На лов за тайни руски кораби от брега на Босфора

Йорук Ишък е научен сътрудник в Института за Близкия изток - мозъчен тръст, базиран във Вашингтон. Редовен анализатор е в турските телевизии, а сайтът му "Босфорски наблюдател" се превърна в основен източник на информация за тези, които следят маршрутите за доставки на Кремъл. Това е битка, която може да се окаже решаваща за изхода на войната в Украйна.

Мъжът, родом от Истанбул, по нищо не се различава от рибарите край Босфора. Вместо въдица обаче в ръцете си държи камера и внимателно наблюдава минаващите кораби. Бързо отгатва и какво най-вероятно пренасят те, разказва историята му Politico.

Още: Ще се срещнат ли Путин и Ердоган на 31 август

"Аз съм обсебен", казва Йорук. "Не обичам да се отдалечавам навътре в сушата, защото се страхувам, че ще пропусна нещо. Никога не знаеш какво ще се случи и често не осъзнаваш, че е подозрително, докато не измине някакво време. Дори когато имам свободно време или пиша доклад, седя на балкона си, за да мога да наблюдавам".

"Важното е да разберем какво крият", добавя той. "Понякога лъжат и казват, че корабът отива от едно съвсем невинно място на друго. Ще изключат проследяването си и ще се скрият в Черно море или ще подменят местоположението си. По водния път има безкраен трафик, все едно наблюдаваш истанбулска стоянка за таксита, но когато се вгледаш по-отблизо и видиш, че корабът физически не е там, това ти говори много. Камерата не лъже".

Турция - вратата за заобикаляне на санкции

След началото на инвазията на диктатора Владимир Путин в Украйна през февруари 2022 г. Западът наложи мащабни санкции на Москва в опит да я лиши от луксозни продукти и стоки с двойна употреба за бойното поле. Междувременно страните от Г-7 наложиха ограничение от 60 долара за барел руски суров петрол, заплашвайки с жестоки санкции търговците, които не спазват правилата.

Още: Комедия: Руснаците, спрели товарен кораб в Черно море, говорят английски като двойкаджии (ВИДЕО)

Политици обаче се опасяват, че тези мерки не са достатъчни, за да се спазват ограниченията, и че подпомагането на Русия да се сдобие с това, което иска, се е превърнало в голям бизнес за посредниците - както компании, така и държави. Те са наистина готови да поемат риска.

Снимка: Getty Images

"Много е трудно да се проследи какво идва от Европа към Русия и обратно", казва Георгий Волошин - експерт по заобикаляне на санкциите в службата за наблюдение на финансовите престъпления ACAMS. "Имаме много непълна картина, защото Русия се опитва да се адаптира към все по-строгите санкции и след като веднъж имаш контрол, те намират начин да го заобиколят. Турция е вратата за този вид търговия - особено за европейските потребителски стоки".

Според статистически данни, събрани от платформата за анализи Trade Data Monitor и цитирани от Politico, Турция е петият по големина източник на руски внос, като само през миналата година доставките на стоки и суровини са на стойност над 3,6 млрд. долара. Машините и електронните компоненти са номер едно в списъка - през първите шест месеца на тази година доставките им са нараснали съответно с 200% и 183%. И това дори не включва тези стоки, които просто преминават през Босфора, без никога да влизат официално в Турция.

"Анкара си е извоювала роля, в която, от една страна, е посредник в конфликта, но от друга, е удобен географски център за реекспорт на неща, от които Москва се нуждае", казва Мария Шагина - старши научен сътрудник, работещ по въпросите на политиката на санкции в Международния институт за стратегически изследвания.

Още: Русия върна фрегатата "Адмирал Макаров" в Черно море: Преоборудвана е с 8 ракети "Калибър"

Става въпрос за всичко от доставки на петрол и дизелово гориво до военно оборудване, смята тя и добавя: "За Русия това е свързано с разходи, но в момента е изгодно и тя е твърдо решена да спечели войната на изтощение по този начин с течение на времето".

