрол. Досега не е установен и официален брой на жертвите за други градове, които са били почти изравнени със земята, като Бахмут.

Службата на ООН за правата на човека също призна, че броят е значително по-висок от потвърдените от нея около 10 000 загинали цивилни.

От другата страна на руската граница са убити най-малко 145 цивилни, според руския новинарски сайт 7x7.

Още: СЗО: Русия е извършила над 1000 атаки срещу украински болници

СНИМКИ: iStock и Getty Images