ЕК с нова икономическа прогноза за България: Близо ли сме до еврозоната?

Годишната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 2,5 на сто през април. Именно това е важно в случая. Според Маастрихтските критерии за членство в еврозоната ХИПЦ-инфлацията не трябва да е повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация.

Още: НСИ отчете най-ниска инфлация от април 2021 г.

Инфлацията ще се понижи в съответствие с външните цени и вътрешното развитие

ХИПЦ-инфлацията продължава да се забавя, като през 2023 г. е средно 8,6%, а през март 2024 г. спада до 3,1% на годишна база", гласи анализът на ЕК за България. "По-ниските перспективи за инфлацията се подкрепят от ценовите очаквания, закрепени от прогнозираното умерено нарастване на съвкупните заплати и от ограниченото увеличение на цените на вноса. Очаква се низходящият тренд на външните цени да ограничи инфлацията на цените на енергийните и неенергийните промишлени стоки. Решението за намаляване на доплащането за някои лекарства в края на март също понижава темпа на инфлация при неенергийните промишлени стоки. Инфлацията в сектора на услугите се очаква да остане сравнително висока поради нарастването на номиналните заплати в сектора и изтичането на срока на действие на мярката за намален ДДС за ресторантьорските и кетъринг услугите.

Още: Средната заплата у нас нараства, в София за първи път скочи над 3000 лева

Междувременно Европейският съюз съобщи, че прогнозира по-ниска инфлация в еврозоната през 2024 г. в сравнение с предишната прогноза. Инфлацията ще се забави до 2,5% през тази година, което е по-малко от февруарската прогноза за 2,7%. ЕК очаква икономиката в еврозоната да нарасне с 0,8% през 2024 г.

Дефицитът ще остане близо до 3%

Дефицитът за 2023 г. е регистриран в размер на 1,9% от БВП, което е значително намаление спрямо 2,9% през предходната година. Това отчасти се дължеше на късното приемане на бюджета за 2023 г., което ограничи капацитета за разходи в сравнение с първоначално планирания бюджет. Освен това то може да се отдаде на нормализирането на цените на енергията, допринесло за рязкото намаляване на субсидиите (с 46,7% спрямо 2022 г.), посочват от ЕК за България.

Един от критериите за еврозоната е дефицит под 3 на сто от БВП. Само при изключителни условия може страна да влезе в еврогрупата при дефицит, надхвърлящ 3%.

Положително въздействие за България оказа и въвеждането на 100% дивидент за държавните предприятия - с очаквано въздействие върху бюджета в размер на 0,6% от БВП, както и пакетът от мерки за повишаване на събираемостта на приходите, включително в областта на фискалния контрол върху стоките с висок фискален риск - с допълнително въздействие в размер на 0,3% от БВП.

Снимка: iStock

Още: Инфлацията в еврозоната: Стабилна и през април

За 2024 г. се предвижда дефицитът да бъде 2,8% от БВП. Разходите за пенсии и заплати се очаква да нараснат през прогнозния период. Очаква се приходите да бъдат облагодетелствани от спирането на намалената ставка на ДДС за няколко стоки и услуги и от въвеждането на вътрешен данък за доплащане на многонационалните дружества. Предвижданото увеличение на вноса през 2024 г. допълнително ще увеличи приходите от косвени данъци. Дефицитът през 2024 г. е повлиян и от очакваното пълно прекратяване на мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, което се оценява на 0,8% от БВП, посочват от ЕК в анализа си.

Още: Управителят на БНБ: Загубите от забавянето ни за еврозоната се измерват в милиарди

Публичните инвестиции ще намалеят през 2024 г. Все пак се очаква известен положителен принос от изпълнението на инвестициите по Оперативна програма "Развитие на регионите" - въпреки сериозните закъснения.

През 2025 г. се прогнозира дефицит от 2,9% от БВП въз основа на непроменени политики. Вследствие на промените при минималната работна заплата и праговете на осигурителния доход се очаква малко по-стръмно увеличение на социалните вноски. Приходите се подкрепят и от като цяло положителните макроикономически перспективи и по-специално от благоприятното развитие на пазара на труда, смятат от ЕК.

Предвижда се съотношението на дълга на сектор „Държавно управление“ към БВП да нарасне от 23,1% през 2023 г. до 24,6% през 2025 г. Държавният дълг към БВП не трябва да е повече от 60 на сто за влизане в еврозоната.

Още: България - изненадващ отличник по "задлъжнялост" в ЕС: Говори икономистът Румен Гълъбинов (ВИДЕО)

Рисковете за фискалната перспектива на България все още са насочени към понижаване, тъй като постоянното увеличение на заплатите и пенсиите не се компенсира напълно от структурните мерки, които продължават след 2025 г., гласи анализът.

Постепенно ускоряване на икономическия растеж

Прогнозите са за ръст на БВП от 1,9% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г. Краткосрочните показатели сочат, че в началото на 2024 г. износът продължава да се свива, а растежът на частното потребление се забавя. В първото тримесечие на 2024 г. се очаква износът да се възстанови. Растежът на потреблението ще се възстанови през останалата част на 2024 г. и през 2025 г., подкрепен от очакваната все още благоприятна ситуация на пазара на труда. Очаква се инвестициите да продължат да се увеличават през прогнозния период. Предвижда се вносът да се възстанови с оглед на нормализираното натрупване на запаси и на вносния компонент на инвестициите и потреблението.

В перспектива се очаква растежът на заплатите да се установи на равнище около 10%, близко до дългосрочната средна стойност, тъй като инфлационният натиск отслабва.

България има за цел да влезе в еврозоната от 1 януари 2025 г., но дълго време вече се говори за ново отлагане.

Още: Икономическият министър обясни как ще бъдат защитени потребителите при приемането на еврото