Отбелязваме 138 години от кончината на Иларион Макариополски

За да продължи образованието си, заминава през 1841 година в Цариград. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. В прошения до Високата порта излага българските искания за самостоятелна българска църква. Заради това по искане на Цариградската патриаршия е заточен (1845-1850 година) в Света Гора. Освободен е чрез застъпничеството на руския учен Андрей Муравьов.

Църквата почита Свети мъченик Лукилиан

Светият мъченик Лукилиан, пострадал по времето на римския цар Аврелиан (царувал 270 - 275 г., бел.ред.), отначало пребивавал в езическо...

Прочети повече

След завръщането си в Цариград разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика.

В началото на 1858 година се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Цариградската патриаршия, така и пред Високата порта.

На тържествената великденска литургия на 3 април 1860 година еп. Иларион не споменава цариградския патриарх и с тази си дръзка постъпка дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с гръцката църковна зависимост и върховенството на Цариград. Отново е заточен, този път в Мала Азия (1861-1864 година). Преди заминаването си отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост.

Последните години от живота му са не по-малко наситени. След учредяването на Българската екзархия (1870 година) е избран във Временния екзархийски съвет и е член на първия ни Св. Синод. През 1872 година е избран за търновски митрополит. През 1874 година полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) в манастира "Св. Петър и Павел" край Лясковец.

Църквата почита свети Никифор изповедник, патриарх Цариградски

Св. Никифор бил син на знатен и благочестив гражданин на Цариград на име Теодор, който претърпял изтезание и изгнание, задето почитал с...

Прочети повече

Умира 4 юни 1875 година в Цариград. Там, в двора на Желязната църква "Св. Стефан", е погребан редом с Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски, Екзарх Йосиф и други.

Племенник на владика Иларион е философът-поет Стоян Михайловски.