"Пас към миналото" е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
България може да се гордее с редица големи шампиони в борбата от близкото и далечното минало. Всеки един от тях разказва своята невероятна история на тепиха и извън него. Една от тях е тази на Валентин Райчев. Момчето, което стана олимпийски шампион, без дори да е ставал първи на държавен шампионат. Неговата приказка на тепиха обаче приключва твърде рано заради множество контузии, но той вече е достигнал най-високия връх в спорта.
Българинът, който шокира Москва и свали руския фаворит
Невероятната история на Райчев започва в едно софийско мазе, пригодено за малка зала по борба. Но преди да стъпи на тепиха, той се занимава с други спортове. Тренира баскетбол, хандбал, лека атлетика и футбол. Именно треньорът на футболния Спартак Стефан Стойков го завежда в залата по борба, която се превръща в негов втори дом. След обединението с Левски Валентин Райчев остава в клуба цели 17 години, състезавайки се в свободната борба.
В юношеските години Райчев печели всички възможни титли. Първият му значим успех идва през 1976, когато става балкански шампион за юноши на 18-годишна възраст. Само две години по-късно той триумфира и при мъжете на полуострова. Успехите му продължават и през следващите две години, като през 1979 и 1980 печели турнира "Дан Колов". Въпреки това Райчев никога не е ставал републикански шампион към този момент.
Как 22-годишният Райчев сломи фаворита в Москва
1980 година е олимпийска. Райчев участва на силен турнир в Берлин, Германия, където печели златото и си осигурява място в олимпийския отбор на България. Никой, обаче не очаква от него да направи нещо значимо, имайки предвид, че той не може да спечели дори националната титла. Междувременно Русия е водеща сила на тепиха, а домакинството на Москва предполага 10 от 10 възможни титли за страната. Фаворит за златото в категория до 74 килограма свободен стил е олимпийския шампион от Монреал 1976 година – Павел Пинигин. Руският борец е трикратен първенец на света в долната категория, а сега е готов да се докаже пред родна публика и при по-тежките.
Конкуренцията в свободния стил е изключително ожесточена. Райчев стартира участието си в руската столица с два бързи туша. Трупа още три победи, две от които особено изтощителни, а за място във финалите трябва да се изправи срещу местния любимец и фаворит за златото Павел Пинигин. Въпреки успехите и домакинския фактор, младият Райчев успява да го елиминира с туш след минута и 59 секунди.
5 мача за един ден
На 1/2-финала българинът вече е много изморен, но успява да се справи с Дан Карбин от Чехословакия с 10:6 точки. На финала го очаква монголецът Даваджав. Това е пета среща за деня за родния състезател. Срещата започва, а неговият съперник дръпва с преднина от 3:0. Райчев, който е на предела на силите си, успява да изравни до 5:5, но равенството дава предимство на монголеца. Срещата продължава и само 6 секунди преди края нашият борец постига точката на победата. Толкова изстраданата олимпийска титла е за Валентин Райчев! 22-годишният състезател елиминира петима борци в един ден, за да се окичи със златото. Трима български борци печелят злато на Игрите в Москва – Валентин Райчев и Исмаил Абилов в свободния стил, както и Георги Райков при класиците.
След като е покорил олимпийския връх, кариерата на Райчев поема обратен завой. Той започва да се бори с поредица от контузии. Въпреки това той успя да да спечели сребърен медал от Световното първенство в Скопие през 1981 година. Същата година завоюва и сребърно отличие от Европейския шампионат в Лодз, Полша. Травмите обаче продължават да го преследват и през 1985 година, едва на 27 години, той се отказва от спорта.
Живот след спорта
След прекратяване на спортната си кариера, Райчев става треньор в своя любим Левски-Спартак, а по-късно е начело и на националния отбор. В годините между 1990-1992, той е помощник-треньор на френския национален отбор. В периода 2013-2016 година той е селекционер на националите ни по свободна борба. След това изпълнява длъжността генерален секретар на Българската федерация по борба, а днес има частен бизнес в град Костинброд.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "Пас към миналото": "I'm coming home now!": Как един австриец пренаписа човешката история
