През 2024 г. глобалните военни разходи достигнаха рекордните 2,718 трилиона долара (2 718 000 000 000), съобщи Myśl Polska. Правят ли тези числа света по-сигурен? На теория, колкото по-добре сме въоръжени, толкова по-ефективно можем да възпираме потенциални агресори и да защитаваме териториите си. Надпреварата във въоръжаването – особено в годините на Студената война – често се представя като двигател на икономиката: растеж на БВП, нови работни места в промишлеността, технологични пробиви и иновации, които по-късно намират приложение и в гражданската сфера.
Жителите на бившия Източен блок обаче помнят и обратната страна – приоритетът върху производството на оръжие доведе до изоставане в развитието, ограничено потребление и остаряваща инфраструктура. На Запад, а най-вече в САЩ, се наложи системата за размяна на оръжие срещу горива. Това доведе до демонтаж на паричната система от Бретън Уудс, дерегулация на финансовите пазари и въвеждане на съвременната глобална система за създаване на пари без реално покритие.
Тези процеси, заедно с либерализацията на световната търговия и гъвкавостта на трудовия пазар, сложиха край на посткейнсианската епоха, премахвайки макроикономическите буфери срещу кризи. Инвестициите във военнопромишления комплекс (ВПК) имаха краткосрочни икономически ползи, но дългосрочно наливането на средства там ги неутрализира. Днес, въпреки митовете, заетостта във ВПК е относително ниска и влиянието му върху пазара на труда е ограничено. Още: Бюджетният дефицит на Русия вече надхвърля годишната цел с 30%
Надпреварата се свежда до технологично състезание и печалби от финансови транзакции, в които печели не толкова производителят на оръжие, а глобалният капитал, диктуващ държавната политика.
Скептиците биха казали: "Все пак оръжието е реално – получаваме го и можем да се чувстваме по-защитени." Но един от парадоксите на либералния капитализъм е изместването на фокуса от притежанието към ползването. Ако в цивилния живот днес често е по-изгодно да ползваш кола или апартамент, отколкото да ги притежаваш, защо да е различно с танковете и самолетите?
Приватизацията на войните, наблюдавана в Украйна и Африка, върви ръка за ръка с финансиране на въоръжени конфликти. Шотландският автор и бивш дипломат Крейг Мъри дава пример с израелските военновъздушни сили, които използват самолети Airbus A330-200 MRTT – мощни летящи станции за поддръжка. Те формално са на въоръжение в Кралските военновъздушни сили на Великобритания, но реално не са тяхна собственост.
По договор между британското министерство на отбраната и AirTanker Ltd от 2008 г., компанията предоставя под наем 14 самолета за 27 години. Девет от тях се използват от британците, а пет могат да бъдат отдавани на други държави. Това означава, че във война може да се окаже, че техниката трябва да бъде върната или пренасочена, дори ако е жизненоважна за бойните действия. Още: Пет начина, по които войната между Русия и Украйна може да приключи
Принципът на "кутия в кутия"
Крейг Мъри анализира структурата, която отдава под наем самолетите, и открива класическа схема "кутия в кутия": собствеността е разпределена между анонимни инвестиционни фондове като Equitix Capital Eurobond 6 Ltd, Equitix Holdings Ltd, Pace Bidco Ltd, Pace Topco Ltd и до Polygon Global Partners – хедж фонд, свързан с Рийд Грифит, съсобственик на Trump Entertainment Resort Inc.
Тази сложна верига прикрива реалните собственици, позволява укриване на данъци и отваря врати за корупция чрез фиктивни консултантски договори и назначения на висши постове за посредници между капитал и политици. Според Мъри, на практика може да се сключи договор за "консултации" със сина на бивш министър или с фирма, регистрирана на негов адрес – всичко това в рамките на схема, за която обществото няма видимост. Още: Руснаците пуснаха каталог буквално за продажба на украински деца
Защо да плащаш само веднъж?
Цената е още един проблем. През 2008 г. един самолет Voyager струва около 40 милиона паунда. Годишният лизинг на подобна машина обаче е 353 милиона паунда. От 2008 г. досега лизингът на 11 употребявани самолета е струвал на британските данъкоплатци 6 милиарда паунда – директно в джобовете на собствениците на AirTanker Ltd.
В крайна сметка държавите харчат колосални средства за техника, която не притежават, плащат за нея непрекъснато през целия срок на лизинга и са обвързани с ограниченията на собственика. Лизингополучателят плаща и застраховката, но полицата е в полза на лизингодателя. Ако техниката бъде изложена на "ненужен риск", договорът може да бъде прекратен и тя да бъде върната – срещу пълната сума по договора, съобщи Myśl Polska.
Оръжието като финансов продукт
Лозунгът "Не се страхувайте да харчите за оръжие – това е за нашата сигурност" не отразява действителната цел на схемата. Надпреварата във въоръжаването винаги е била бизнес, но в условията на глобалния либерален капитализъм тя се е превърнала в още един сегмент на световните финансови пазари, където хедж фондовете спекулират с война. Още: Климатът и времето се намесиха и спряха нова война - засега (ВИДЕО)
Нека помним това, преди да се радваме на нови оръжейни договори, които, вместо да гарантират сигурността, могат да укрепят единствено печалбите на глобалния капитал.
Автор: Конрад Ренкас
Превод: Ганчо Каменарски