Преследване на сенки

Междувременно през изминалата година на световния пазар се появи т.нар. флот в сянка от стотици застаряващи танкери, които превозват руската енергия и пренасят петрол над пределните цени, осигурявайки на Кремъл така необходимите приходи за оръжия. Без подходяща поддръжка или застраховка, тези плавателни съдове често изключват транспондерите си, за да скрият произхода на горивото, или извършват прехвърляния от кораб на кораб, за да объркат наблюдаващите.

През юни ЕС забрани на тези кораби да влизат в неговите пристанища, но много от тях продължават да плават през Босфора.

Още: Да не би светът да е решил да даде на Русия цялото Черно море?

"Флотът в сянка беше под флага на Маршаловите острови и всички те бяха дерегистрирани благодарение на успешната дипломация на САЩ", казва Ишък. "След това, за една нощ, целият сенчест флот премести регистрацията в Габон. Може би следващия път ще се премести в Камерун или Палау. Когато видиш тези флагове, не означава, че тези страни са виновни, но има по-голям шанс да откриеш нещо в сравнение с другите".

Още по-лошо за морската индустрия е, че безпрецедентните западни санкции означават, че нищо неподозиращи компании могат да попаднат в нарушение на съществуващите правила по невнимание. 

Двойна игра

Още по-голямо безпокойство предизвикват корабите, за които се твърди, че тайно снабдяват въоръжените сили на Русия.

Снимка: Getty Images

"При военните кораби можете да видите флаговете им, това не е нещо тайно. Но някои от тях сега се маскират като търговски кораби - може да извършват търговска дейност или да наемат цивилни екипажи, за да го скрият, но те превозват оборудване за руските въоръжени сили и не плават под военноморски флаг", казва Ишък.

"Турция не инспектира тези кораби. По време на войната в Сирия, когато имаше голямо напрежение с Русия, Турция създаде много главоболия на спомагателните морски кораби и има много доказателства, изнесени от хора като мен, че тези кораби работят по този начин. Но в момента Анкара не проявява творчество и не предлага нови подходи", добавя той.

Въпреки че е член на НАТО, Турция отказва да наложи санкции на Москва. Според проучване на Aksoy Research от миналата година близо две трети от турците се притесняват, че войната оказва негативно влияние върху страната им, но 80% смятат, че трябва да запазят неутралитет. Анкара също така беше и в основата на зърнената сделка, която Русия едностранно прекрати на 17 юли и започна да обстрелва украинските пристанища.

Ясно е, че турското правителство е получило компенсации от конфликта, казва пред Politico Райън Гингерас - професор във Военноморското училище за следдипломна квалификация на САЩ. "Те са съдействали за кражби на зърно от Украйна - уверили са се, че са останали в добри отношения с Москва, както и с Киев, но провалът на сделката за зърно показва границите, до които Анкара може да упражнява влияние върху Черно море".

Украинските удари в Черно море

Преди седмица украинските въоръжени сили съобщиха, че са ударили руски танкер "Сиг" с морски дрон, като са му нанесли сериозни щети. Корабът, санкциониран от Министерството на финансите на САЩ през 2019 г., е плавал в близост до окупирания Кримски полуостров, превозвайки 43 123 барела мазут.

"Сиг" е кораб, който заедно със сестринския си плавателен съд "Яз" оказва помощ на руските въоръжени сили вече повече от половин десетилетие. Ударът по тайния руски спомагателен кораб, превозващ керосин от рафинериите в окупирания Крим, нанася щети по руската логистика в Сирия, накърнява печалбите на свързаните с Кремъл елити, които печелят от тази търговия, и намалява парите, които се използват за заплащане на частните им армии.

"Ако моята работа е помогнала на Украйна да го идентифицира, тогава съм горд, защото го преследвам от много, много, много време", казва Йорук. "Има още 15-20 подобни цели и мисля, че Украйна знае за всички тях. При положение че светът е решил да не предприема действия, те са действали".

Още: Русия лъже за стрелбата по търговския кораб в Черно море: Капитанът не се е подчинил на заплахите им